Article_top

Оставката на председателя  на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен е силен и много по-тревожен индикатор за идваща катастрофа отколкото предполагате. Факт е, че той се противеше на това БЕХ да потвърди гаранцията на "Булгаргаз" по договора с азербайджанското енергийно дружество СОКАР за единият милиард кубически метра азерски газ, който от следващата година трябваше да купуваме.

Но там основният "противник" е шефът на "Булгаргаз", Николай Павлов, който реално не знае какво да прави с този „излишен“ газ.

Коен просто разбра, че положението е неспасяемо и напусна кораба, преди да поеме цялата вина за потъването му.

БЕХ е изтощен до краен предел и не е в състояние да покрива всички дефицити в енергетика чрез предоставяне на гаранции по кредити на съставящите компании или да купува дълговете им. Нито пък е в състояние да бъде използван за касичка за покриване на социални политики на правителството или да финансира всякакви политически проекти-недоносчета.

"Булгартрансгаз" не може да получи кредит – иска гаранция от БЕХ, НЕК закъсал заради АЕЦ „Белене“ и пак кредиторите търсят гаранция от БЕХ. "Булгаргаз" имал несъбираеми дългове и "Газпром" не му вярвал – пак БЕХ се намесва.

ЕС наложила глоба от 77 милиона евро заради "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" – пак БЕХ покрива честта на няколко провалени държавни мениджъри, политици и депутати, които се издъниха и сега искат БЕХ да плати за накърнената репутация.

Натрупаните проблеми стигнаха равнище, при което самият БЕХ започна все по-трудно да издава дълг и да набира капитал без намесата на държавата. Такъв сигнал имаше още през 2015 година, когато банките отказаха да дадат пари на БЕХ без гаранции от държавата. Сигналът беше недвусмислен, но правителството предпочете да не го отбележи.

Финансовите отчети на компанията не дават пълната картина на идващата беда, защото се отчитат значителните счетоводни печалби. Но държавата иззема по-голямата част, дори в аванс и не остава нищо за инвестиции, а те са критично важни за намаляване на загубите чрез модернизация и преструктуриране. Да не говорим за Националния план за действие за справедлив преход – движим се по инерция. Няма никаква идея за изпреварващо, системно, балансирано действие – времето минава и се случват най-лошите сценарии.

Въпросът не е само в облигационния дълг на БЕХ, който според отчетите до края на юни вече е над 2,3 милиарда лева, а в проблеми с краткосрочната ликвидност и мрачните прогнози.

Не е отчетен и още не е калкулиран и рискът от Зелената сделка, която със сигурност ще натовари дружествата далече извън и над компенсаторните им способности в условия на недостиг на инвестиции в нови технологии и в ефективност. Ние не инвестираме в оптимален преход, инвестираме в мега проекти.

Нещата се усложниха от игрите със студения резерв след намесата на Илко Желязков, сивия кардинал в енергетиката на Доган, с чието кратко пребиваване в борда на ТЕЦ Марица Изток -2 бе свързано именно „доброволното отказване“ от студения резерв, като предусловие той да премине в ТЕЦ „Варна“, с новия собственик Ахмед Доган.

Илко Желязков инсталира и Ина Лазарова като надзорник на Доган по проекта за интерконектор между Гърция и България, веднага след като самият той излезе от борда на дружеството.

Да припомним, че компании, свързани с Делян Пеевски и други олигарси, близки до властта, всячески се опитваха да забавят и блокират развитието на интерконектора, и срещнаха бездействието на Борисов.

Именно прогнозите и перспективи за нови загуби и несигурни доходи в компаниите на БЕХ, с изключение на АЕЦ Козлодуй, стоят в основата на отказа на банките да отпускат заеми и купуват корпоративен дълг на компанията.

"Булгаргаз" проспа години за да развие пазарните си позиции в региона с нови клиенти и засилено присъствие в търговията с газ на борсите, както и в проучването и добива. Прогнозата за намаляване на дяловете на Булгаргаз на вътрешния пазар, след отварянето на българския пазар е неоспорима. Заедно идват намалени приходи, свити печалби, спадаща капитализация. И всичко това заради отказа на ръководството на компанията да усили конкурентноспособността на Булгаргаз си, като излезе на регионалния пазар и разшири възможностите за търговия с по-евтин газ извън дългосрочните, частично нефтеноиндексирани договори с "Газпром". По същество нищо не се променило в управлението на компанията от преди двадесет години. Руското външно министерство настоява, че чрез Булгаргаз българският газов пазар му е „в кърпа вързан“ с договора за 80 процента „вземи или плати“, с ценовата формула и задължението да България да купува руски газ до 2025 година.

