Вече почти два месеца българите обсъждат един човек - бригаден генерал Венцислав Мутафчийски, отговорен за координацията на борбата срещу разпространението на COVID-19 в страната. 

Така започва статия от 2 май на базирания в Лозана швейцарски вестник Le Temps, която дава България за пример по отношение на малкия брой заразени и починали от коронавируса, с фокус върху решителната роля на генерал Мутафчийски при задържането на заболяването. За сравнение към 10 часа българско време на 3 май заразените в 8,5 милионната Швейцария са 29 817, а починалите - 1762.

Ето и останалата част от анализа на вестника.

Този военен доктор с обръсната глава бе почти непознат преди да бъде назначен за ръководител на националния щаб заедно с група експерти и политически лидери, които провеждат редовен брифинг почти всеки ден от края на февруари насам за здравната ситуация в страната. (на 2 май стана ясно, че повече няма да се провеждат ежедневни брифинги, а вместо това секретарят на щаба доцент Димо Димов ще изчита последните данни - няма да има на живо въпроси към щаба).  

Според последните новини с около 1 600 диагностицирани случаи и над 60 жертви от COVID-19, България се справя добре, даже доста добре. В европейската класация по смъртност на глава от населението страната заема 4-то място (1 на 140 000) и е сред тези, които се справят най-добре (след Словакия, Литва и Малта). В сравнение Белгия регистрира по 1 смъртен случай на 1 800 жители.

Ранно затваряне

За мнозина това е чудо: България често е представяна като най-бедната страна в Европейския съюз, има пословично отслабена здравна система, най-вече заради масовата емиграция на лекари и медицински сестри към по-богати страни от ЕС.

Когато бе попитан за това, генерал Мутафчийски предпочете да говори за "невероятен късмет": преди новият вирус да пристигне, в страната вече беше издадена заповед за затваряне на всички учебни заведения и бяха предприети специфични мерки в болниците заради грипа, който нанася поражения всяка година.

"След това трябваше да удължим мерките и постепенно да ги засилваме", обяснява той.

Това, което генералът не разкрива, е ролята, която лично е изиграл в тази стратегия, като доброволно е приел да бъде носител на лоши новини. 

Той първи призова българите в началото на март да бъдат подготвени за задаването на "епидемия с невиждана ярост".

"В София сме загрижени дали фризьорските салони ще останат отворени, когато трябва да сме подготвени да загубим човешки животи, включително тези на най-скъпите ни", заяви той.

Впоследствие той често критикуваше "несъзнателността" на сънародниците си, липсата им на дисциплина, призова дори за по-стриктни мерки и тежки наказания за тези, които не ги спазват. И не се поколеба публично да напада политици, дори доктори, които подценяваха риска.

Военният успя, заедно с други, да убеди премиера Бойко Борисов да обяви извънредно положение на 13 март и да наложи строги ограничителни мерки, придружени от главозамайващи глоби за нарушителите (от порядъка на годишна заплата).

Старомодно следене

Много българи, работещи в Западна Европа, които предпочетоха да се върнат в страната, бяха поставени под карантина и бяха редовно посещавани от служители на полицията; цели общности, които бяха идентифицирани като огнища на заразата, бяха изолирани от света. Без сложни устройства за следене, а чрез комбинация от здрав разум, старомодно следене и енергични предупреждения, българските власти избегнаха масови жертви.

Същевременно Венцислав Мутафчийски се превърна в най-противоречивата личност в страната. Уважаван от някои, порицаван от други - до степен, че получава и смъртни заплахи. В бивша комунистическа страна като България мъжете в униформа не са непременно популярни. Но генерал Мутафчийски може и да променя това. 

На 55-годишна възраст и шеф на престижната Военномедицинска академия в София военният хирург е участвал в мисии в Ирак и Афганистан от името на Северноатлантическия пакт, към който България се присъединява през 2004 г.

Той е извършвал операции на войници, цивилни, включително и на много деца, в конфликтни зони. Ставал е свидетел на нападения и е организирал прибирането на ранени български войници. В хирургията вероятно е единственият в страната, който е специалист по "бойни рани".

Към всички тези качества може да се добави още едно. Когато бе попитан веднъж за броя на заразените роми и дали няма нужда да се предприемат "специални" мерки срещу малцинството, което често е обвинявано за разпространяването на болести в България, той се ядоса:

"В кой век живеете? Спомняте ли си кой в историята е подготвял специални статистики на етническа основа?"