„Свръхдоза любов“ – това е дебютният албум на 19-годишния Константин Белчев, който излезе наскоро, навръх рождения ден на младия певец. Нетипично за България, всяко от 8-те парчета е в българска и английска версия. Константин с удоволствие ни разказа повече за своя студиен дебют, постигнат с помощта на звукозаписно студио „Пекарната“.

И разбира се – със съветите на баща му, поетът и певец Михаил Белчев.

Как всъщност идва идеята за двуезичен албум? Константин разказва, че много от приятелите му чужбина слушат музиката му с удоволствие, но страдат от това, че не разбират текста. „Реших, че по-добре да ги има и на английски, за да ги разбират всички.“ Преводачът на текстовете, от които 5 са на Михаил Белчев, два на Александър Петров и един на Константин, е друг млад поет – Кирил Амбрев. Константин смята да продължава този модел и за бъдещите си проекти.

Това не е първа стъпка в музиката за младия певец, разбира се. Освен десетки концерти из страната, миналата година той спечели наградата за дебют на 44-тото издание на конкурса за поп и рок „Златна пролет“. И нищо чудно, че вече има фенове – предимно девойки в тийнейджърска възраст по разбираеми причини. „При последното ми участие в Белоградчик толкова много фенове ме нападнаха, че трябваше да ме изкарат с кола направо отплощада. Хората, всъщност, момичета главно, дори гонеха колата.“

Константин е получил и малко почитатели в наследство - „Има и много на възрастта на родителите, но повечето идват заради мама и татко.“

 „Свръхдоза любов“ е албум в стила на световния, модерен поп. „В България просто е нарочено, когато се пеят стихове, това  да е "естрада". Не е точно така,“ отсича Константин.

Една от песните в албума е на Михаил Белчев – „От много отдалеч“. Младши  силно се колебаеше, но не можа да каже коя версия на любимата му песен е по-хубава – неговата или тази на баща му.

Оказва се обаче, че в началото Константин упорито е работил за албума без помощта на Белчев-старши.

„Някои от песните не му ги показах до последния момент. Впоследствие като ги чу, много му харесаха, и даже сам изяви желание да напише текстове за някои от тях. Гледах  сам да си свърша работата, да не се опирам на него, защото той веднага ще каже7 „Дай да помогна с това, с това...“ – разбира се, както един баща би направил за сина си. Но исках до последно да организирам сам колкото се може повече.“

Две от песните в албума са по музика и текст на Константин.

„Просто се случи – аз пиша песните си нощем, тогава ми идва музата може би. И двата бяха написани през нощта.... не знам, може би е наследствено, и баща ми пише през нощта. Така се случи една вечер, седнах, запях си мелодията, запях си отчасти текста и така стана.“

Какво предстои на Белчев-младши отсега нататък?

„Следваща стъпка не съм си определил, аз съм тръгнал  по пътя. Надявам се хората да разберат музиката, която правя, и наистина да почустват това, което съм се опитал да им поднеса. Пея за любов, това е ясно, което в днешното ни ежедневие малко липсва, защото в много малко от модерните песни се пее за любов... Надявам се на хората да не им звучи банално да се пее за любов – поне на моите връстници.“

На второ място след музиката за Константин идва учението – и там вече идва истинска изненада. Той вече е приет във Варненския свободен със специалност „Защита на Националната сигурност“. Как подобна специалност ще се комбинира със сцената все още не е ясно. „Това е нещо, което ме влече, искам да се занимавам и с него. Но музиката е моят живот", обяснява Константин.

По „наследство“ - както заради баща си, така и заради майка си Кристина Белчева, актриса и певица, Константин от малък е в някаква степен част от гилдията.

„Аз  съм се учил от много от приятелите на баща ми, от музикантите, с които той работи, и са ми помагали от малък с много неща. Така започнах да сиря на китара – той ме заведе при негов близък приятел. Подкрепяли са ме, за което им благодаря много.“

 

„Разбира се, знам, че ще има хора, които казват „синчето на Мишо Белчев, затова го пробутват“. Знам. Истината е,  че съм се опирал изцяло на неговата помощ, и сам си свърших нещата – почти всички са по моя музика. Показах му го и му казах: Албумът вече е готов. Гледах сам да си оправя нещата и от бизнес гледна точка – срещи, подписи, работата с други музиканти. Купете си албума, чуйте го, и  тогава ме определяйте като „разглезеното синче“.

Въпреки оплакванията на много български певци в последните години, че песните им се появяват моментално в интернет, Константин смело е качил целия си албум в Youtube – а който иска, може да си купи mp3-ки от iTunes.

„Аз съм на мнение, че българските певци се оплакват, защото не работят достатъчно, за да могат да си позволят да кажат „Моите албуми не се продават достатъчно“. Мисля си, че има хора, които просто не могат да ги отделят тези парички да го купят този албум. И затова съм го подарил изцяло – нека да го чуят. И то с хубаво качество. Аз съм направил една определена бройка, който има възможност, и харесва моите песни, той ще си купи албума, за да го има. Песните в нашето време вече могат да се чуят по всякакъв начин. Не ме гони тази мания за авторски права. Когато навляза в този бизнес малко повече, чак тогава мога да имам някакви очаквания. Определено не съм съгласен, че песните не трябва да се пускат.“