Докато вълната на паника от коронавируса залива света, работническо-синият Мичиган, където преди четири години Бърни Сандърс удари в земята Хилъри Клинтън, сега зашлеви звучен шамар на сенатора.

Във втория по размер щат от изборния ден – Вашингтон – който се смяташе за бастион на Сандърс, резултатът излезе равен до десета от процента.

Бившият вицепрезидент Джо Байдън извършва в момента един от най-зашеметяващите изборни обрати в новата политическа история на САЩ, като спечели първичния вот на демократите в четири от шестте щата във вторник. Той продължи успеха си от миналата седмица, когато в т.нар. Супервторник победи в 9 от 14 щата и излезе напред в броя на делегатите с 823 към 623 при нужни за победа 1991.

Ударът е сериозен

Ситуацията изглежда много тежка за Сандърс, но ако някой ви каже, че тази битка е решена, не му вярвайте. Точно както през февруари кампанията на Байдън изглеждаше на прага на пълното поражение преди да се стигне до сегашното ѝ съживяване, така и Сандърс не може да бъде отписан с лека ръка. Вярно е, че ударът е сериозен – до такава степен, че той отказа да направи обичайното изявление и предпочете да стои във Върмонт с най-близките си съветници. Вярно е, че набирането на достатъчно делегати от страна на Сандърс започва да изглежда все по-трудно, да не кажа почти невъзможно, заради математиката на първичните избори. Вярно е също, че демократическият истаблишмънт и много от най-авторитетните гласове в партията са зад Байдън. И най-накрая вярно е, че Байдън е подкрепен от много широка коалиция от избиратели, които в един момент се стреснаха от олевяването на партията или просто смятат бившия вицепрезидент за по-подготвен да се изправи срещу Тръмп. В щатите, в които тепърва предстои гласуване, Сандърс изостава на места с цели 30%. Той има своите  много верни привърженици, но те са предимно сред младите и латино избирателите. Това може би няма да е достатъчно.

Сандърс, обаче, обича битката да се води по неговите правила. Той може да се откаже след няколко дни, защото преди седмица заяви, че няма да е мазохист и да стои в битка, която не може да спечели – преди или след дебата с Байдън тази неделя или след поредния тур на първичните избори идния вторник. Също така може да продължи съпротивата чак до партийния конгрес в Милуоки, Уисконсин, през юли. Има дори възможност, макар и минимална, за обрат в гласуването, защото до момента са разпределени само около половината делегати.

Сандърс е пословично непредвидим и упорит, което го прави особено популярен сред младежите, които го обичат до степен на култ. Разбира се, в това също има ирония, както и във факта, че каквото и да се случи отсега нататък, тримата топ кандидати от двете партии в най-дълготрайната западна демокрация са трима бели мъже на средната възраст на източноевропейско Политюбюро.

Жените и по-младите кандидати ще изчакат следващия тур.

Какви бяха грешките?

Може да се говори много за това какви грешки направи в кампанията си Сандърс. Бях свидетел на една от тях, когато той предпочете в дните преди т.нар. Супервторник миналата седмица да остане в Калифорния – спечелена и без друго от него – вместо да участва в отбелязването на годишнината на едно от повратните събития в борбата за граждански права. Всички други кандидати на демократите отидоха да почетат историческото шествие в Селма, Алабама, от 1965 г. Това се забелязва от чернокожия електорат, който е много важен за тази партия, и Сандърс беше наказан с колосални загуби из целия Юг.

Също така Байдън беше подкрепен от популярния конгресмен Джеймс Клайбърн което всъщност даде тласък на обрата, защото мобилизира афро-американския вот. Младежите, които иначе са много ентусиазирани за Сандърс, или останаха в къщи, или дори не бяха на възраст, която им позволяваше да гласуват. Аз лично разговарях миналия месец с двама такива след митинга на Сандърс в Санта Ана, Калифорния. Много симпатични и надъхани – и напълно безполезни от гледна точка на рационалната изборна математика. Но и Байдън далече не е оплел кошницата си още и тепърва има да работи, за да спечели младите, които се отнасят към него с подозрение и недоверие, предпочитайки щедрите обещания на Сандърс за безплатно образование.

Притесненията от Сандърс са многопластови, но обикновено се базират на това, че сенаторът е пословично несговорлив. Той няма много приятели в Сената, което го отличава и от Байдън, и от Елизабет Уорън, която излезе от надпреварата, но засега се въздържа да даде подкрепата си на друг кандидат. Показателно е че другите сенатори в битката – Ейми Клобучар, Кори Букър и Камала Харис – вече са в отбора на Байдън. Там беше и популярният губернатор на Мичиган вчера.

Естествено, клеймото на „социалист“, което самият Сандърс продължава да си слага със самоубийствена ефективност, ужасява немалко американци. Допитванията в Южна Флорида, например, където кубинските и венецуелските имигранти са най-активни политически, показват сериозна уплаха от някой като Сандърс, който верен на стила си, успя да похвали тираните и в двете държави. Никакъв гаф на Байдън не е в състояние да надмине подобно изказване. Ако имате време, може да изгледате този таунхол, организиран от Фокс Нюз и да се запознаете повече с радикалните идеи на Сандърс.

