Article_top

„Нашите дядовци са били призовани да отидат на война. От нас се иска да си стоим вкъщи.“

Така през миналата седмица Луиджи ди Майо, министър на външните работи на Италия, най-засегнатата от коронавируса европейска страна, опита да убеди сънародниците си да поемат отговорност за своята лична безопасност и тази на другите хора, като ограничат до минимум контактите си. Ако доктори и медицински сестри могат да работят денонощно, значи ние можем да избягваме излизанията навън, допълни той.

Малко след изказването на Ди Майо, в опит да ограничи разпространението на болестта, българските власти обявиха извънредно положение в страната до 13 април.

Тези мерки са необходими с оглед на растящия брой на заразените през последните седмици в различни части на Европа. Те обаче не са толкова лесни за прилагане в демократични страни в XXI век поради простата причина, че всички ние приемаме за даденост правото си да избираме и да се движим свободно и следователно сме склонни да възприемаме тази принудителна изолация като домашен арест. Важно е да уточним, че и ние, и италианците можем да напускаме домовете си – например, за да си набавяме хранителни продукти и лекарства и да спортуваме на открито, но с уговорката да поддържаме дистанция между нас и другите и да избягваме струпвания на много хора на едно място.

Макар и неприятна на пръв поглед, принудителната социална изолация е много повече от дълг в условията на епидемия. Колкото и странно или налудничаво да ви звучи, сегашната ситуация може да ни послужи като средство за свързване – с нас самите, с близките и приятелите ни, с колегите ни в работата и в университета, със съучениците ни.

Възможност да се погрижим за здравето си

В епохата на компютрите, мобилните телефони, социалните мрежи и глобалната търговия всекидневието ни се превърна в луда надпревара. Практически неограниченият достъп до интернет и всякакви форми на мобилна комуникация промени из основи възприятията ни за скорост и разбиранията ни за работа и почивка. Обожествяването на предприемачи мултимилиардери, които едва ли не нямат и минута за сън или хранене, защото работят по изобретяването на следващата иновация, която ще промени света, налива допълнително масло в огъня, тъй като ни кара да мислим, че трябва да работим по 15 часа на ден.

Резултатът от тази надпревара: милиони хора полагат чутовни усилия да постигат все по-големи успехи в професионален план, да получават повишения и похвали и да изкарват крупни суми пари, за да си купуват лъскави джаджи, без да осъзнават, че така подкопават собствените си стремежи, защото унищожават здравето си.

Според Международната организация на труда всяка година в световен мащаб умират над 2,5 милиона души в резултат на инциденти на работното място или заболявания, свързани с работата им. Сериозността на това явление се потвърждава и от плашещо любопитния факт, че японците имат дума за смърт, причинена от прекомерна работа – karoshi.

На този фон кризисни ситуации като епидемията от коронавирус могат да ни подействат терапевтично, като ни провокират да обърнем повече внимание на здравето си – не като се паникьосваме и презапасяваме с тонове храна, лекарства и тоалетна хартия, а като запазим спокойствие и изградим здравословни навици.

Поддържането на адекватна лична хигиена, която включва и редовно миене на ръце (по всяко време, а не само при случаи на вируси), е първа стъпка в правилната посока. Също толкова съществена обаче е комбинацията от достатъчно (и качествен) сън, балансирано хранене, редовна физическа активност и пълноценна почивка. Затова, вместо да тъгуваме и да се вайкаме, можем да използваме времето в домашна изолация, за да подобрим съня си, да експериментираме в кухнята с цел да се научим да си готвим вкусна и здравословна храна бързо и лесно и да подобрим физическото си състояние чрез тренировки в домашни условия или сред природата.

Ако използваме разумно времето, което ще прекараме вкъщи през следващите седмици, ще установим, че можем да се грижим за здравето си и без скъпи хранителни добавки, също толкова скъпи храни със сложни наименования и тренировки в лъскави фитнес зали.

Възможност да се свържем със себе си и с близките си

Като болест с физиологични корени и проявления коронавирусът е заплаха с конкретна форма, която може да бъде очертана и измерена. Към днешна дата потвърдените случаи на заразените с вируса са над 150 000 в света, а броят на починалите – над 5000. Предвид мащаба на епидемията масовото безпокойство и мерките за справяне с нея са разбираеми.

