5 май 2020 година. Самото начало на една от най-тежките икономически рецесии в историята на света, със сигурност най-дълбоката, която Европейският съюз е преживявал. Блокът, който се роди трудно, но оживя напук на хилядите си прогнозни смъртни актове, прави всичко възможно да оцелее отново. 

И едно решение. Едно решение не на кого да е, а на германския конституционен съд в Карлсруе, решение, което пропука тихо основните трегерни стени на цялата европейска конструкция. Решение, което засегна фискалната, юридическата и политическата цялост на ЕС. 

Какво се случи? 

Вече е известно - между март 2015 и декември 2018 година Европейската централна банка проведе рейд по изкупуване на държавни облигации на обща стойност от 2,6 трилиона евро. Всичко това - по смисъла на правилата на т.нар. Програма за количествени облекчения, целта на която беше максимално наливане на ликвидност в държавите от блока. Основен "играч" в схемата, разбира се, е централната германска банка - Бундесбанк, и очаквано националистически настроени политици от всички цветове на политическия спектър възроптаха. Някои от тях обаче се задействаха и членове на ултрадясната "Алтернатива за Германия" сезираха конституционния съд за законността на програмата. От своя страна магистратите в Германия отправиха преюдициално запитване до Съда на ЕС за това дали забраната за финансиране на бюджетите на членките е абсолютна.

Декември 2018 година - Европейският съд обясни на всички и пред всички - програмата е законна, добре направена и отговаря на всички стандарти. Никой не е очаквал друго решение, освен, както разбрахме - германските върховни магистрати. 

Така две години по-късно се намираме в свят, в който Германският конституционен съд постанови, че Съдът на ЕС е сгрешил и обяви, че Бундесбанк ще трябва да преустанови участието си в програмата на ЕЦБ след три месеца, освен ако управителният съвет на ЕЦБ не приеме ново решение, показващо "по разбираем и обоснован начин", че целите на паричната политика, които програмата следва, "не са непропорционални на ефектите на икономикическата и фискалната политика". 

Накратко - съдът обяви, че програмата частично противоречи на германската конституция, че германските политици и банкери са отдали прекалено много от суверенитета на Берлин, че е налице превишаване на правомощията от институция на ЕС и че програмата е непропорционално тежка за германските граждани. 

И последва потоп. 

Очаквано първи реагира италианският премиер Джузепе Конте, чията страна е смъртнозависима от програмите на ЕЦБ. 

"Не е работа на който и да е конституционен съд да решава какво може да прави или да не прави ЕЦБ. Нейната независимост е опорната точка на европейските договори, които са признати и от Германия."

След него дойде ред и на самата ЕЦБ в лицето на директорката - Кристин Лагард. 

"Ние сме независима институция, която отговаря пред Европейския парламент."

Третата реакция - от самия Европейски съд:

"Съдът на ЕС е най-висшият орган на съюза и само той има право да решава дали европейските институции нарушават правилата на блока."

Накрая - последен опит за спасяване на положението. Урсула фон дер Лайен заяви в писмо до евродепутат от Зелените, че Европейската комисия обмисля да започне процедура за нарушение срещу Германия заради решението на съда в Карлсруе. 

В понеделник Кристин Лагард отново потвърди, че ЕЦБ няма намерение да се отказва от своята програма и дори намекна, че може да се очаква нейното разширяване. 

Кризата - такава, каквато ЕС не познаваше

И тя няма общо с икономическата. ЕС по един или друг начин ще намери решение на моментните проблеми, ЕЦБ има достатъчно инструментариуми, по които може да помогне на страните членки. Изненадващо, но шокът за основите на европейския проект не идва толкова от продължаващата нестабилност на еврото (засега, въпреки че след обявяването на решението на съда започна да пада спрямо долара), а от сблъсъка глава о глава на федералния германски съд и този на ЕС.

На практика нито един национален съд в ЕС няма такова влияние като германския, изковал своята сила в годините след войната, когато превръща своите решения в мастодонти на законността за всичките три власти в страната. Неговите решения се разглеждат от всички самоуважаващи се юристи в Европа, а другите национални системи черпят, понякога дословен, опит от думите на магистратите в Карлсруе. 

От друга страна, Съдът на ЕС до 5 май имаше статут на последна най-тежка и въздействаща инстанция за всички спорни въпроси в блока. През годините на своето съществуване той извоюва правото да служи за основен барометър по законността и малко по малко изигра ролята на най-мощния стълб, крепящ целия покрив на ЕС. 

В този смисъл - битката тук не е просто за разбирането на фискалните програми на ЕЦБ, ЕК или като цяло на ЕС, а за бъдещето на съюз, който трябва да избере коя правна система ще последва. 

Каквото и да избере ЕС обаче, ясно е, че има държави - като Унгария, Полша и Чехия, които вече "отвлякоха" основите на своите съдебни системи и които доволно потриват ръце. Съдът в Люксембург получи отровна стрела от най-влиятелната национална институция в ЕС и през следващите месеци ще се бори за своето спасение. 

Докато тази битка на юрисдикции обаче приключи, силата на единството в ЕС ще бъде допълнително разцепена, а политическият и съдебният консенсус са единственият активен капитал на съюза. Юристите има много да мислят сега, но кутията на Пандора е вече отворена, а нейни зловонни идеи вече покълнаха в някои източни европейски столици. 

От 5 май насам всеки авторитарен лидер, който е сложил ръка върху Конституционния съд на своята държава, може да оспори решение на Съда на ЕС. Опасността от такова развитие на ситуацията е явна и тя идва във време, в което ЕС има нужда от пълната подкрепа на всички, за да оцелее. Мечтаната федерализация изглежда много далеч от днешната перспектива, но може и да се окаже единственият възможен отговор на кризата.