Самият тип дългосрочни договори с "Газпром" лишават" Булгаргаз" от гъвкавост, което прави по-трудно запазването на пазарните позиции. Не е трудно при тези данни да се прогнозира, че компанията ще продължи да бъде устойчив и задълбочаващ се пасив за БЕХ.

Подобна е картината и в "Булгартрансгаз", където всички яйца са хвърлени в една кошница – договора за транзит с "Газекспорт" през българския сегмент на "Турски поток". Там нещата са още по-тревожни, защото компанията заложи несигурните си приходи от транзита на "Газекспорт" по "Балкански поток" (поради санкции и регулации на ЕС) като гаранция по изплащането на сигурни дългове от над два милиарда лева - повече от капитализацията на компанията преди старта на  "Балкански поток".

Американските санкции спрямо "Турски поток – 2", в това числа и българската му секция, далече преди да станат факт, вече влияят върху способността на "Булгартрансгаз" да получи синдикиран заем от 520 милиона евро. За това минаха на спешен кризисен вариант, както винаги правят, когато Западът е недоволен – на сцената за пореден път излезе кремълският финансист ВнешТоргБанк. Търсят се спешно пари, за да се довърши проектът и най-вече - за да финансират покупката на турбини за двете газокомпресорни станции. Но тук въпросът е не само за парь, защото доставчикът е американска компания – "Солар търбайнс", а тя няма как да не се съобрази със санкциите.Часовникът цъка – има само два месеца времеви „прозорец на възможности“. За това търсят по-ранни доставки, за да изпреварят санкциите, но пак не се решава проблемът с тяхната поддръжка и със сертификацията на работата им.

При тези условия правителството на Борисов реши да „финтира“ американските санкции, като даде пряк достъп на руски компании, руски доставчици до изпълнението на проекта, като плащанията се затварят в кръга "Газпром" – посредници – руски компании. "Булгартрансгаз" просто отчита резултат като проект движен от „природна сила“.

Всички тези хитрувания имат своята цена – потъването на компанията.  Вместо да реализира разширението на подземното газохранилище в Чирен, което е изключително добър бизнес, със сигурно търсене и добри приходи, ръководството на компания обслужва геополитическите мании на „за оставане на газовата карта“ на страната.

Още по-тежка е ситуацията с НЕК, който пък е в технически фалит и на практика е неспособен да реализира каквато и да е модернизация на енергийните ни дружества, лишен е от достъп до свеж ресурс. Нейният „воденичен“ камък е ТЕЦ „Марица Изток -2“ и съдбата на въгледобива, но вместо да се инвестира в спасителни преходни хибридни по-нискоемисионни технологии, които да съхранят бизнеса на централата, държавата просто налива пари, за да покрие загубите от плащанията за емисионни квоти. И нито цент за инвестиции.

Всички съзнават, че това не е устойчив модел, но за инвестиции, за привличане на стратегически инвеститор, за модернизация няма и дума. Чакат предизвестната смърт на тази централа, за да се отвори място за АЕЦ „Белене“, за да бъде сигурно че загубата ще бъде двойна.

Печалбите, които устойчиво генерира АЕЦ „Козлодуй“, не са достатъчни за да компенсират течовете в енергийните ни дружества, още по-малко да натрупат 7 милиарда лева, които ще бъдат необходими за извеждане от експлоатация на всички блокове на централата един ден. Сега отчитат печалби, но средствата във Фонд „Козлодуй“ са много далече от нужните. Когато дойде денят Х, за извеждането от експлоатация и на последния блок, пак ще се стигне до публични средства, защото външните донори няма да ни покрият сметката.

Към негативите в „ядрената“ ни сметка се добавят и средствата изразходвани за АЕЦ „Белене“ от над 3,5 милиарда лева, които още не са третирани като загуби, в частта на невъзстановими разходи, от балансите на НЕК. Колкото повече време минава, толкова шансовете да си върнем поне част от вложените средства намаляват.

Ако съзирате в изнесените данни нерадостно бъдеще и фалити, не сте единствени. Банките ще намерят решение в суверенните гаранции, тоест ще им платим от бюджета. Ние, данъкоплатците, обаче ще усетим силата на шока едва когато видим високите си енергийни сметки и като стигнем до етапа на форсираните под напора на кредиторите,  продажби на енергийните ни дружества. В „цената“, която тогава ще получим ще се отразят всичките неудачи в управлението през последните години.

