Article_top

Ще накара ли наистина НЗОК личните лекари, поликлиниките, болниците, зъболекарите да връщат пари от тези, които им отпусна за месеците, в които дейността им на практика беше силно ограничена (извън ражданията, лекуването по спешност и на болни от коронавируса), за да отчитат дейност, на база на която получават месечните си бюджети?

Въпросът е ключов, засяга пряко финансовото състояние на лечебните заведения и лекарите и изникна благодарение на публикувана стенограма от заседание на надзорния съвет на НЗОК от 27 април (появата на протокола бе миналата седмица - б.р.). Във въпросния документ става ясно, че касата - поне по думите на председателката на надзора и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева, ще удържа пари в бъдеще, преведени по време на извънредното положение - когато срещу тях не е отчетена съответната дейност. 

Казусът с бюджетите на болници и в извънболничната помощ възникна с обявяването на извънредно положение заради коронавируса, въведено на 13 март. Спрените със заповеди на здравния министър Кирил Ананиев профилактични прегледи, детски и женски консултации, имунизации, посещения при лекар, планови лечения и операции, трансплантации, ин витро, ограниченията за социална дистанция и др. закономерно намалиха чувствително работата на медиците извън тези, които се водят "на първа линия" в битката с актуалната пандемия. Още в началото на кризата от сдружението на общинските болници предупредиха, че това ще ги удари финансово. Предупредиха и лекари.

Бившият здравен министър Петър Москов предложи (и в статия за Клуб Z - б.р.) промяна в Закона за здравното осигуряване, с която да се гарантират болничните бюджети в кризата, като изрично се запише, че отпуснатите средства без срещу тях да стои извършена медицинска дейност не подлежат на връщане. 

В крайна сметка се постигна съгласие между НЗОК, Българския лекарски съюз и министерството да се промени Националният рамков договор. В него бе записано, че касата ще отпуска за доболнична и болничната помощ до 85% от сумите, които е плащала срещу извършена и отчетена дейност на съотвентите лечебни заведения през януари и февруари, предхождащи кризата с коронавируса. Част от тези средства са изработени в органичения режим, част от тях не - но с доплащането им се гарантира финансова устойчивост на системата, защото това на практика са и парите за заплати.

Простичко казано - НЗОК за времето на извънредното положение плаща за извършената дейност и доплаща до 85% от бюджетите, реализирани за първите месеци на годината, ако изработеното е за по-малко средства. Ако някой е изработил 100% от лимита си, плаща се цялата сума.

Това беше договорено и подписано. Но на 27 април се разбира друго, за което съобщи порталът zdrave.net.   

От стенограмата на заседанието на надзора на НЗОК се разбира, че допълнителните средства, които НЗОК е заплатила до 85% от дейността за болнична помощ, са 7,4 млн. лв., в първичната извънболнична помощ - 2,5 млн. лв., в специализираната извънболнична помощ - близо 6 млн. лв., в медико-диагностичната дейност близо 3 млн. лв. и 4 млн. лв. за дентална помощ (зъболекарите също масово спряха работа заради противоепидемичните мерки - б.р.).

От дискусията за одобрение на плащанията за болниците за април става ясно още, че има и лечебни заведения, които не са поискали допълнителни средства над реално изработените. В дискусията по аналогична точка, но за останалите видове медицинска помощ, става ясно, че плащанията до 85% от бюджетите всъщност са авансови. Дискусията се завърта покрай обсъждането на доплащане за зъболекарска помощ при сключен договор с касата - да не се окаже, че неработещи зъболекари получават 85% от плащанията за януари и февруари, а работещите - по малко. 

"Този, който работи, той ще получи 100% от изработената сума. Ние за реално отчетена и извършена дейност заплащаме 100% от извършената сума. Този, който не работи, ние му даваме 85% от това, което е отчел за януари и февруари. Това е общ принцип за всички. С идеята, че после той ще възстанови тези средства", казва Жени Начева.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев също казва, че всички, получили допълнителни средства, са длъжни да ги изработят.

Клуб Z получи сигнали, че е имало предупреждения от НЗОК, че отпуснатите средства в извънредното положение ще трябва да бъдат връщани впоследствие, ако зад тях не стои реална медицинска дейност - тоест, ако след отхлабването на мерките тези пари не бъдат изработени. 