В същото време настоящата криза е повод да се замислим за огромните размери на друга, по-малко видима и по-трудно измерима, но също много коварна криза – сериозния брой на страдащите от депресия, тревожност, паник атаки и други психически разстройства.

Тези състояния се различават по своите интензивност и последици, но в повечето случаи се дължат на един или няколко от следните фактори: икономическа несигурност, високи нива на стрес на работното място, заседнал начин на живот и ограничен публичен диспут по темата за психичното здраве.

Има още една причина за увеличеното разпространение на тези психически и емоционални състояния: подведени от масовите разбирания за успех и състезанието по изграждане и поддържане на илюзията за идеален живот, ние губим връзка с потребностите, болките, желанията, мечтите и целите си.

Редовно се оплакваме, че каквото и да правим, времето все не ни стига. Е, сега, когато сме в условията на временна социална изолация и забавяне на обичайния ритъм на живот, ако не друго, поне не можем да се оплачем, че нямаме време.

Настоящата ситуация ни предлага възможност да намалим темпото, да се вгледаме и вслушаме в сигналите, които ни дават тялото и умът ни, да преценим какво харесваме и какво искаме да променим в живота си (включително по отношение на работата си) и да удостоим близките и приятелите си с вниманието и грижите, които заслужават – на живо или от разстояние.

Възможност да си набавим знания и умения

Освен че вредят на здравето, емоциите и взаимоотношенията ни, безкрайното преследване на цели в работата и роботизираното отмятане на задачи подкопава също интелектуалното ни развитие. След като цял ден се надпреварваме с времето, обикновено вечер сме толкова уморени, че последното, което ни се прави, е да учим.

Ако обмислим внимателно какво и как искаме да научим, можем да използваме часовете, които по време на епидемията ще спестим от пътувания, пазаруване и висене по кафенета, за придобиване и затвърждаване на нови знания и умения. Както пише в книгата The One World Schoolhouse: Education Reimagined Салман Кан, основател на глобалната платформа за безплатно образование Khan Academy, самият акт на поемане на отговорност по отношение на ученето е учене.

За разлика от бабите и дядовците ни ние не можем да се оправдаваме, че нямаме достъп до учебни материали, защото онлайн пространството прелива от ресурси – както безплатни, така и платени. Видеоуроци, видеоканали, блогове, подкасти, онлайн лекции, електронни книги, аудиокниги, статии в научни и популярни издания, материали, достъпни през сайтовете на университети, библиотеки, музеи, галерии и неправителствени организации – каквито интереси и предпочитания да имаме, със сигурност ще намерим нещо интересно и полезно за себе си. А нека не забравяме и многобройните книги, които сме купували или заемали от приятели с намерението да прочетем, но така и не сме успели да го направим.

Избухването на епидемията от коронавирус не зависи от нас, но ние сме отговорни как ще се приспособим към нея, включително как ще използваме времето си у дома. Въпреки че не се отнасят до епидемията, следните думи на писателя Ерик Уайнър подхождат идеално на настоящата ситуация:

„На някакво ниво, мисля си аз, ние вече признаваме когнитивните ползи от забавянето. Когато нещо ни накара да спрем и да мислим, ние казваме, че „ни дава пауза“. Паузата не е грешка или някакъв бъг. Паузата не е засечка или прекъсване. Благодарение на квантовата физика знаем, че пространството между атомните частици не е празно. То е изпълнено с латентна материя. По същия начин паузата съдържа семето на мисълта. Във всяка пауза зрее възможност за познание и чудо.“ (Ерик Уайнър, „География на мъдростта“)

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

 

„Нашите дядовци са били призовани да отидат на война. От нас се иска да си стоим вкъщи.“

Така през миналата седмица Луиджи ди Майо, министър на външните работи на Италия, най-засегнатата от коронавируса европейска страна, опита да убеди сънародниците си да поемат отговорност за своята лична безопасност и тази на другите хора, като ограничат до минимум контактите си. Ако доктори и медицински сестри могат да работят денонощно, значи ние можем да избягваме излизанията навън, допълни той.

