Към края на своето пътуване обратно към дома в Итака, Одисей и неговите приятели трябвало да плават покрай опасен остров. Жрицата Цирцея (или Кирка) вече го била предупредила, че това е островът на сирените - коварни същества, които пеели неустоимо и подмамвали моряците с магическите си гласове.

Никой, който ги чуел, не можел да издържи на изкушението да ги приближи, а направел ли го, не се завръщал жив - костите на безброй мъртъвци покривали острова, плътта все още гниела по тях. Одисей послушал съвета на жрицата как да се справи с опасността и сключил със своите спътници уговорка: когато наближат острова на сирените, той да напълни ушите им с разтопен восък, за да не чуват гласовете, а те да го завържат здраво за мачтата на кораба и при никакви условия да не го освобождават.

Каквото и да става, заклел ги той, те не трябвало да се поддават на неговите отчаяни молби да бъде освободен.

Така и станало. Щом приближили острова, Одисей чул песни от бреговете, чул неземни гласове, които го зовяли по име, примамвали го да спре и да послуша техните истории за подвизите на велики герои, но не само това - обещавали да му предскажат и всичко, което ще се случи на тази земя, обещавали му знание за бъдещето.

Завързаният за мачтата  Одисей загубил способността си да разсъждава трезво, чувството за реалност го напуснало, единственото, което искал повече от всичко било да отиде при омайните сирени. Приятелите му, лишени временно от слух, не чували смъртоносните песни на сирените и навигирали кораба, докато Одисей опитвал неистово да привлече вниманието им, да се освободи, да разкъса въжетата.

Те обаче, инструктирани от самия него, затягали още повече възлите. Той се молел, заплашвал, гърчел се в спазми и болка, но хората му не се поддали и отдалечили кораба от смъртоносните гласове.

Да вземеш съзнателното решение

Поуката на тази необикновена история е, че понякога трябва да вземеш съзнателното решение да се лишиш от свободата си замалко сега, за да останеш жив после. Съществуват ситуации, в които трябва да повериш кормилото на живота си на други хора и да разчиташ на тях. Има моменти, в които твоето трезво “аз” трябва да избере да игнорира твоето друго, изпаднало под чуждо влияние, или зависимост бъдещо “аз”, защото то ще те тласне към загуба на разсъдък и сигурна смърт.

Смисълът на одисеевата уговорка е - ако трябва да избереш между блаженство, което води към гибел, и кратка (макар мъчителна) загуба на свободата, ти трябва да избереш второто. Пред временното удоволствие, водещо към вечна гибел, трябва да избереш временното неудоволствие, което спасява. Пред разрушителната емоция трябва да избереш необходимата рационалност.

Уговорката на Одисей е коментирана както от мислителите на древността (Цицерон) така и в съвременната философия, социология и невробиология. Разновидностите на одисеевата уговорка са всякакви:

– отиваш на гости и знаеш, че ще има алкохол, тогава избираш да отстъпиш кормуването на друг и вземаш такси, за да не се изложиш на опасност, карайки пил;

– трябва да присъстваш на задължителното служебно новогодишно парти, но знаеш, че ще бъдеш изкушена от флирт с неустоим колега, затова се появяваш с мъжа си;

– заделяш някаква минимална част от заплатата си директно в пенсионен фонд, който нямаш право да пипаш до определена възраст;

–  за да спортуваш по-редовно, упълномощаваш фитнес-инструктора да ти държи сметка, ако пропуснеш тренировка и дори да те таксува двойно на следващата;

– за да спазиш краен срок се лишаваш доброволно от интернет, който неизбежно изяжда времето ти и те тласка към безброй неустоими изкушения и т.н. и т.н…

Почти всеки от нас сключва някакви разновидности на одисеевата уговорка със себе си в някакъв момент.

Свободната воля може да избере несвободата

Одисеевата уговорка e самоналожено ограничаване на възможностите, споразумение за самоограничаване. То се сключва между нашето здравомислещо “аз” и едно друго, бъдещо “аз”, в което рискуваме да загубим контрол над самите себе си.

