Как КГБ и комунистическите разузнавания организират дезинформационната кампания за произхода на СПИН по време на студената война, каква е връзката на българската Държавна сигурност в разкриването на подробности около т. нар. операция "Денвър" и какви са уроците, които могат да се научат от тази пропагандна кампания и разпространението на конспиративни теории за COVID-19.

За това говорят Марк Крамър, директор на департамента по изучаване на студената война в Центъра за изследване на Русия и Евразия към Харвард, и историкът Дъглас Селвидж от университета "Хумболт" в Берлин, в интервю, публикувано от Mitt Press и цитирано от комуникационното звено срещу дезинформацията на НАТО.

Селвидж е автор на проучване за т. нар. операцията "Денвър" и пропагандната кампания на КГБ от от 80-те години на миналия век, която цели да убеди света, че вирусът ХИВ, който предизвиква СПИН, не е дошъл от заразяване на човек от примат в Африка, а от лаборатории за създаване на биологично оръжие в САЩ. Изследването му е публикувано в списанието Cold War Studies, чийто редактор е Крамър, през миналата есен - преди избухването на пандемия от COVID-19. 

Първият открит документ, който доказва пряката връзка на разузнаването на СССР в пропагандата за произхода на СПИН, е от архивите на българската Държавна сигурност. Той е от 1985 г. и представлява телеграма от КГБ с най-високия възможен гриф за секретност, на руски език. Документът е получен от друг историк - Кристофър Неринг. 

През септември 1985 г. Съветският комитет за държавна сигурност (КГБ) информира другите чуждестранни разузнавателни агенции на страните от Варшавския договор, че е започнал нова голяма дезинформационна кампания.

„Ние провеждаме комплекс от [активни] мерки във връзка с появата през последните години на ново опасно заболяване в САЩ, известно като СПИН (синдром на придобит имунодефицит)“, гласи документът, запазен в архивите на ДС. 

КГБ обяснява, че „целта на мерките е да се създаде благоприятно за нас мнение в чужбина, а именно, че това заболяване е резултат от тайни експерименти на тайните служби на САЩ и Пентагона с нови видове биологични оръжия, които са излезли извън контрол".

Предположението на Селвидж е, че дезинформационната кампания на КГБ започва още през 1983 г. Документът от архивите на ДС обаче е най-ранното убедително доказателство за пропагандната операция, налично към момента. 

Според данните, с които историкът работи и които анализира, сред източноевропейските разузнавателни служби, които подпомагат активно КГБ, е източногерманската служба ЩАЗИ. Тя използва кодовото име „Денвър“ за операцията. КГБ и ЩАЗИ се позовават на подправени документи и съмнителни свидетелства от хора, представени като експерти, които допускат, че ХИВ не е произлязъл от заразени животни в Африка, а е бил изпуснат по време на опити за създаване на биологично оръжие, проведени от американски учени във военната база "Форт Детрик" в щата Мериленд. Операция "Денвър" се оказа забележително ефективна, пише Селвидж в статията си, като резултатът надминава очакванията на КГБ и ЩАЗИ, защото не след дълго много хора по света, в това число и в САЩ, започват да вярват в легендата, че властите в САЩ са отговорни за плъзването на СПИН.

Точно както при появата на ХИВ по време на студената война пандемията COVID-19 роди теории на конспирацията в държави, чиито правителства са враждебни към САЩ, по-специално Русия, Китай, Иран и Венецуела. Конспиративните разкази, разпространяващи се през 2020 г., са по-дифузни и не толкова съгласувани като дезинформацията, разпространявана от КГБ и ЩАЗИ през 80-те години на ХХ век, но въпреки това има сходства. И в двата случая авторитарните режими използват широко разпространен обществен страх и объркване, за да генерират подозрения, да разпалят враждебността към САЩ. Така Крамър въвежда в разговора си със Селвидж, посветен на "Денвър" и уроците, които могат да бъдат научени при отговора на руската и китайската дезинформация в наши дни.   

Марк Крамър (М. К.): КГБ на СССР е идеолог на пропагандната кампания за произхода на СПИН, но привлича ЩАЗИ на ранен етап в разгръщането й. ЩАЗИ ли играе водещата роля след тази на КГБ?