Вероятно подобен анализ на информация за състоянието на БЕХ стои в основата на прогнозите за трудна зима и високи цени на енергията – просто шапката в българската енергетика не може да покрие всички социални издръжки през българската енергетика, за това са и прогнозите за по-скъп ток, топлинна енергия и газ.

Кабинетът Борисов пропилява и малкото останало ценно време, в което могат да се съхранят здравите част и да спре натрупването на дългове и загуби в енергетиката. С упоритостта и отчаянието на пропилял на хазарт пари играч премиерът и Догановата кохорта продължават да хвърлят „добри“ пари след „лоши“, с надеждата че ще „избият загубата“.

Черната картина, на фона на която трябва да се оценява оставката на шефа на БЕХ, се допълва и от несъгласуваното с Брюксел като процедура одобрение за нерегламентирана държавна помощ при увеличение на капитала на ТЕЦ „Марица Изток -2“ с 600 милиона лева. Това мина също „силово“ през борда на БЕХ.

На практика всяко следващо правителство няма да има никаква друга алтернатива освен да приложи шокови терапии и да продава както през 1997 година. Но като продаваш „на зор“, получаваш малко.

И пак ще се завърти порочното колело на „отговорностите“, при които накрая някой пореден Костов ще бъде виновен.

 

Оставката на председателя  на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен е силен и много по-тревожен индикатор за идваща катастрофа отколкото предполагате. Факт е, че той се противеше на това БЕХ да потвърди гаранцията на "Булгаргаз" по договора с азербайджанското енергийно дружество СОКАР за единият милиард кубически метра азерски газ, който от следващата година трябваше да купуваме.

Но там основният "противник" е шефът на "Булгаргаз", Николай Павлов, който реално не знае какво да прави с този „излишен“ газ.

Коен просто разбра, че положението е неспасяемо и напусна кораба, преди да поеме цялата вина за потъването му.

БЕХ е изтощен до краен предел и не е в състояние да покрива всички дефицити в енергетика чрез предоставяне на гаранции по кредити на съставящите компании или да купува дълговете им. Нито пък е в състояние да бъде използван за касичка за покриване на социални политики на правителството или да финансира всякакви политически проекти-недоносчета.

"Булгартрансгаз" не може да получи кредит – иска гаранция от БЕХ, НЕК закъсал заради АЕЦ „Белене“ и пак кредиторите търсят гаранция от БЕХ. "Булгаргаз" имал несъбираеми дългове и "Газпром" не му вярвал – пак БЕХ се намесва.

ЕС наложила глоба от 77 милиона евро заради "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" – пак БЕХ покрива честта на няколко провалени държавни мениджъри, политици и депутати, които се издъниха и сега искат БЕХ да плати за накърнената репутация.

Натрупаните проблеми стигнаха равнище, при което самият БЕХ започна все по-трудно да издава дълг и да набира капитал без намесата на държавата. Такъв сигнал имаше още през 2015 година, когато банките отказаха да дадат пари на БЕХ без гаранции от държавата. Сигналът беше недвусмислен, но правителството предпочете да не го отбележи.

Финансовите отчети на компанията не дават пълната картина на идващата беда, защото се отчитат значителните счетоводни печалби. Но държавата иззема по-голямата част, дори в аванс и не остава нищо за инвестиции, а те са критично важни за намаляване на загубите чрез модернизация и преструктуриране. Да не говорим за Националния план за действие за справедлив преход – движим се по инерция. Няма никаква идея за изпреварващо, системно, балансирано действие – времето минава и се случват най-лошите сценарии.

Въпросът не е само в облигационния дълг на БЕХ, който според отчетите до края на юни вече е над 2,3 милиарда лева, а в проблеми с краткосрочната ликвидност и мрачните прогнози.

Не е отчетен и още не е калкулиран и рискът от Зелената сделка, която със сигурност ще натовари дружествата далече извън и над компенсаторните им способности в условия на недостиг на инвестиции в нови технологии и в ефективност. Ние не инвестираме в оптимален преход, инвестираме в мега проекти.

Нещата се усложниха от игрите със студения резерв след намесата на Илко Желязков, сивия кардинал в енергетиката на Доган, с чието кратко пребиваване в борда на ТЕЦ Марица Изток -2 бе свързано именно „доброволното отказване“ от студения резерв, като предусловие той да премине в ТЕЦ „Варна“, с новия собственик Ахмед Доган.