В свят, който в продължение на десетилетия  се отваря към “повече възможности”, в пазарна икономика, разчетена на “по-голям растеж” и “повече потребление”, в култура на “по-голямо разнообразие”, в демократични общества с “повече избор” и т.н… одисеевата уговорка има особен характер на морална и етична спирачка. Тя е от огромна полза за онези личности, които осъзнават особеностите на свободата и имат характера да й се противопоставят, когато е необходимо. Тя може да служи на волевите и свободните, които разбират ограниченията на собствената си човешка природа. Защото свободната воля включва и това — понякога да избереш несвободата, за да можеш след време да я упражняваш отново.

Извънредното положение на пандемията COVID 19 предлага още едно преосмисляне на одисеевата уговорка. Струва ми се, че тя предизвиква глобална поредица от одисееви споразумения, които отделни държави една по една сключват със самите себе си, както и помежду си. Изглежда, че колективният разум избира да се остави доброволно да бъде завързан за мачтата и да остави кормилото на кораба да бъде управявано от екипаж с восък в ушите, глух за гибелни гласове.

Одисеевата уговорка може бързо да се превърне в одисеев договор между научните среди и правителствата, между управляващи и управлявани, между властта и гражданите. И всички, чиито гласове могат да бъдат припознати като пагубни, няма да бъдат чути от управащите кораба. Изглежда, че ние можем да се откажем от свободи и права сега, за да се възползваме от тях в бъдещ момент, когато опасността е отминала. Ние (съзнателно или не) оставяме на избраните от нас държавни мъже и жени да ни отдалечат от острова на заразата, защото там е пълно с трупове. Изглежда, че съзнателно избираме своята самоналожена обсада сега, за да се възползваме от благата на цивилизацията после.

Осъзнаване на залога

Одисеевата уговорка обаче има много ясни условия. Тя предполага:

а) доверие в източника на информацията, осъзнаване на залога (Одисей трябва да е вярвал много на Цирцея, за да се лиши, макар и временно, от силата си);

б) доверие в тези, на които е поверена съдбата на кораба. (Одисей трябва да е вярвал много на своя екипаж);

в) отговорен екипаж и придържане към избрания план (какво, ако моряците се бяха поддали на молбите на разстроения Одисей?)

г) възстановяване на първоначалния ред, след преодоляване на опасността. (Какво би станало, ако управляващите кораба бяха решили да лишат Одисей от свободата му завинаги? Кой би ги спрял?)

Изглежда, че доверието е основна предпоставка за Одисеевата уговорка. Тя е възможна там, където има взаимно доверие между лидери и демос, където има споделени ценности и там, където има обща цел — завръщането към света от преди опасността, към дома, към Итака.

Ако доверие във властта отсъства, одисеева уговорка няма и не може да има. Самоограничението трябва също да е споделено. Ако властта не се е самоограничила предварително, вместо да превъзмогне общата опасност, тя рискува да изпадне от извънредно положение във военно, в най-банално узурпиране на властта, колкото обаче да поведе кораба към друга гибел (в случая на Одисей – Сцила и Харибда.)

Чухме ли предупрежденията

Одисеевата уговорка е важна брънка от най-устойчивия мотив в човешката история – този за “пътя на героя”, мотив, вписан в ДНК-то на всички четящи тези редове, защото всеки е герой в собствения си житейски поход.

А разгледана в днешния контекст, одисеевата уговорка подтиква към ред въпроси, някои от които са:

Чухме ли предупрежденията? Осъзнахме ли опасността? Колко близо сме до острова на сирените? Изготвихме ли план? Да не би да сме изпуснали момента за връзване по мачтите? Да не би пък — о, ужас —  вече да сме на острова на сирените?

И ако отговорът на последния въпрос е “не”, то не е ли наистина крайно време светът днес да сключи одисеев пакт със света утре.

За да има някакъв смисъл от това, през което минаваме.

За да може пътуването да продължи.

Редута