Дългъс Селвидж (Д. С.): На базата на сведения от офицери на КГБ и ЩАЗИ пред българските им колеги от Държавна сигурност от 1985-1986 г. звеното за външно разузнаване в Източна Германия играе централна роля в разгръщането на операцията заедно с КГБ. Българското и чехословашкото външно разузнаване асистират, но предимно в разпространението на брошури и материали в американски бази и в подготвянето на истории в местната преса в страните от НАТО по това време. Въпросните информации твърдят предимно, че сред американските военнослужещи има много високо ниво на инфектиране с ХИВ и го разпространяват около американските бази в Европа. Кубинските власти също участват в дезинформационната кампания по отношение на американските бази в Латинска Америка, но за тази част от историята детайли липсват. 

М. К.: Защо ЩАЗИ дава кодовото име „Денвър“ на кампанията за дезинформация, свързана със СПИН?

Селвидж: Всъщност не знаем защо ЩАЗИ избира точно това кодово име, тъй като източногерманското разузнаване унищожава огромна част от архивите си в периода 1989-1990 г., включително файловете за операция "Денвър". Възможно е офицер от ЩАЗИ, щом чува „Форт Детрик“, да си е помислил за Денвър - географско наименование, по-познато на повечето германци. По онова време по западногерманската телевизия, гледана и в Източна Германия, върви „Кланът от Денвър" - немското име за популярния американски телевизионен сериал „Династия“. Но това са по-скоро предположения. Още през 1987 г. служители на ЩАЗИ, отговорни за кампанията за дезинформация за разпространение на СПИН, започват да използват взаимозаменяемо термините „Денвър” и „Детрик” в разговори с българските си колеги. Но терминът, който не се появява в кореспонденцията между ЩАЗИ и българската ДС, нито в тази с КГБ, е „Операция Инфекция“. Въпреки това практически целият интернет продължава да използва това неправилно кодово име при обсъждане на кампанията за дезинформация за СПИН, организирана от КГБ. „Ню Йорк таймс“ дори реши да го използва като заглавие за поредицата си популярни видеоклипове за съветската и руската дезинформация.

М. К.: Каква е целта на операция "Денвър"? И какви методи са използвани за реализирането й?

Д. С.: КГБ информира българските си колеги от ДС през септември 1985 г., че е инициирал кампания за "активни мерки" - тоест пропагандна кампания, свързана със СПИН/ХИВ. Целта, пише КГБ, е "да се създаде благоприятно за нас мнение в чужбина, а именно, че това заболяване е резултат от секретен експеримент на тайните служби на САЩ и Пентагона с нов вид биологично оръжие, което е излязло извън контрол". Около година по-късно ЩАЗИ пище до ДС в България за операция "Денвър" и връзката й с дезинформационната кампания на КГБ.  По време на операцията ЩАЗИ цели да изобличи "заплахата за човечеството от проучването, производството и употребата на биологично оръжие, да засили антиамериканските настроения по света" и да "запали искрата на вътрешнополитически противоречия в САЩ". 

Източногерманските служби обещават да дадат на българските си другари "научни изследвания и други материали, които доказват, че СПИН идва от САЩ, а не от Африка, и е резултат от експерименти с биологично оръжие". Проучването, на което ЩАЗИ се позовава, е на пенсионирания съветски биолог от източногермански произход Джакоб Сегал и съпругата му Лили. ЩАЗИ твърди, че играе роля в разпространение на въпросното "проучване" в брошура със заглавие: "СПИН: Произведено в САЩ зло, а не дошло от Африка", по време на среща на световни лидери в Хараре, Зимбабве, през 1986 г. На въпросната среща присъстват политици предимно от по-слабо развити страни, които са запазили неутралитет по време на студената война. В резултат журналисти, предимно в Африка, разказват за твърденията на Сегал, как вирусът е тръгнал от военен експеримент във "Форт Детрик" в САЩ. Обяснявал "научно" как заразата е в резултат на нова технология за генно инженерство, чрез която ХИВ е конструиран от други два опасни вируса, един от които се разпространява по овце. (...)