Илко Желязков инсталира и Ина Лазарова като надзорник на Доган по проекта за интерконектор между Гърция и България, веднага след като самият той излезе от борда на дружеството.

Да припомним, че компании, свързани с Делян Пеевски и други олигарси, близки до властта, всячески се опитваха да забавят и блокират развитието на интерконектора, и срещнаха бездействието на Борисов.

Именно прогнозите и перспективи за нови загуби и несигурни доходи в компаниите на БЕХ, с изключение на АЕЦ Козлодуй, стоят в основата на отказа на банките да отпускат заеми и купуват корпоративен дълг на компанията.

"Булгаргаз" проспа години за да развие пазарните си позиции в региона с нови клиенти и засилено присъствие в търговията с газ на борсите, както и в проучването и добива. Прогнозата за намаляване на дяловете на Булгаргаз на вътрешния пазар, след отварянето на българския пазар е неоспорима. Заедно идват намалени приходи, свити печалби, спадаща капитализация. И всичко това заради отказа на ръководството на компанията да усили конкурентноспособността на Булгаргаз си, като излезе на регионалния пазар и разшири възможностите за търговия с по-евтин газ извън дългосрочните, частично нефтеноиндексирани договори с "Газпром". По същество нищо не се променило в управлението на компанията от преди двадесет години. Руското външно министерство настоява, че чрез Булгаргаз българският газов пазар му е „в кърпа вързан“ с договора за 80 процента „вземи или плати“, с ценовата формула и задължението да България да купува руски газ до 2025 година.

Самият тип дългосрочни договори с "Газпром" лишават" Булгаргаз" от гъвкавост, което прави по-трудно запазването на пазарните позиции. Не е трудно при тези данни да се прогнозира, че компанията ще продължи да бъде устойчив и задълбочаващ се пасив за БЕХ.

Подобна е картината и в "Булгартрансгаз", където всички яйца са хвърлени в една кошница – договора за транзит с "Газекспорт" през българския сегмент на "Турски поток". Там нещата са още по-тревожни, защото компанията заложи несигурните си приходи от транзита на "Газекспорт" по "Балкански поток" (поради санкции и регулации на ЕС) като гаранция по изплащането на сигурни дългове от над два милиарда лева - повече от капитализацията на компанията преди старта на  "Балкански поток".

Американските санкции спрямо "Турски поток – 2", в това числа и българската му секция, далече преди да станат факт, вече влияят върху способността на "Булгартрансгаз" да получи синдикиран заем от 520 милиона евро. За това минаха на спешен кризисен вариант, както винаги правят, когато Западът е недоволен – на сцената за пореден път излезе кремълският финансист ВнешТоргБанк. Търсят се спешно пари, за да се довърши проектът и най-вече - за да финансират покупката на турбини за двете газокомпресорни станции. Но тук въпросът е не само за парь, защото доставчикът е американска компания – "Солар търбайнс", а тя няма как да не се съобрази със санкциите.Часовникът цъка – има само два месеца времеви „прозорец на възможности“. За това търсят по-ранни доставки, за да изпреварят санкциите, но пак не се решава проблемът с тяхната поддръжка и със сертификацията на работата им.

При тези условия правителството на Борисов реши да „финтира“ американските санкции, като даде пряк достъп на руски компании, руски доставчици до изпълнението на проекта, като плащанията се затварят в кръга "Газпром" – посредници – руски компании. "Булгартрансгаз" просто отчита резултат като проект движен от „природна сила“.

Всички тези хитрувания имат своята цена – потъването на компанията.  Вместо да реализира разширението на подземното газохранилище в Чирен, което е изключително добър бизнес, със сигурно търсене и добри приходи, ръководството на компания обслужва геополитическите мании на „за оставане на газовата карта“ на страната.

Още по-тежка е ситуацията с НЕК, който пък е в технически фалит и на практика е неспособен да реализира каквато и да е модернизация на енергийните ни дружества, лишен е от достъп до свеж ресурс. Нейният „воденичен“ камък е ТЕЦ „Марица Изток -2“ и съдбата на въгледобива, но вместо да се инвестира в спасителни преходни хибридни по-нискоемисионни технологии, които да съхранят бизнеса на централата, държавата просто налива пари, за да покрие загубите от плащанията за емисионни квоти. И нито цент за инвестиции.

Всички съзнават, че това не е устойчив модел, но за инвестиции, за привличане на стратегически инвеститор, за модернизация няма и дума. Чакат предизвестната смърт на тази централа, за да се отвори място за АЕЦ „Белене“, за да бъде сигурно че загубата ще бъде двойна.

