Предизвикалият остра обществена реакция строеж на брегоукрепително съоръжение-хотел при Шофьорския плаж край езерото Алепу, е само малка капка в морето. Буквално. За курортни нужди са предвидени още хиляди квадратни метра в района, частна територия в масовия случай, отдавна урбанизирана.

Това става ясно от справка в кадастъра, направена от еколога Борислав Борисов и публикувана в социалните групи, сформирани от защитници на последните зелени кътчета по Черноморието.

"Поземлени имоти: 67800.49.25 - 8,251 декара; 67800.49.26 - 8,310 декара; 67800.49.36 - 4,358 декара; 67800.49.38 - 5,247 декара", изброява Борисов, като онагледява с извадка от кадастъра имотите, намиращи се по протежението на Шофьорския плаж. Или 26,166 общо.

За всички тези имоти е посочено, че са предназначени "за курортен хотел".

Преместваме се към вътрешността, за да открием още близо 10 съседни имота със същото предназначение, стотици декари.

"Няколко стотин декара ПОДПОРНИ ГОРИ покрай Алепу!!!", коментира Борисов в контекста на "подпорната" стена, която бе изградена за комплекса "Алепу Вилидж".

Видно от заповедите за одобрение на кадастралните карти, в масовия случай това е ставало в далечната 2007 г. Ще има ли нови строежи и какви - всичко е в ръцете на екоинспекцията.

А междувременно, пак от справката в кадастъра е видимо, че старият държавен път покрай плажа е станал... частен и предвиден за строителство, както установява и екологът, днес общински съветник в София от Демократична България - Тома Белев.

"Някой знае ли как старият държавен път от Созопол, покрай Алепу, на юг към Приморско е станал частна собственост, заличен е от кадастъра и вече може да се застрои с поредните подпорни хотели?", пита Белев и също прилага справка от кадастъра.

Иначе, както "Капитал" съобщи, още през 2008 г. експерти правят екооценка на изменението на Общия устройствен план (ОУП) на Созопол и казват, че човешкото влияние в зоната край Алепу нарушава средата и там не трябва да се строи нищо.

"При оценка на състоянието на Зоната на Алепу-Аркутино следва да се има предвид, че тя е подложена на значително антропогенно въздействие още през втората половина на 20-и век, продължаващо и до наши дни и преди започването на работата по Общия устройствен план. Тук можем да отбележим ваканционно селище "Дюни", започнато през 70-те години и претърпяло значително развитие пред 90-те, изграждането на буна в залив Аркутино и незавършения, но значителен по размери комплекс "Знаме на мира", новото трасе на пътя Созопол-Приморско и наскоро завършеното ваканционно селище на нос "Хумата".

Около блатото Алепу, което изцяло е в границите на зона "А" по ЗУЧК, се създава буферна зелена зона без застрояване. В равнинната част между хълмистата верига Бакарлъка и блатото всички дерета и водосливи подхранващи блатото, се запазват и защитават със задължителен сервитут за озеленяване. В тези зони не се допуска строителство и дренажни работи", казва докладът.

Който в резюме - препоръчва редуциране на строителството в зоната. Препоръките обаче не са отразени в ОУП на Созопол с изменението му от 2014-а.

В същия този доклад има и намек, че вероятно именно строителството на комплекса "Св. Тома", съседен на укрепваното сега свлачище, е довел до неговото активизиране.