Малко след изказването на Ди Майо, в опит да ограничи разпространението на болестта, българските власти обявиха извънредно положение в страната до 13 април.

Тези мерки са необходими с оглед на растящия брой на заразените през последните седмици в различни части на Европа. Те обаче не са толкова лесни за прилагане в демократични страни в XXI век поради простата причина, че всички ние приемаме за даденост правото си да избираме и да се движим свободно и следователно сме склонни да възприемаме тази принудителна изолация като домашен арест. Важно е да уточним, че и ние, и италианците можем да напускаме домовете си – например, за да си набавяме хранителни продукти и лекарства и да спортуваме на открито, но с уговорката да поддържаме дистанция между нас и другите и да избягваме струпвания на много хора на едно място.

Макар и неприятна на пръв поглед, принудителната социална изолация е много повече от дълг в условията на епидемия. Колкото и странно или налудничаво да ви звучи, сегашната ситуация може да ни послужи като средство за свързване – с нас самите, с близките и приятелите ни, с колегите ни в работата и в университета, със съучениците ни.

Възможност да се погрижим за здравето си

В епохата на компютрите, мобилните телефони, социалните мрежи и глобалната търговия всекидневието ни се превърна в луда надпревара. Практически неограниченият достъп до интернет и всякакви форми на мобилна комуникация промени из основи възприятията ни за скорост и разбиранията ни за работа и почивка. Обожествяването на предприемачи мултимилиардери, които едва ли не нямат и минута за сън или хранене, защото работят по изобретяването на следващата иновация, която ще промени света, налива допълнително масло в огъня, тъй като ни кара да мислим, че трябва да работим по 15 часа на ден.

Резултатът от тази надпревара: милиони хора полагат чутовни усилия да постигат все по-големи успехи в професионален план, да получават повишения и похвали и да изкарват крупни суми пари, за да си купуват лъскави джаджи, без да осъзнават, че така подкопават собствените си стремежи, защото унищожават здравето си.

Според Международната организация на труда всяка година в световен мащаб умират над 2,5 милиона души в резултат на инциденти на работното място или заболявания, свързани с работата им. Сериозността на това явление се потвърждава и от плашещо любопитния факт, че японците имат дума за смърт, причинена от прекомерна работа – karoshi.

На този фон кризисни ситуации като епидемията от коронавирус могат да ни подействат терапевтично, като ни провокират да обърнем повече внимание на здравето си – не като се паникьосваме и презапасяваме с тонове храна, лекарства и тоалетна хартия, а като запазим спокойствие и изградим здравословни навици.

Поддържането на адекватна лична хигиена, която включва и редовно миене на ръце (по всяко време, а не само при случаи на вируси), е първа стъпка в правилната посока. Също толкова съществена обаче е комбинацията от достатъчно (и качествен) сън, балансирано хранене, редовна физическа активност и пълноценна почивка. Затова, вместо да тъгуваме и да се вайкаме, можем да използваме времето в домашна изолация, за да подобрим съня си, да експериментираме в кухнята с цел да се научим да си готвим вкусна и здравословна храна бързо и лесно и да подобрим физическото си състояние чрез тренировки в домашни условия или сред природата.

Ако използваме разумно времето, което ще прекараме вкъщи през следващите седмици, ще установим, че можем да се грижим за здравето си и без скъпи хранителни добавки, също толкова скъпи храни със сложни наименования и тренировки в лъскави фитнес зали.

Възможност да се свържем със себе си и с близките си

Като болест с физиологични корени и проявления коронавирусът е заплаха с конкретна форма, която може да бъде очертана и измерена. Към днешна дата потвърдените случаи на заразените с вируса са над 150 000 в света, а броят на починалите – над 5000. Предвид мащаба на епидемията масовото безпокойство и мерките за справяне с нея са разбираеми.

В същото време настоящата криза е повод да се замислим за огромните размери на друга, по-малко видима и по-трудно измерима, но също много коварна криза – сериозния брой на страдащите от депресия, тревожност, паник атаки и други психически разстройства.