Следва разказ на Селвидж как оттук нататък дезинформацията започва да се разпространява по света - първо в Африка, където набира сила интерпретацията, че изследванията "на Запада" за произхода на вируса - че е пренесен от примати върху хора в Африка, цели да "обвини" Африка в разпространението му. Твърденията на Сегал се появяват и в Индия след срещата в Хараре. ЩАЗИ организира срещи на съветския биолог с подбрани журналисти и дезинформацията вече се разпространява навсякъде по света. За цялата история започва да се говори и в новини в САЩ. ЩАЗИ съфинансира - задкулисно, и "документален филм" по темата, който е излъчен по държавната западногерманска телевизия през 1989 г. и след това по Канал 4 на английски език. Във филма има интервю със Сегал и съпругата му, които разказват тезисите си, разговори с журналисти и африкански учени, които твърдят как версията за естествен произход на вируса - предаден от животни върху хора в Африка - е расистка, както и интервюта с критици на програмите за изследване на биологично оръжие в САЩ, без да се споменава, че руската програма за биологични оръжия е по-мащабна, но за нея се знае много малко по това време. Германските копродуценти на въпросния филм отричат връзка на ЩАЗИ, като твърдят, че никога не са имали контакт с комунистическите тайни служби. Според историка обаче има данни в архивите, че офицери от ЩАЗИ са окуражавали колегите си от България и Чехословакия да разпространяват филма тайно, тъй като той обслужва целите на операция "Денвър", в некомунистически страни. Версии на въпросния филм още могат да бъдат намерени в интернет. 

M. K.: Когато започнахте да пишете за дезинформационната кампания и операция "Денвър", допускали ли сте, че може да се случи пандемия, която да предизвика разпространение на конспиративни теории в Русия, Китай и Иран как вирусът е тръгнал от лаборатории в САЩ? 

Д. С.: Не съм си представял, че ще преживея нова пандемия в живота си, въпреки предупреждения по време на администрацията на Обама и примера с разпространението на ХИВ. Но като историк не съм изненадан, че конспиративни теории плъзнаха в отговор на разпространението на COVID-19. От Средновековието, а вероятно и по-рано, хората реагират на епидемии и пандемии, като опитват да намерят конкретен "виновник" за случващото се, често в качеството на изкупителна жертва. Например християнски общности в Европа за обвинявали евреите за бобонската чума и в резултат на това е имало насилие (чумата покосява милиони хора през XIV век - б.р.).

Често жертвите на репресии и реални конспирации също реагират с подозрения към разпространение на зарази и други бедствия и за да си обяснят ставащото, сами си измислят конспирации. Например от КГБ не са първите, които обвиняват американското правителство за СПИН. Още през 1983 г. членове на гей организации в САЩ обвиняват властите, че били пуснали вирус, за да убият гейовете. Това се появява отчасти и като отговор на фрустрацията им от десетилетията на дискриминация и увеличаващия се брой смъртни случаи на заразени с вируса в общността и закъснялата тогава, а и коравосърдечна реакция на администрацията на президента Рейгън. Когато стана ясно, че сред афроамериканците в САЩ вирусът също взема диспропорционално повече жертви, и в тези общности хора започнаха да вярват в подобни консприративни теории. Подобни обвинения звучат на много хора правдоподобно, когато говорим и за дългата история на расизма в САЩ, в това число и в медицинските грижи. Пример за това е и изследването на институт в Алабама за разпространението на силифилис, според което дълго време в периода от 1932 до 1972 г. медицинските власти наблюдавали ефекта на болестта върху заразени афроамериканци, без да ги лекуват - въпреки че по това време вече е ясно, че пеницилинът е ефикасен.

