Проф. д-р Димитър Димитров е икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността, ректор на УНСС.

Проф. Димитров, 2020 г. събра нови рискове и заплахи в глобален и регионален план. Как вие виждате голямата шахматна дъска?

Това е годината на петте „П“ – петрол, потоци, пандемия, политика (във всички й аспекти, включително изборите), а накрая и Пекин. Тези всички „П“-та оказват влияние върху всички нас в глобален мащаб.

И ако се върнем малко по-назад, спомнете си какво стана с петрола. Имаше отрицателни котировки на петрол и петролна война. След това се появи пандемията. Модерната дума тези дни е "потоци" – „Северен поток“, „Северен поток 2“, който е с опасност от американски санкции, „Турски поток“, който замести „Южен поток“ – за него също се говори, че ще бъде спрян. Има една газово-петролна война между големите сили.

Отделно заради голямото търсене на нефтопродукти тези газопроводи и петролопроводи не бяха запълнени. Това задълбочи този конфликт, спомнете си - шистов газ, втечнен газ. 

Пандемията, разбира се, наруши икономическата активност, свали търсенето на петрол, засегна авиационната индустрия и транспорта, които бяха много тежко ударени. 

Политиката. Тази есен в Съединените щати има избори. Обикновено те се фокусират върху техните си проблеми и малко забравят какво става извън тях. Особено сега, когато не е много ясен изходът от президентската надпревара. Президентът Тръмп имаше доста добри позиции и възможности, пандемията обаче ги влоши. 

Какво се случва с петото „П“?

Един от проблемите на Вашингтон е именно Пекин. Още в началото на мандата си президентът Тръмп започна едни действия, които са насочени към ограничаването на икономическата и търговската активност на Китай. Това изглежда емоционално, но никак не е.

Имаше няколко изследвания, а и се видя по време на пандемията, които показаха, че за много неща ние зависим от Китай. И за маските, и за респираторните апарати, и за лекарствата. Там се разгоря една война кой по-бързо ще купи от Китай маски, как ще се вкарат в резерв или, че фармацевтичните заводи са вече там.

Но имаше интересни доклади на Пентагона, че американската армия зависи за някои дефицитни материали и метали в голяма степен от Китай. Това беше едно ребалансиране на усилията на САЩ, за да запази своята икономическа политическа и национална сигурност, за да си гарантира една такава устойчивост. 

Но всички тези неща действат заедно. Китай малко по-рано се измъкна от кризата от COVID-19, доста по-бързо реагира и за много други неща. Да не забравяме връзката с потоците. Пекин упорито иска да изгради път към Европа, наречен „Път на коприната“ - през Русия и някои други държави. Всичко това има отражение върху световната политика. Има някакво клокочене. 

Днес говорим за няколко основни проблема, но преди това си спомнете какво беше – тероризъм, напрежението, което е и сега в Либия, Сирия, Ирак и много държави от Близкия изток. Или медийно не се отразява добре, или има затишие заради новите процеси. 

Още един фактор, който влияе ситуацията да не бъде спокойна – производството и износът на оръжие се увеличава. Разходите за отбрана изобщо се увеличават в целия свят, сочат доклади. В една неспокойна обстановка всеки се опитва сам да решава проблемите си. Тук не ми се иска да стигаме до Русия, Украйна, Беларус...

И в този глобален контекст някъде там е и България – член на НАТО, на Европейския съюз и със своите вътрешни проблеми, които доста време се задълбочават. 

Как това глобално клокочене се отразява на клокоченето тук, в България, и каква е ролята на потоците? САЩ предупредиха, че ще наложат санкции на фирми, изграждащи "Балкански поток", както го нарича премиерът Борисов.

Не е ясно накъде ще тръгнат нещата... Да не забравяме, че в САЩ има избори и те ще се фокусират там. Имаше един анализ на Валентин Вацев, в който се казваше, че премиерът сега е изправен пред такъв избор – кого да послуша: Русия или Съединените щати за потока. Това е голям геостратегически проект.