Тези състояния се различават по своите интензивност и последици, но в повечето случаи се дължат на един или няколко от следните фактори: икономическа несигурност, високи нива на стрес на работното място, заседнал начин на живот и ограничен публичен диспут по темата за психичното здраве.

Има още една причина за увеличеното разпространение на тези психически и емоционални състояния: подведени от масовите разбирания за успех и състезанието по изграждане и поддържане на илюзията за идеален живот, ние губим връзка с потребностите, болките, желанията, мечтите и целите си.

Редовно се оплакваме, че каквото и да правим, времето все не ни стига. Е, сега, когато сме в условията на временна социална изолация и забавяне на обичайния ритъм на живот, ако не друго, поне не можем да се оплачем, че нямаме време.

Настоящата ситуация ни предлага възможност да намалим темпото, да се вгледаме и вслушаме в сигналите, които ни дават тялото и умът ни, да преценим какво харесваме и какво искаме да променим в живота си (включително по отношение на работата си) и да удостоим близките и приятелите си с вниманието и грижите, които заслужават – на живо или от разстояние.

Възможност да си набавим знания и умения

Освен че вредят на здравето, емоциите и взаимоотношенията ни, безкрайното преследване на цели в работата и роботизираното отмятане на задачи подкопава също интелектуалното ни развитие. След като цял ден се надпреварваме с времето, обикновено вечер сме толкова уморени, че последното, което ни се прави, е да учим.

Ако обмислим внимателно какво и как искаме да научим, можем да използваме часовете, които по време на епидемията ще спестим от пътувания, пазаруване и висене по кафенета, за придобиване и затвърждаване на нови знания и умения. Както пише в книгата The One World Schoolhouse: Education Reimagined Салман Кан, основател на глобалната платформа за безплатно образование Khan Academy, самият акт на поемане на отговорност по отношение на ученето е учене.

За разлика от бабите и дядовците ни ние не можем да се оправдаваме, че нямаме достъп до учебни материали, защото онлайн пространството прелива от ресурси – както безплатни, така и платени. Видеоуроци, видеоканали, блогове, подкасти, онлайн лекции, електронни книги, аудиокниги, статии в научни и популярни издания, материали, достъпни през сайтовете на университети, библиотеки, музеи, галерии и неправителствени организации – каквито интереси и предпочитания да имаме, със сигурност ще намерим нещо интересно и полезно за себе си. А нека не забравяме и многобройните книги, които сме купували или заемали от приятели с намерението да прочетем, но така и не сме успели да го направим.

Избухването на епидемията от коронавирус не зависи от нас, но ние сме отговорни как ще се приспособим към нея, включително как ще използваме времето си у дома. Въпреки че не се отнасят до епидемията, следните думи на писателя Ерик Уайнър подхождат идеално на настоящата ситуация:

„На някакво ниво, мисля си аз, ние вече признаваме когнитивните ползи от забавянето. Когато нещо ни накара да спрем и да мислим, ние казваме, че „ни дава пауза“. Паузата не е грешка или някакъв бъг. Паузата не е засечка или прекъсване. Благодарение на квантовата физика знаем, че пространството между атомните частици не е празно. То е изпълнено с латентна материя. По същия начин паузата съдържа семето на мисълта. Във всяка пауза зрее възможност за познание и чудо.“ (Ерик Уайнър, „География на мъдростта“)

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Коментари

Усилията да ни успокоите са трогателни,

но не особено смислени.

Средният българин не живее на площ от 100 квадрата за себе си и всеки член от семейството си и няма на разположение ресурс, който да му позволи да се отдаде на четене и любов в течение на месеци.

Средният българин живее ден за ден и му е ясно, че липсата на доходи ще го убие по-сигурно от коронавируса.

"Възможността да се погрижим за здравето си" така, както грантаджията с очи, светнали като фарове към светлото бъдеще я описва е недостижима в условията на недоимък и недостиг на стоки от първа необходимост.

Цитати и рецепти от общества, чиито структура и проблеми не са изобщо като нашите са безмислени и ненужни.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?