Разбира се, политическите екстремисти, без значение дали са на власт или не, често развиват или използват вече породени конспиративни теории в своя полза. В статията ми за Journal of Cold War Studies аз разказвам и как кандидатът за президент на САЩ Линдън Ларуш и сподвижниците му промотират вариант на терорията за американския произход на ХИВ по време на кампанията (1988 г. - б.р.). Версията е как петата колона на СССР е инфилтрирала хора в медицинските иституции в САЩ чрез Световната здравна организация и така те са произвели вируса във "Форт Детрик". Въпреки че Ларош на практика контраатакува пропагандата на КГБ със собствена версия на конспиративната теория, замислена от СССР, двете страни си заемат елементи в конспирациите. В случая с ХИВ и СПИН КГБ просто взема съществуващи конспиративни теории, които циркулират в САЩ, внася нови елементи, които обслужват целта на деинформационната кампания и разпространява новата конспиративна теория по света в своя полза. Вижда се подобна динамика между руската дезинформация и американски консприративни теоритици, ако се гледа внимателно продукцията на Sputnik News and RT (преди Russia Today) в туитър и фейсбук. Още по време на епидемията от Ебола в Западна Африка през 2013-2016 г. пропагандните канали на Русия разпространяваха как вирусът бил създаден от САЩ в съдружие с Великобритания и Южна Африка с цел да избие африканците. Това е положението - различен вирус - същата дезинфорлация. 

Затова няма изненада, че същите пропагандни канали сега разпространяват в Русия подобни слухове за произхода на COVID-19. Въпреки че знам по-малко за пропагандните методи на Китай, се изненадах, че Пекин реши да възкреси старите практики на СССР и да ги пробва по отношение на коронавируса. 

M. K.: Какви са уроците и поуките, които можем да извлечем от историята за операция "Денвър" в отовора на руската и китайската дезинформация днес?

Д. С.: По време на студената война администрацията на Роналд Рейгън имаше специално звено, което разобличаваше пропагандата на СССР. Донякъде то бе активно при борбата срещу дезинформацията по отношение на произхода на СПИН. За дълъг период от време продължаващото разобличаване на пропагандните методи на СССР помогна за дискредитирането им и създаде натиск върху СССР поне да лимитира активностите си. Вероятно сега подобен подход на демократичните страни може да бъде ефективен. Страни от НАТО, например Естония, взеха такива мерки, но САЩ доста изостават. 

Според мен особено в дългосрочен план е важно учениците още от ранна възраст да бъдат научени да правят разлика между факти и мнения, да могат да идентифицират не само пропагандните техники, но да виждат и пробойните в логиката на нещата. Учениците ще спечелят и от обучение за достоверността на източниците в интернет: как да различават тези, на които може да се вярва, как да се правят фактологични проверки на твърдения, особено преди да решат да ги препубликуват и така да ги разпространят.

Има едно нещо, което всяко демократично правителство трябва на всяка цена да избягва при отговор на дезинформация - то самото да не разпространява конспиративни теории и дезинформация. Разбира се, по време на студената война и САЩ, и други демокрации правеха това, но не в мащабите и по начина, по който го правеше СССР заедно със съюзниците си. 

Днес категорично не помага например, когато администрацията на Доналд Тръмп открито промотира собствени конспирации за коронавируса, включително и недоказаните твърдения как вирусът бил избягал от лаборатория в Ухан. Това на практика предизвиква безплодната публична дискусия: "Кой е виновен за коронавируса - САЩ или Китай?" Подобни безпочвени предположения предизвикват единствено ефект, че хората спират да слушат основателна критика по отношение на важни неща - например критиката за начина, по който Китай отговори на пандемията, в това число с натиска срещу лекарите от Ухан, които първи дръзнаха да кажат какво се случва.

Освен това промотирането на консприративни теории, особено по отношение на вируси и произхода им, може да минира усилията на медицинските власти за спиране разпространението на зарази и спасяването на човешки животи. Има проучвания, че хора, повярвали в конспиративните теории за СПИН, са по-малко склонни да следват съветите на лекарите за превенция на заразяването като практикуването на безопасен секс, периодичното тестване и т.н. Подобно поведение естествено може да завърши със смърт. (...) Сега с COVID-19 виждаме, общо взето, същото - разпространяват се конспирации, има отказ за спазване и бойкот срещу мерките, които целят ограничаване на заразата, рекламират се и се разпространяват "лекове" и "алтернативни терапии", които могат да бъдат много опасни за здравето. (...)

Марк Крамер е директор на Davis Center for Russian and Eurasian Studies в Харвард и редактор на списанието за Cold War Studies. 

Дъглас Селвидж е научен сътрудник в Института за история на университета Хумболт в Берлин.

Преводът е на Клуб Z, със съкращения.