Историята има навика да слага странни синоними на епохите. Понякога използва културни феномени, понякога философски постановки, понякога управленски решения. В този смисъл е добре да знаем, че някой ден днешното време тук, в България, ще бъде запомнено като времето на властта, която мразеше да отговаря.

Не ме разбирайте погрешно, властта все пак отговаря - повърхностно, заядливо, неаргументирано и посредствено. Отговаря така, както и я питат.

Но вчера се случи нещо изключително. На пресконференцията на премиера Бойко Борисов и на финансовия министър Владислав Горанов се появи въпрос. Появиха се всъщност няколко, бяха адекватно зададени и изискваха само едно - експертен отговор. 

Колегата от "Икономист" Стефан Антонов попита властта защо бързаме да влезем в чакалнята на еврозоната, какви ползи очакваме и как властта се готви за най-черните сценарии за развитие на кризата. Въпросите бяха конкретни, точни и пределно ясни. Отговорите - чиста демагогия. 

"Тогава да излезем от Европейския съюз и да не пускаме българите да пътуват до Германия, Франция...", наперено отвърна Борисов. 

И това е проблемът. Премиерът, лидерът на държава, която вече 13 години е член на блока, не прави елементарна разлика между правата и задълженията, създадени през договорите за функционирането на ЕС и тези, които ще функционират в България, ако станем част от зоната. Защото, господин премиер, българите ще могат да пътуват до Германия и без да скачаме на газта за еврозоната. 

Накрая все пак Борисов призна - не можете да очаквате от мен да отговарям експертно, отговарям политически. Думата беше предадена на министър Горанов. 

И, представете си изненадата, когато дори той - финансовият министър, не отговори по същество на зададените въпроси. Опита да отговори с въпрос - техника, чиято целесъобразност не е нужно да коментираме. Опит да се отговори на журналиста, да се покаже неговата слабост, да се избегне темата. Опит да се конструира диалог между медии и власт, все едно че медиите питат за себе си, а не за читателите, зрителите или за слушателите си. 

Общото усещане от брифинга беше на незнание от страна на хората, които ръководят България през шока на времето. Усещането беше, че се водят не по собствени мисли, градени с четене. Или беше просто отказ от обяснения? 

Или поредната демонстрация на дълбокото неразбиране на това как функционира общественият диалог? Или фрапиращо показно за това как много добре се разбира общественият диалог, но че е време за неговата дълбока промяна? 

Защото буквално минути по-късно ГЕРБ еднолично суспендира изслушването на премиера Борисов в Народното събрание. Мотивът - току-що била свършила пресконференцията. Същата пресконференция, на която Борисов обясни, че "насилваме" влизането в еврозоната, защото искаме българите да пътуват в Германия. 

И още - икономическият министър Емил Караниколов продължава вече две седмици да не отговаря на поставени му от опозицията въпроси, свързани с кредитите, отпускани от ББР (б.р. - днес през деня отговор най-накрая беше получен. Той е в две изречения и без особена конкретика и обем на данните). Продължава да стои карантиниран след една необяснима до днес "екскурзия" до Обединените арабски емирства. Продължава да не обяснява защо Стоян Мавродиев в уволнен за сделка, под която стои подпис на неговия заместник - Лъчезар Борисов. 

И не, въпросът тук не е за пътя ни на интеграция към структурите на ЕС, тук консенсус има. Въпросът не е в целевото разбиране за нашето бъдеще, а в безумния арогантен отказ на властта да обяснява своите действия. 

Въпросът е в безвъзвратно загубения инстинкт да се говори конкретно и експертно, да не се шикалкави и да се аргументира. Въпросът е в безвъзвратно загубения навик да изискваме професионализъм. 

Вчерашният ден беше добър за българските медии. Вчерашният ден показа, че не всички са "мисирки". Беше обаче лош за българската демокрация. Беше лош, защото показа, че българските политици са повече "мисирки" от "мисирките". 

Накрая е добре да помним, че фуражът в политическото говорене може да бъде превърнат в истинска питателна храна само ако питаме. Ако след питането  изискваме отговори. А експертните, конкретни и ясни отговори са част от отговорностите на властта.