Реалното увеличение на разходите за отбрана през 2019 г. - ако от сумата се извади извънредното плащане накуп по договора със САЩ за 8 изтребителя F-16, е с 0,11% спрямо 2018 г. и достига 1,59% от БВП. 

Въпреки увеличението на разходите за отбрана спрямо предходната година, те остават недостатъчни за: планомерно и пълнообемно изпълнение на приетите Цели на способностите на НАТО; за пълноценна подготовка, съобразно установените съюзни стандарти; за ефективна поддръжка и ремонт на въоръжението, техниката и специализираната инфраструктура; за стартиране и на други ключови за въоръжените сили инвестиционни проекти (например придобиването на нови три-координатни радари, нови зенитно-ракетни комплекси и др.). Основната причина е в това, че в последните три десетилетия липсват планомерни, целенасочени и адекватни инвестиции в модернизация и превъоръжаване на българските въоръжени сили, поради което настоящите потребности надхвърлят значително ресурсите, които страната може да си позволи да отдели за отбрана.

Това пише в Годишния доклад за състоянието на въоръжените сили през 2019 г., приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание. Разбира се, реализацията на инвестиционния проект за Военновъздушните сили е отчетен като най-съществената инвестиция в отбраната в последните 30 години. Което обаче към днешна дата не облекчава особено положението, става ясно от документа. 

Въпреки че през 2019 г. България е успяла да осъществява сама ангажиментите си по линия на НАТО за защита на въздушното пространство и т.нар. Air Policing (което не беше така през 2017 г. - б.р.), не е ясно докога и доколко ще продължи да е така.

През 2019 г. инцидентите във Военновъздушните сили са с 2 повече в сравнение с предишната година. Общият брой на авиационните инциденти е 37.

"Около 60% от авиационните произшествия са вследствие на откази на авиационната техника, по-голяма част от която е съветско производство (58%), произведена през 80-те години на миналия век и намираща се на предела на назначения технически ресурс по време.", пише в документа.

Отчетено е още, че е "налице технологична изостаналост на зенитно-ракетната техника и ниско ниво на оперативна съвместимост със съюзните държави от НАТО". Нещо повече - от 2009 г. не са извършвани доставки на резервни части и не са извършвани ремонти, съгласно техническите изисквания, на радиолокационните комплекси от основния компонент на системата за наблюдение на въздушното пространство. Тези радари работят с частични неизправности.

"В краткосрочен план, съществува реален риск от невъзможност за осигуряване с радиолокационна информация на системата за командване и управление на Военновъздушните сили. Това ще доведе до невъзможност за изпълнение на задачите по контрола и охраната на въздушното пространство в национален и съюзен аспект и застрашаване безопасността на полетите на авиацията", става ясно от годишния доклад. 

Проблеми се отчитат - за поредна година - и с непокриване на критериите за летателни часове на пилотите, което също представлява съществен риск. 

Констатациите, че страната ни няма да може да изпълнява ангажиментите си по охрана на въздушното пространство имаше и в предишните два годишни доклада за състоянието на въоръжените сили - за 2018 и за 2017 г. Тогава обаче тонът на докладите беше по-тревожен

Проблеми и във Военноморските сили, и при Сухопътни войски

Армията ни не покрива стандартите на НАТО за подготовка на Военноморските сили. 

"При стандарт на НАТО от 108 дни на море, декларираните кораби имат средно по 35, което е около 30% от необходимите. Това се отразява негативно върху подготовката и способността за изпълнение на задачите в съответствие с установените стандарти".

В сравнение с 2018 г. се наблюдава ръст в този показател, основаващ се на по-големия брой международни учения, отчитат все пак от министерството. И въпреки това недостатъчната осигуреност с финансови и материални средства е ограничила възможността за провеждане на достатъчно учения на море.

В изводите към доклада пише, че "и през 2019 г. състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили позволяваше изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС - но с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи."

Обяснено е и защо не само реализацията на инвестиционния проект за кораби за ВМС, но и този за модернизация на Сухопътните войски трябва да бъдат приоритет (припомняме, че заради извънредното положение и кризата заради коронавируса се появи политически натиск за отказ от инвестиции в отбраната. Кризата обаче е твърде вероятно да отложи и двете инвестиции за догодина - според прогнозата на вицепремиера Красимир Каракачанов - б.р.)