Не помага и това, че Сандърс предлага да се отмени изцяло частното здравно осигуряване и да бъде заменено с централизиран държавен модел. От една страна, Америка упорито държи курс към клинична смърт по отношение на здравните осигуровки, които стават все по-скъпи и предлагат все по-малко. Това е очевидно за всеки. Обаче страхът да се прехвърли всичко в държавни ръце също е осезаем, дори и за онези, които виждат отлично колко невъзможен за поддържане става сегашният модел. Т.нар. Обамакеър преди десет години се закани да го реформира, но заради съпротивата в Конгреса, включително и от доста демократи, остана половинчат опит. И за слепите стана очевидно, че републиканците нямат особено конструктивни идеи в тази посока, след като не успяха да направят нищо за пълни две години, в които имаха и Белия дом, и Сената, и Камарата на представителите. Затова избирателите и от двете партии се опасяват, че Сандърс само ще оплете още повече нещата. Никой не иска да се откаже от птичето в ръката, за да хване жерава в небето, дори когато птичето е полуживо.

Умереност vs радикализъм

В това отношение изглежда умереността на Байдън се харесва повече от радикализма на Сандърс. Американците искат реформа, но не я искат на всяка цена. Бившият вицепрезидент предлага да се поправят дефектите на Обамакеър и да се създаде паралелен модел на държавно осигуряване за всички, но при запазване на частното, за да има конкуренция и съответно по-добро качество на по-ниска цена.

Това си личи в допитванията, включително и тези по съвършено нови кризисни въпроси: избирателите предпочитат Байдън пред Сандърс като лидер, който да се справи с пандемията на короновируса. Междувременно един от конкгресмените републикаци пусна конспиративини теории за "короната".

В крайна сметка, Сандънс няма какво да губи, защото никога не изневерява на себе си. Но от продължителна битка може да загуби Демократическата партия (на която той не е член, впрочем). Той не беше сигурен като кандидат в тези избори и реши да влезе в състезанието след един разговор с Елизабет Уорън през декември 2018 г. Двамата се счепкаха за лидерството на прогресивното крило на демократите, и тя загуби, като напусна надпреварата преди седмица. Сега амбициозната и пълна с енергия и идеи Уорън ще търси други възможности да поеме лидерството. Напълно възможно е тя да преговаря за влияние срещу подкрепата си, включително и за евентуална позиция като вицепрезидент или член на кабинета. Точно същото направи Хилъри Клинтън през 2008 г.

За Байдън рискът е очевиден, макар и в друга посока. Ако не се беше хванал с президентската кампания сега, той щеше да остане в историята като един от най-уважаваните вицепрезиденти и сенатори и от двете партии, фигура, подобна на Джон Макейн.

Байдън има противоречиви гласувания за близо 40 години живот в политиката – например, в подкрепа на войната в Ирак през 2002 г., или в защита на компаниите за кредитни карти или за ограничаване на социалните плащани. За всичко това той е критикуван от опонентите си съвсем заслужено. Но и повечето не се помни, особено авантюрата в Ирак, която е в съвсем друга галактика спрямо интересите на днешния американец.

Неизвестната развръзка

По-реалистичен проблем за Байдън е Украйна, независимо от факта, че няма абсолютно никави доказателства за корупция от негова страна, и обичайната му склонност да ръси глупости отвреме-навреме. Второто трябва да го поставим в перспективата на това, че съперник ще му бъде президентът с най-развързана уста в американската история. Може би Байдън дори стана симпатичен, както когато наруга един работник на предизборна среща в понеделник, че няма намерение да му вземе оръжието, а само да го ограничи. Подобен речник се харесва на доста хора.

Някои се опасяват, че Байдън също така няма да е равностоен на Тръмп в дебатите, но аз не съм привърженик на тази теза. Гласуването тази година до голяма степен е стратегическо, и няма причини да очакваме директният сблъсък между кандидатите да промени по-трайните нагласи. Байдън е опитен политик и умее да се позиционира добре. Сега няма да му липсват и пари, защото донорите развързват кесиите си, когато кандидатът става ясен. Далече по-вероятно е Майкъл Блумбърг да подкрепи Байдън отколкото Сандърс с неизползваните си 500 милиона от собствената си неуспешна кампания. Милиардерът има и феноменално добра организация, с използване на ултрамодерни копютърни алгоритми и хиляди изборни активисти, анализатори и организатори, платени до ноември.

Дотук с прогнозите, обаче, защото те са безперспективно занятие, както се убеждаваме избори след избори. Единствено сигурно е, че ако Байдън загуби срещу Тръмп, обаче, той ще остане в историята най-вече като второ издание на Хилъри Клинтън. Ако Сандърс успее да направи невъзможното и обърне тренда, след което загуби от Тръмп, това също ще доведе до апокалипсис вляво. Подобно второ поражение почти сигурно ще означава край на демократите в днешния им вид.

Разбира се, обратното е вярно и за републиканците, където в момента Тръмп е безпрецедентен автократ, който води в първичните им избори с 1032-ма делегати към един. Той направи партията напълно своя и неговата политически смърт ще вкара републиканците в гражданска война за преразпределение на силите.

И нека не забравяме, че пандемията на COVID-19 продължава с пълна сила и неизвестна развръзка. Кампаниите на Байдън и Сандърс отмениха предизборните си митинги в понеделник, и дори Тръмп може да започне да ограничава срещите с възторжения си електорат под натиска на здравната заплаха. А и всеки от тях може да се зарази във всеки момент.

Апокалипсисът има много имена.