През юли 2016 г. България предаде турския бизнесмен Абдулла Бююк на режима на Ердоган в Турция, обвинило го за принадлежност към обявеното за терористично движение на Фетуллах Гюлен. Така страната ни стана единствената в ЕС, съобразила се с исканията на турския премиер в лова му на "гюленисти" след опита за преврат в югоизточната ни съседка.

През юли тази година Клуб Z публикува разследване на журналиста Димитър Ганев, сочещо, че експулсацията на Бююк, оправдана от българските власти със несъответствие на документите му, е станала с активното съдействие между премиера Бойко Борисов, главния прокурор (тогава) Сотир Цацаров, и турските власти. Реакция от двата материала липсваше. 

На 14 септември германското списание "Шпигел" публикува същото разследване, което доведе до моментално отричане на отговорност от страна на Цацаров, и за момента - липса на реакция от страна на Борисов. В тази връзка публикуваме интервю на Ганев с Бююк, който след над 3 години в затвора в момента чака дело в Турция под домашен арест.

Г-н Бююк, в предварителния ни разговор казахте, че от декември 2019 г. вече не сте в затвора „Силиври“, а се намирате под домашен арест. На какво отдавате смекчаването на мярката ви за задържане?

Всъщност нямаше причина да ме държат в затвора. На изслушването през декември не се случи нищо, което да промени посоката на процеса. Би било ненормално да ме държат зад решетките. Прекарах там 40 месеца. Може би смятат, че това време е достатъчно. Обжалвахме и настоявахме, че е извън всякакво съмнение, че няма да правя опити да избягам. Тогава ме освободиха под домашен арест.

Нося гривна на крака. Слагат една машина в дома ви, която много прилича на старите факс машини. Тя е свързана чрез сателит към център в Анкара. Ако изляза от къщата си, тя информира, че се намирам навън. И ако го направя, полицията може да се появи и да се намеси.  

Бихте ли се върнали назад, за да разкажете за срещите си с представителите на българското разузнаване през 2016 година? Какви бяха темите на разговорите с тях? 

След като бях освободен от ареста, когато съдът отхвърли молбата за екстрадиция на Турция, подадох молба за политическо убежище в президентството. Властите се свързаха с мен и заедно с адвоката ми отидохме в агенцията по бежанците. Там имаше двама души, които казаха, че провеждат срещата от името на президента. Попитаха ме някои въпроси и ми казаха, че ще подготвят доклад и ще го представят пред президента. След известно време един от тях ме информира, че работят за българското разузнаване. Казаха ми, че просто искат да поддържат връзка с мен, искаха да се срещнем отново. Казах им, че няма проблем.

Срещахме се три пъти, обикновено в София Ринг Мол. Последният път, когато единият от тях ми се обади и поиска среща, аз отивах към същото място, но полицията ме спря и ме депортира. Това трябваше да бъде четвъртата ни среща. Мисля, че те двамата знаеха за моята депортация. 

Не си спомням имена им, но все още имам записан телефона на единия. На една от първите срещи, те ме попитаха за движението, за ситуацията в страната.

След това единият от тях ми предложи помощ за бизнеса ми в България. Но поискаха от мен информация, която щях да придобия, като се присъединя към срещите на движението на Гюлен в България. Наистина не исках да върша нещо подобно и им казах, че им давам отговори на всички въпроси, които ми поставят. Опитаха се да ме накарат да подпиша документ, в който се казва, че ще ги информирам. Не го направих, а и изобщо не видях документа. Това не им хареса. Единият от тях ми каза, че президентството ще отхвърли молбата ми, но Държавната агенция по бежанците ще ми даде убежище и няма да има проблем. 

Питаха ме конкретни въпроси за движението. „С кого поддържаш контакт?“, „Даряваш ли пари на движението?“ Казаха ми: „Според турското разузнаване, ти си голям човек в Турция.“ Имаха конкретна информация, казаха че тъй като е лято движението не прави срещи, но скоро ще започнат да се събират. 

Междувременно, след опита за преврат, турски политик обяви, че ще докарат обратно човек от България. След това много журналисти искаха да направят интервю с мен. Не приемах, защото не исках да бъда толкова популярен. След този случай се обадих на единия от двамата. Казах му: „Има слухове, че Турция ще се опита да ме депортира.“ Той каза, че не знае нищо за това. 

След 15 юли 2016 г. ме попитаха за опита за преврат. Аз съм бизнесмен. Наистина не се интересувам от политика и не можех да коментирам. Винаги съм подчертавал, че никога не бих бил част от и не бих подкрепил нещо недемократично. 

Смятате ли, че двамата служители нарочно ви подведоха за процедурата за убежище в България?

Може и така да е станало. Не съм сигурен. Като цяло, комуникацията ни не беше най-добрата. Проблемът беше, че ми казаха, че агенцията за бежанците ще ми даде право на жителство в тази страна. В Европейския съд по правата на човека има процес, заведен от мен, съдя България за незаконната депортация. Когато погледна твърденията на българските официални лица по това дело, те казват, че Абдулла Бююк, след прекараните 90 дни с шенгенска виза, не е имал право да остане в страната.

