Article_top

Налага се двустранна нормализация - на отношението към българите в чужбина, както и на последните спрямо тези, останали в България.

Има един значим механизъм за легитимиране на избора емиграция - снизходителното отношение към тези, които са останали в България.

Емиграцията е труден път, адаптацията е бавна и често мъчителна. Откъсването от това, което си оставил, понякога е от решаващо значение, за да се справиш в чуждата заварената среда.

След това се появява чувството за по-висша социална позиция, след като си станал част от една по-богата, по-развита страна. Идва импулсът да даваш съвети, да поучаваш тези, които са останали по-простички или дори примитивни, защото са си останали у дома. Които са изостанали заедно с изостаналата си държава и общество там някъде назад във времето.

Съвети не само за събитията по света, но и за събитията... в България. Някой би казал - защо да нямам право да си кажа мнението по български проблеми, след като съм българин - макар и в чужбина, след като пращам пари, след като се чувствам част от българската национална общност? И е напълно прав.

Не става дума за оспорване на това право, а за раздразнението, което причиняват у "аборигените" безапелационните квалификации, оценки, категоричните присъди за едно или друго случващо се тук, в България. Ние преживяваме за първи път в новата история на България такава огромна вълна на емиграция от страната. Нямаме опит във взаимоотношенията между оставащите в България и растящата диаспора.

Трябва да придобиваме такъв опит и да се опитаме да си бъдем взаимно полезни, да останем близки, да останем сънародници. Критичната самооценка и у двете страни на разделителната линия ще се окаже много необходима за тази цел.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

 

Налага се двустранна нормализация - на отношението към българите в чужбина, както и на последните спрямо тези, останали в България.

Има един значим механизъм за легитимиране на избора емиграция - снизходителното отношение към тези, които са останали в България.

Емиграцията е труден път, адаптацията е бавна и често мъчителна. Откъсването от това, което си оставил, понякога е от решаващо значение, за да се справиш в чуждата заварената среда.

След това се появява чувството за по-висша социална позиция, след като си станал част от една по-богата, по-развита страна. Идва импулсът да даваш съвети, да поучаваш тези, които са останали по-простички или дори примитивни, защото са си останали у дома. Които са изостанали заедно с изостаналата си държава и общество там някъде назад във времето.

Съвети не само за събитията по света, но и за събитията... в България. Някой би казал - защо да нямам право да си кажа мнението по български проблеми, след като съм българин - макар и в чужбина, след като пращам пари, след като се чувствам част от българската национална общност? И е напълно прав.

Не става дума за оспорване на това право, а за раздразнението, което причиняват у "аборигените" безапелационните квалификации, оценки, категоричните присъди за едно или друго случващо се тук, в България. Ние преживяваме за първи път в новата история на България такава огромна вълна на емиграция от страната. Нямаме опит във взаимоотношенията между оставащите в България и растящата диаспора.

Трябва да придобиваме такъв опит и да се опитаме да си бъдем взаимно полезни, да останем близки, да останем сънародници. Критичната самооценка и у двете страни на разделителната линия ще се окаже много необходима за тази цел.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

Коментари

....

Всичко зависи дали емигрантите се чувстват невъзвращенци, дори само в мислите си. При това положение допирните точки с аборигените изчезват. Ако пък се възприемат за част от българската общност и искат да помагат на родината си, тогава контактните точки се увеличават. Така или иначе, сериозната битка за бъдещето на България и народа ни е тук, докато в уредено общество за всеки е лесно да се интегрира, стига да иска. Ако помагат на страната си и на близките си, това е винаги плюс.
Борис Борисов's picture
Борис Борисов
Русонефил

Не съм съгласен, че стига

Не съм съгласен, че стига само желание, за да се интегрираш. Повечето хора не знаят какво искат или искат взаимно изключващи се неща. Второ не виждам защо толкова трябва да се драматизират отношенията на диаспората с центъра. В нашата история гурбетлъкът не е нищо ново. Плюсовете са били винаги преобладаващи. И в икономически и в какъвто и да е бил друг смисъл. Сегашното положение е нормалното, не изкуственото отделяне от света през тошовизма.

Аборигенът, специалист по "научен комунизъм" явно го е жегнало,

че някой отново е показал колко е неграмотен горкия.

Ама ко да се прай, Оги, камунизмът, дето си го зубрил на младини не прощава - тук "автентичния троляк" - все такива като тебе, го доказва ежедневно.

Съдбата така ти е отредила, но поне ашладисваш студентки за едната тройка. Бъди доволен и от това.
Борис Борисов's picture
Борис Борисов
Русонефил

Отличителен белег на трола е,

Отличителен белег на трола е, че той не дискутира тези, а личността на автора и/или се стреми да насочи дискусията по странични маловажни теми. По тези показатели вие сте трол като по учебник.

Отличителна черта на трола е, че

никога не идва сам и с името си - а идва с множество акалнти едновременно, един горе в главния материал, който лъже и 20 отдолу в коментарите, които мажат.

Има обаче една подгрупа тролове, бившите комунисти и агентура, омазани с лайна фурнаджийски лопати, яли от ануса на Тодор Живков, а днес - от тоя на Херо Мустафа, като агент Сашо, агент Ивайло, Свичев, Лайнов и т.н., които не заслужават друго, освен презрение и напомняне какви са били и какви станаха.

Те нямат "тези", а опорни точки, лайнояде.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате през лятото?