През последните няколко месеца се случиха толкова много събития, че някой трудно би забелязал, ако нещо е "изпаднало по трасето". Едно такова нещо обаче са партийните субсидии - тема, която дълго занимаваше обществения дневен ред, за да стигне дори до Организацията за за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Групата на държавите, борещи се с корупцията (ГРЕКО). 

Някои може и да помнят заявката не само на управляващите, но и на всички останали парламентарно представени партии от началото на тази година - че законодателството, засягащо модела на финансиране на партиите и размера на субсидиите, ще бъде отворено отново и дебатът ще върви паралелно с този за измененията в Изборния кодекс. А до тази заявка изобщо се стигна, след като с приемането на бюджета за 2020 година депутатите се "объркаха" и приеха субсидия от 8 лева на действителен глас (при заявка 1 лев), като обаче не премахнаха записаното по-рано финансиране на партиите от фирми - частни и държавни. То пък се появи в Закона за политическите партии именно заради действалия кратко текст за държавна субсидия от 1 лв. на глас.

Месецът е март и няма и помен от гореописаната заявка. И по всичко личи, че темата скоро няма да се повдигне - нито от ГЕРБ, нито от БСП, която иначе сезира международните институции - споделят депутати от двете най-големи партии.

Така България на практика игнорира ОССЕ и ГРЕКО, като последната организация е готова и да стартира наказателна процедура срещу страната за залагане на предпоставки за корупция при партийното финансиране.

Както Клуб Z писа, двете международни организации остро разкритикуваха не само ниската субсидия от 1 лев, която бе наложена по искане на премиера Бойко Борисов (мотивирана с референдума от далечната 2016-а) преди да стане 8 лева, а най-вече - безлимитното корпоративно финансиране.

"Не можем да отворим и тези текстове в момента предвид факта, че буксуваме от седмици с Изборния кодекс. Това би било нов фронт за противопоставяне", заявяват депутати от ГЕРБ.

Факт, парламентът е в изходна позиция по отношение на машинния вот. Пет години, след като машините бяха въведени, макар и в началото експериментално, депутатите пак спорят какви да са. В резултат работата по ИК забуксува.

"На този етап не можем дори да си помислим да повдигаме темата. БСП е в много лошо финансово състояние и ако тези 8 лева бъдат намалени на 6 например, положението ни още повече ще се влоши", признават от левицата.

За разлика от ГЕРБ, БСП не държи средствата си на депозит. Отделно социалистите имат да връщат и средства от т.нар. надвзети пари - когато се оказа, че поради "недоглеждане" години наред партиите са получавали вместо 11 лева на глас, както бе записано в закона - малко над 13 лева. Бе решено да върнат на хазната разликата.

Левицата трябва да възстанови в бюджета 4,3 милиона лева, като според последната справка на финансовото министерство, възстановени за сметка на субсидията й са 1,3 милиона. Остават за възстановяване още 2,9 милиона. 

Преди два дни пък стана ясно, че БСП ще тегли кредит от половин милион лева за организирането на вътрешните си избори за лидер. Част от сумата ще бъде върната в края на април, когато се очаква първият транш от тазгодишната партийна субсидия, т.е. от увеличената от 1 на 8 лева на глас.

Иначе от БСП настояваха субсидията да е 8 лева, "Обединени патриоти" пък поискаха таван от 6 милиона лева годишно. За ДПС всичко под 10 лева би парализирало партийния живот. ГЕРБ заявява само, че е готова на дебат.