Но в тази обстановка сега – искания за оставка, вероятно предсрочни избори или скорошни избори, ще има голямо изчакване. Все пак полусъединителят на САЩ стои за санкциите. Като че ли България е в момент на изчакване, защото много от това, което би могло да се прави – и реформи, и мерки в областта на националната сигурност, много зависи от стабилността на правителството, действията му и хоризонта, който то би имало пред себе си. 

Доколко обаче е обвързано бъдещето на енергийните проекти в България – газовият поток, АЕЦ „Белене“ с бъдещето на правителството? Какъв сигнал изпраща САЩ със заявката да санкционира „Турски поток“ и неговото продължение – „Балкански поток“.

Това е труден въпрос и за мен не е решен. Той ще продължава да стои, защото тук има интереси и на САЩ, и на Русия, и на Европейския съюз. И в момента не виждаме ясно решение в тази посока. Обикновено в реалната политика големите сили в някакъв етап се договарят. И невинаги е свързано пряко с нас.

Компромисът може да е някъде другаде – в Далечния изток, Арктика или Венецуела. Има много подобни примери. Но отново казвам – в тази обстановка на избори в Съединените щати има неяснота кой ще спечели изборите, как ще се развият нещата, договорката между големите като че ли е далеч. 

Какво ще се случи с големите проекти за превъоръжаване на армията?

Много е вероятно да бъдат отложени. Големите проекти за бронираните машини, корабите искат също стабилно правителство с ясен хоризонт пред себе си. А и финансови средства. Тук винаги финансите стават политически въпрос – дали да се дадат за оръжие или за лекарства. И това няма да се посрещне добре в това време. Но отбраната, както и науката изискват постоянно поливане, постоянни грижи. А не да се изсипят наведнъж едни пари. 

Превръщат ли се България, а и Балканите в нов граничен пост на американските интереси, а и на НАТО след разрива в отношенията между САЩ и Турция?

Има такава тенденция. Намаляването на американските войски в Европа от Германия бе последвано от дислоциране на половината от тях към Източна Европа. Засега все още това не е направено в България, но го наблюдаваме в Румъния, Полша… Но е вероятно да се усили в България координационният център на НАТО във Варна, да има повече учения. Турция вече стана малко по-различен партньор, въпреки че е в НАТО. 

Кои са големите предизвикателства пред националната сигурност на България в близък план?

Пандемията е най-големият проблем в момента. Той може много бързо да се развие и да се отрази на икономическата сигурност, както се видя през тези месеци, че и на енергийната сигурност. При голяма зараза се засягат и обслужващите дейности, инфраструктура. И ако трябва да се готвим да посрещаме някакво предизвикателство, то трябва да се готвим там. Защото другите рискове и заплахи имат далеч по-бавно въздействие. Ние не сме застрашени пряко от военен конфликт или от терористични заплахи директно. Но в областта на епидемията би могло да имаме сериозни проблеми и за хората, и за медицинския персонал.

Вземат ли се достатъчно адекватни мерки за ограничаване на ефектите от коронавируса?

Наблюдаваме някаква синусоида. В началото тежки мерки, след това - доста свободното им прилагане. Дано през есента не се влоши ситуацията. Но има поле за прилагане на още по адекватни мерки – много бързо се появяват подобни проблеми, болници затварят, защото няма лекари или няма отделение. Забравихме ли за апаратурата, не стои ли повече този въпрос? Лятото е друг сезон, но есента? За мен това е проблем с потенциал да се развие най-бързо. 

И когато говорим за национална сигурност, ами една такава епидемия може да засегне и МВР, и Българската армия. Тогава и без да пукне пушка, националната сигурност във военен аспект може да бъде сериозно застрашена. За другите рискове и заплахи България все пак е членка на НАТО, на ЕС и има достатъчно механизми за защита и реакция.