Печалбите, които устойчиво генерира АЕЦ „Козлодуй“, не са достатъчни за да компенсират течовете в енергийните ни дружества, още по-малко да натрупат 7 милиарда лева, които ще бъдат необходими за извеждане от експлоатация на всички блокове на централата един ден. Сега отчитат печалби, но средствата във Фонд „Козлодуй“ са много далече от нужните. Когато дойде денят Х, за извеждането от експлоатация и на последния блок, пак ще се стигне до публични средства, защото външните донори няма да ни покрият сметката.

Към негативите в „ядрената“ ни сметка се добавят и средствата изразходвани за АЕЦ „Белене“ от над 3,5 милиарда лева, които още не са третирани като загуби, в частта на невъзстановими разходи, от балансите на НЕК. Колкото повече време минава, толкова шансовете да си върнем поне част от вложените средства намаляват.

Ако съзирате в изнесените данни нерадостно бъдеще и фалити, не сте единствени. Банките ще намерят решение в суверенните гаранции, тоест ще им платим от бюджета. Ние, данъкоплатците, обаче ще усетим силата на шока едва когато видим високите си енергийни сметки и като стигнем до етапа на форсираните под напора на кредиторите,  продажби на енергийните ни дружества. В „цената“, която тогава ще получим ще се отразят всичките неудачи в управлението през последните години.

Вероятно подобен анализ на информация за състоянието на БЕХ стои в основата на прогнозите за трудна зима и високи цени на енергията – просто шапката в българската енергетика не може да покрие всички социални издръжки през българската енергетика, за това са и прогнозите за по-скъп ток, топлинна енергия и газ.

Кабинетът Борисов пропилява и малкото останало ценно време, в което могат да се съхранят здравите част и да спре натрупването на дългове и загуби в енергетиката. С упоритостта и отчаянието на пропилял на хазарт пари играч премиерът и Догановата кохорта продължават да хвърлят „добри“ пари след „лоши“, с надеждата че ще „избият загубата“.

Черната картина, на фона на която трябва да се оценява оставката на шефа на БЕХ, се допълва и от несъгласуваното с Брюксел като процедура одобрение за нерегламентирана държавна помощ при увеличение на капитала на ТЕЦ „Марица Изток -2“ с 600 милиона лева. Това мина също „силово“ през борда на БЕХ.

На практика всяко следващо правителство няма да има никаква друга алтернатива освен да приложи шокови терапии и да продава както през 1997 година. Но като продаваш „на зор“, получаваш малко.

И пак ще се завърти порочното колело на „отговорностите“, при които накрая някой пореден Костов ще бъде виновен.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

А за хамериканските Марици?

Ни дума..
Което не значи, че 2021-ва година ще ни се опростят едни 550 милиона евро главница по държавно гарантиран заем.
Ша ги плащат тулупите като попове..
Тъй де. 2915-та много са погрижихме за скъпио хамерикански ток. И той пак си е скъп. Щото евтиния от Козлодуй е за износ.
Бял Полуовес Вожд's picture
Бял Полуовес Вожд
Бял Полуовес Вожд

Т.нар. "американски"

Марици не са дъвка за всяка уста. Заради това се избягват коментари от специалисти. Повечето от хората няма да схванат същината. Там нещата не са черно и бяло, а има много пластове, нива и сечения. В повечето случаи скъпото излиза по-евтино. Именно невъзможността да се обясни всичко на достъпен за неспециалисти език е бонуса от който се възползват тролове и популисти.

Хм

Докато медиите не се изчистят от агенти на ДС, ще има лъжи и в заглавията.

Агитпропа на Нинова и Кънев, на медиите на Моника, К.Гергов, Прокопиев и т.н., се опитва да представи негатива за позитив - всичко им е наопъки. Държавата била завзета, ама в последните 10 години, а не по времето на Мултигруп и Топенерджи, не по времето на банковите фалити при Гечев и Виденов, не по времето и на Софиянски, когато София беше град за продан...
Е няма как да стане с такива огромни лъжи.

Плебсът реагира на принципа

А вие защо биете негрите?
Това че някой преди това е крал не е причина и сега да се краде урбулешката. Нъл тъй?

Днес

"беше подписано споразумение между „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газтрейд“ С.А. за покупко-продажба на акции за терминала за втечнен газ до Александруполис."

Сашо да духа таратора. :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?