Българският лекарски съюз излезе с официална позиция по повод стенограмата от заседанието на надзорния съвет на НЗОК от 27 април. Ето и текста:

БЛС се запозна се протокола от заседанието на надзорния съвет на НЗОК и е категоричен:

Няма да допусне да бъдат връщани или удържани средства. Никъде в подписания анекс към НРД 2020-2022 и методиката за заплащане на договорните партньори на НЗОК в условията на извънредното положение не е упоменато или договаряно „връщане на пари“. Никога подобен въпрос не е стоял на дневен ред и БЛС не се е съгласявал, че изпълнителите на медицинска помощ трябва да връщат пари от договорените с НЗОК 85%.

В момент като този, когато всички лекари са на работните си места, когато колеги не напускат болниците със седмици, в момент като този, когато всички ние сме на първа линия и сме поставени в риск, в момент като този е не само недопустимо, но и срамно този въпрос да стои на дневен ред.

На практика се оказва, че за едрия бизнес може се дават пари по мярката 60/40, за други бизнеси се дават различен вид помощи, за развлекателния и хотелиерския бизнес се правят сериозни финансови отстъпки, а ние, лекарите, ще трябва да връщаме пари. Това е недопустимо!

Нужно е БЛС и НЗОК да изработят ясен механизъм, по който ще бъдат отчетени тези средства, но едно трябва да е ясно: в никакъв случай това не може да става с удръжки! БЛС не се е съгласявал и няма да се съгласи с подобно безумие!

Засега официална реакция от НЗОК по казуса няма. Надзорът е заседавал отново на 13 май, но стенограмата от тази сбирка не е публикувана. Очаква се тази седмица да има развитие и нови разговори с лекарския съюз. 

Справка в текстовете на анекса към Националния рамков договор и Методиката за плащане за медицински дейности по време на извънредното положение показа, че там съществува текст (в частта за болничната помощ - б.р.): 

7.11. След отпадане на основанието за изплащане на суми съгласно тази методика стойността на отчетените дейности, превишаваща определената в Приложение № 2 към индивидуалните договори стойност за конкретен месец, се компенсира с размера на вече изплатените на лечебното заведение средства за работа при неблагоприятни условия на работа. Компенсирането по предходната точка се извършва преди прилагането на механизма за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП.

Това би следвало да означава, че болниците, които надвишат лимитите си в бъдеще - примерно защото са лекували повече пациенти в следващите месеци, няма да получат пари за изработеното, ако по време на извънредното положение са получили средства до 85% от предкризисните си бюджети, без срещу това да стои дейност.

 
Снимка БГНЕС

Ще накара ли наистина НЗОК личните лекари, поликлиниките, болниците, зъболекарите да връщат пари от тези, които им отпусна за месеците, в които дейността им на практика беше силно ограничена (извън ражданията, лекуването по спешност и на болни от коронавируса), за да отчитат дейност, на база на която получават месечните си бюджети?

Въпросът е ключов, засяга пряко финансовото състояние на лечебните заведения и лекарите и изникна благодарение на публикувана стенограма от заседание на надзорния съвет на НЗОК от 27 април (появата на протокола бе миналата седмица - б.р.). Във въпросния документ става ясно, че касата - поне по думите на председателката на надзора и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева, ще удържа пари в бъдеще, преведени по време на извънредното положение - когато срещу тях не е отчетена съответната дейност. 

Казусът с бюджетите на болници и в извънболничната помощ възникна с обявяването на извънредно положение заради коронавируса, въведено на 13 март. Спрените със заповеди на здравния министър Кирил Ананиев профилактични прегледи, детски и женски консултации, имунизации, посещения при лекар, планови лечения и операции, трансплантации, ин витро, ограниченията за социална дистанция и др. закономерно намалиха чувствително работата на медиците извън тези, които се водят "на първа линия" в битката с актуалната пандемия. Още в началото на кризата от сдружението на общинските болници предупредиха, че това ще ги удари финансово. Предупредиха и лекари.

Бившият здравен министър Петър Москов предложи (и в статия за Клуб Z - б.р.) промяна в Закона за здравното осигуряване, с която да се гарантират болничните бюджети в кризата, като изрично се запише, че отпуснатите средства без срещу тях да стои извършена медицинска дейност не подлежат на връщане. 

В крайна сметка се постигна съгласие между НЗОК, Българския лекарски съюз и министерството да се промени Националният рамков договор. В него бе записано, че касата ще отпуска за доболнична и болничната помощ до 85% от сумите, които е плащала срещу извършена и отчетена дейност на съотвентите лечебни заведения през януари и февруари, предхождащи кризата с коронавируса. Част от тези средства са изработени в органичения режим, част от тях не - но с доплащането им се гарантира финансова устойчивост на системата, защото това на практика са и парите за заплати.