Тези хора, за които говоря, казаха, че ще ми се обадят за правото ми на жителство. Когато насложа тези две неща, е наистина странно. Или този човек не е разбирал нищо от процедурите по кандидатстване, или съзнателно е манипулирал процедурата и е оставил да бъда депортиран в Турция. 

Какво ви каза полицията, когато ви арестува на път за София Ринг Мол? Разговаряхте ли със служителите, които по-късно ви откараха към Капъкуле?

Не ми казаха нищо, когато ме спряха. Принудиха ме да изляза от колата и поискаха паспорта ми. Когато излязох, ми сложиха белезници. Поисках да се обадя, но ми взеха телефона от ръцете. Не казаха нито една дума. С полицейската кола отидохме до място, което приличаше на гора с паркинг. Там ме качиха на друго превозно средство. Вече не полицаи, а служители с оръжие седнаха до мен в колата. След това директно отидохме до Капъкуле. По пътя исках да се обадя на адвоката си, казах им за процеса за получаване на убежище в страната, но те не ми отговориха. Не говореха турски, английският също не беше никак добър и почти нямаше разговор.

Когато наближихме Капъкуле, поискаха от мен да подпиша документ на български. Нямам представа какво се казваше в него. Настояваха да се подпиша, но аз не го направих. След това полицията от турската страна се показа и ме предадоха на тях. Предадоха им и телефона, и лаптопа ми. Получих си ги обратно през 2019 година. 

Тук искам да добавя нещо. Компанията ми предоставяше интернет услуги, около 50 души работеха за нея. Всички сървъри и компютри бяха иззети. Разполагаха с всичките ми дигитални и компютърни устройства и въпреки това не успяха да намерят в тях доказателства, които да използват по време на процеса срещу мен. 

В Турция, заповедта за арест за мен беше издадена в деня на депортацията. В нея пишеше, че  е възможно да съм имал отношение към опита за преврат. Тъй като молбата ми за екстрадиция беше отхвърлена от България, трябваше да започнат нов процес, вече с нови аргументи. Напълно възможно е, докато експулсацията ми е траела, Турция все още да не е била готова със заповедта си за арест. Това, което искам да кажа е, че в случилото се няма никакви законови основания. 

Какво стана след като ви върнаха от България в Турция?

В България имах спортна кола – „Рейндж Роувър“ на стойност около 50 000 евро. Не ми казаха какво смятат да правят с нея след ареста ми. След като бях върнат в Турция, ме вкараха в центъра за задържане. Обявиха извънредно положение и прекарах 1 месец там, в Истанбул, без да имам право да говоря с адвоката си и без да ми дадат нови дрехи. След това ме преместиха в затвора. Там вече имах право да говоря с адвоката, но всичките ни срещи бяха записвани. Защитникът ми нямаше право да си води бележки.

Първоначално не можех да си намеря адвокати, защото тези, които работеха за компанията ми, бяха арестувани. Жена ми, брат ми и всички от моя кръг бяха арестувани. Вече не разполагах и с контактите на хората, които познавам от България, за да ги попитам какво се случва с колата ми. След като жена ми и брат ми бяха освободени, започнахме разследване за това. Оказа се, че тя се използва от човек, когото съм познавал, докато живеех в България. Нямам никаква идея защо е била дадена на него, но той все още я ползва.    

Какво бихте казали на хората на власт в България, които взеха решение да ви върнат в Турция?

Аз съм бизнесмен и винаги съм се занимавал с работата си. При престоя ми в България и в живота ми никога не е имало нищо престъпно. Винаги съм следвал правилата. Имах възможност да отида в други европейски страни, защото имах паспорта си и виза. България отхвърли молбата на Турция за моята екстрадиция. Аз имах вяра в съда. Избрах да живея там и да остана в страната.

Но без процес, те решиха да ме депортират, чрез манипулация. Нямаше никакво престъпление, нямаше и процес. Не е възможно да приема това. Мисля, че те трябваше да се подчинят на върховенството на закона и да уважават човешките права. Разбира се, Турция оказа огромно влияние върху депортацията, те ме поискаха. 

Гневен съм от това, което преживях в България. След като ме експулсираха, разбрах, че са влезли в къщата ми и са конфискували нещата ми, включително и документите ми. След това не ми изпратиха нищо, не дадоха информация и на моите адвокати. Все още се опитвам да открия нещата, които бях принуден да оставя в България. Заради това, ще се възползвам от всичките си права, включително в съдебните институции. Казаха ми, че мога да остана в България и след това ме депортираха незаконно. Беше толкова тъжно. 

Сега съм обвиняем за членство в терористична организация. За пръв път чух термина „ФЕТО“ през 2015 г. по време на разпит. Ако държавата ни беше казала, че това е терористична организация, ние щяхме да следваме правилата. Прекарах 40 месеца в затвора и бях депортиран от Европа, заради нещо, с което никога не съм се занимавал. Загубих милиони, компаниите ми бяха отнети, забраниха ми да се занимавам с бизнеса ми. Ако започна нов бизнес, най-вероятно ще направят същото. Не мисля, че заслужавах това. Никой не беше в състояние да ми каже какво престъпление съм извършил. Надявам се нещата в Турция да се върнат към нормалното.  

Материалът е създаден с подкрепата на Journalismfund.eu