"Изграждането и поддържането на отбранителни способности и подготовката на декларираните формирования с настъпил или настъпващ срок на готовност е основен акцент в изпълнението на ангажиментите по пакета Цели за способности на НАТО. Ограниченият финансов ресурс, големият брой вакантни длъжности и остарялото въоръжение продължават да са сред основните причини, които възпрепятстват изпълнението на приетите Цели в пълен обем. Този въпрос е постоянна част от дневния ред на двустранните консултации с НАТО в рамките на процеса по отбранително планиране на Алианса през последните години. Особено сериозен е проблемът по отношение на приоритетната за страната ни цел, договорена за изпълнение от Сухопътните войски. Това се дължи на оперативно несъвместимите и неотговарящи на изискванията на тази цел въоръжение, бойна и поддържаща техника, оборудване и екипировка. Проблемът до голяма степен ще бъде разрешен с изпълнението на модернизационните проекти за Сухопътните войски, които трябва да придобият приоритетно значение", пише още в доклада за 2019 г. 

Все пак е отчетено, че общият брой на инцидентите във всички видове въоръжени сили общо е намалял с 4% в сравнение с предишната година. 

Достатъчно войници - все така няма

Недокомплектът в армията си стои като проблем за поредна година. 

"Запазват се ниските нива на комплектуване на доброволния резерв (около 13,7%). Недостатъчният брой български граждани, желаещи да изпълняват служба в доброволния резерв, е главният проблем за комплектуване на обявените длъжности.", отчита Министерството на отбраната. 

И още:

В демографски план, някои региони на страната изчерпват потенциала си по отношение наличието на достатъчно кандидати за професията „войник“ (...)

Въпреки положителните резултати от проведените проверки на бойната готовност и подготовката във военните формирования през 2019 г. се налага изводът, че големият брой вакантни длъжности не позволява пълноценна подготовка на щабовете и формированията от нивата батальон и рота (батарея). През втората половина на годината тази негативна тенденция беше частично ограничена, благодарение на предприетите комплексни мерки, включващи повишаване на трудовите възнаграждения, провеждането на кампанията „Бъди войник”, преструктуриране и преразпределение на наличния личен състав във формированията. 

Черно море, център на НАТО във Варна и други рискове

"През 2019 г. стратегическата среда на сигурност се характеризираше с нарастваща непредсказуемост, сложност, динамика и устойчиво задълбочаване на дестабилизиращите процеси в глобален и регионален аспект", констатира докладът за 2019 г.

Комбинираното използване на класически и хибридни инструменти доведе до все по-трудното идентифициране на произхода и обхвата на заплахите и рисковете. Тероризмът, миграционните вълни, организираната престъпност, както и киберпрестъпността се запазиха сред главните предизвикателства пред националната и съюзната сигурност.

Споменати са прекратяването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус на действие, както и рискът за Договора за цялостна забрана на ядрените опити, който поставя под заплаха и Договора за неразпространение на ядрените оръжия. 

Рискове са отчетени и пред засиленото и адаптираното предно присъствие на Алианса на Източния фланг - заради хибридни намеси.

Това, което засяга България на границите й, е сигурността в Черно море. По този въпрос военните отчитат: 

Основните предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион бяха свързани с продължаващото противопоставяне в Източна Украйна, незаконното анексиране на Крим и липсата на напредък по „замразените“ конфликти в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Запази се значителното военно противопоставяне, което превръща региона в източник на напрежение и нестабилност. Успоредно с това рискове продължи да генерира и финансовата нестабилност на водещите икономики в региона.

И заявяват:

"Темата за адаптираното предно присъствие на сили на НАТО в региона на Черно море продължава да е от изключително важно значение за сигурността на Република България".

Усилията на България по въпроса фокусирани върху създаването на военноморски координационен център във Варна в подкрепа на инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие.

"След приключване на работата по центъра той може да бъде предложен на НАТО за изпълнение на функциите на Регионално военноморско координационно присъствие, като елемент от структурата на силите на Алианса". 

Отчитат се още рисковете в Северна Африка и Близкия изток, по-специално ситуацията в Сирия, Либия, Йемен, по които е работило през 2019 г. приоритетно и военното разузнаване, както и ситуацията в Афганистан.