Започнах да нося маска още на 8 март, 5 дни преди да бъде въведено извънредното положение. Изтърпях странните погледи, когато на 9 март натисках копчетата на светофарите с хартиена салфетка, която после изхвърлях. По време на всеобщата изолация изхабих една кутия с ръкавици и двайсетина маски – еднократни и многократни. Не се страхувам да призная, че съм от „страхливите” – не бих искала вирусът да влезе в семейството ми.

След края на извънредното положение обаче общото успокоение доведе до повече рискове, които не бих могла да предотвратя, дори да съм с маска и да дезинфекцирам почти постоянно ръцете си. Така се стигна и до контакт – случаен, далечен, но с човек, който веднага след това беше диагностициран с COVID-19. Правилата са ми ясни и не беше нужно някой да ми разпорежда – отидох по спешност в неделя във ВМА, за да си направя PCR тест.

Тестовете във Военно-медицинска академия – болницата, ръководена от генерал Мутафчийски – се правят в Инфекциозна клиника. Лабораторията е изнесена в малка стъклена пристройка преди входа към инфекциозното отделение. Пристройката е не повече от 100 квадрата заедно с чакалнята. Стаичката, в която лаборантите взимат проби, е колкото спалня в панелен блок – двайсетина квадратни метра. Има бюро с компютър, медицинска кушетка и двоен диван, на който сядат всички, за да може лаборантът да вземе проби от нос и гърло.

Беше неделя и нямаше струпване на хора, но все пак непосредствено преди мен чакаше жена, която е била отчетена като позитивна за вируса и все още се намираше в карантина. Беше там за втори тест заедно с майка си. Жената беше с маска, но живеещата с нея по-възрастна майка беше смъкнала маската и очевидно не се притесняваше особено. Указания от страна на лаборантите за спазване на дистанция не чух. Нито за еднопосочен поток на влизане и излизане, което е задължително дори в музеите вече. Заразената пациентка влезе в лабораторията, където – естествено – свали маската си за проба. След края на процедурите излезе спокойно, мина на сантиметри от мен и си тръгнаха заедно с неизследваната ѝ майка.

Повикаха ме веднага след тях. Влязох в лабораторията, където открито беше дишала заразена жена. Лаборантите бяха доста добре екипирани, но аз трябваше да сваля маската си, за да ми вземат проба. Дезинфекция или проветряване преди новия пациент нямаше. Честно казано, дори тестът ми да излезе отрицателен, се тревожа, че следващият може и да не бъде – в лабораторията, чийто шеф е началникът на щаба генерал Мутафчийски, не се погрижиха за моята безопасност.

Резултатите, казаха, трябваше да са готови след два дни. (В множество други клиники отнема 5 часа.) Попитах за възможност да ги проверя онлайн, но ме посрещна бурен смях.

„Иска ни се и на нас”, заявиха лаборантите.

Казаха да чакам. Да се надявам, че ще ми се обадят по телефона, което ще направят, ако тестът е положителен. Дотогава – да не смея да мръдна от вкъщи, вече съм в системата, вече съм в карантина, защото съм дошла доброволно заради евентуален контакт. Може да ме арестуват, ако изляза.

Два дни по-късно реших да им спестя нуждата да ми звънят и да се обадя аз. Няколко опита да се свържа с лабораторията и самата инфекциозна клиника завършиха отчайващо – или ми затваряха телефона, или изобщо не вдигаха. Когато успях да се чуя с някого, който отказа да ми се представи, отсреща чух само:

„Резултати по телефона не даваме. Елате на място”.

Попитах как ще се оправя с арестуването, ако реша да ги посетя, но отсреща просто ми треснаха слушалката.

Отиването на място, за да получа резултати, означава повторен риск от заразяване. В лабораторията непрекъснато има поток от хора, които не са там случайно. Всички те или са били в контакт със заразен, или имат симптоми. Всяко посещение без причина е опасно.

Парадоксът е, че ВМА разполага със система за онлайн получаване на резултати от всякакви други изследвания. Но тестовете за COVID-19 не се включват в тази система.

Категорично отказвам да отида отново в рисковата зона на Инфекциозна болница към ВМА. Ако не съм заразена, шансовете да се заразя се увеличават многократно. Остава ми да се надявам да ми се обадят, но се съмнявам, че при отрицателен резултат дори ще си направят труда. Много съм любопитна обаче как моят тест ще бъде отчетен в статистиката – според Щаба, ръководен от директора на ВМА ген. Мутафчийски, в неделя, 21 юни, са изследвани 566 души. Аз съм една от тях. Ако случайно нося вируса в себе си, в бройките за кой ден ще бъда отчетена, щом резултатите ми днес, във вторник – 23 юни – все още не са готови?

Хаосът в ситуацията с коронавируса не е само заради успокоеното гражданство. Липсата на точен ред и правила в системата е причина хората не просто да се успокоят, но и да си мислят, че всичко е някаква игра. Поне докато не се появят разумни правила на тази игра, всички ще сме губещи.

"Площад Славейков"