Простичко казано - НЗОК за времето на извънредното положение плаща за извършената дейност и доплаща до 85% от бюджетите, реализирани за първите месеци на годината, ако изработеното е за по-малко средства. Ако някой е изработил 100% от лимита си, плаща се цялата сума.

Това беше договорено и подписано. Но на 27 април се разбира друго, за което съобщи порталът zdrave.net.   

От стенограмата на заседанието на надзора на НЗОК се разбира, че допълнителните средства, които НЗОК е заплатила до 85% от дейността за болнична помощ, са 7,4 млн. лв., в първичната извънболнична помощ - 2,5 млн. лв., в специализираната извънболнична помощ - близо 6 млн. лв., в медико-диагностичната дейност близо 3 млн. лв. и 4 млн. лв. за дентална помощ (зъболекарите също масово спряха работа заради противоепидемичните мерки - б.р.).

От дискусията за одобрение на плащанията за болниците за април става ясно още, че има и лечебни заведения, които не са поискали допълнителни средства над реално изработените. В дискусията по аналогична точка, но за останалите видове медицинска помощ, става ясно, че плащанията до 85% от бюджетите всъщност са авансови. Дискусията се завърта покрай обсъждането на доплащане за зъболекарска помощ при сключен договор с касата - да не се окаже, че неработещи зъболекари получават 85% от плащанията за януари и февруари, а работещите - по малко. 

"Този, който работи, той ще получи 100% от изработената сума. Ние за реално отчетена и извършена дейност заплащаме 100% от извършената сума. Този, който не работи, ние му даваме 85% от това, което е отчел за януари и февруари. Това е общ принцип за всички. С идеята, че после той ще възстанови тези средства", казва Жени Начева.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев също казва, че всички, получили допълнителни средства, са длъжни да ги изработят.

Клуб Z получи сигнали, че е имало предупреждения от НЗОК, че отпуснатите средства в извънредното положение ще трябва да бъдат връщани впоследствие, ако зад тях не стои реална медицинска дейност - тоест, ако след отхлабването на мерките тези пари не бъдат изработени. 

Българският лекарски съюз излезе с официална позиция по повод стенограмата от заседанието на надзорния съвет на НЗОК от 27 април. Ето и текста:

БЛС се запозна се протокола от заседанието на надзорния съвет на НЗОК и е категоричен:

Няма да допусне да бъдат връщани или удържани средства. Никъде в подписания анекс към НРД 2020-2022 и методиката за заплащане на договорните партньори на НЗОК в условията на извънредното положение не е упоменато или договаряно „връщане на пари“. Никога подобен въпрос не е стоял на дневен ред и БЛС не се е съгласявал, че изпълнителите на медицинска помощ трябва да връщат пари от договорените с НЗОК 85%.

В момент като този, когато всички лекари са на работните си места, когато колеги не напускат болниците със седмици, в момент като този, когато всички ние сме на първа линия и сме поставени в риск, в момент като този е не само недопустимо, но и срамно този въпрос да стои на дневен ред.

На практика се оказва, че за едрия бизнес може се дават пари по мярката 60/40, за други бизнеси се дават различен вид помощи, за развлекателния и хотелиерския бизнес се правят сериозни финансови отстъпки, а ние, лекарите, ще трябва да връщаме пари. Това е недопустимо!

Нужно е БЛС и НЗОК да изработят ясен механизъм, по който ще бъдат отчетени тези средства, но едно трябва да е ясно: в никакъв случай това не може да става с удръжки! БЛС не се е съгласявал и няма да се съгласи с подобно безумие!

Засега официална реакция от НЗОК по казуса няма. Надзорът е заседавал отново на 13 май, но стенограмата от тази сбирка не е публикувана. Очаква се тази седмица да има развитие и нови разговори с лекарския съюз. 

Справка в текстовете на анекса към Националния рамков договор и Методиката за плащане за медицински дейности по време на извънредното положение показа, че там съществува текст (в частта за болничната помощ - б.р.): 

7.11. След отпадане на основанието за изплащане на суми съгласно тази методика стойността на отчетените дейности, превишаваща определената в Приложение № 2 към индивидуалните договори стойност за конкретен месец, се компенсира с размера на вече изплатените на лечебното заведение средства за работа при неблагоприятни условия на работа. Компенсирането по предходната точка се извършва преди прилагането на механизма за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП.

Това би следвало да означава, че болниците, които надвишат лимитите си в бъдеще - примерно защото са лекували повече пациенти в следващите месеци, няма да получат пари за изработеното, ако по време на извънредното положение са получили средства до 85% от предкризисните си бюджети, без срещу това да стои дейност.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?