Частната военна компания "Вагнер" влезе във войната в Сирия още през 2015 г. и оттогава тя участва в поне дузина конфликта по целия свят. И въпреки че даде стотици жертви, влезе в пряка конфронтация с американската армия и не може да избяга от непрекъснатите съобщения за тесните й връзки с Кремъл, тя продължава да живее потаен живот.

Един от големите руски разследващи сайтове - "Медуза" - обаче, чийто екип е принуден да работи в изгнание от Латвия, най-накрая направи удар. Изданието успя да намери човек, който да даде първото по рода си интервю за "Вагнер" и то от свое име - като човек, който в продължение на години е бил част от групата наемници. Марат Габидулин - човекът, който започва като редови боец и се издига до командир на разузнавателна рота. 

По време на четирите си години служба, Габидулин успява да получи държавна награда в тайна, да оцелее след тежко раняване и дори да напише мемоари - книга, за която той твърди, че е изцяло документална. Променени са само позивните на главните герои.

В разговор със специалния кореспондент на "Медуза" Лилия Япарова, Габидулин разказва за преживяванията в своята книга и за това как е стигнал до решението да направи спомените си публично достояние. И да - не са спестени детайли около Евгений Пригожин - руският кетъринг магнат, известен като "готвачът на Путин", сочен за реалния собственик на "Вагнер". 

Клуб Z представя избрани моменти от интервюто и разказите на главния герой от книгата. Целият материал на Медуза може да бъде намерен на този линк. Изданието има и английска версия. 

"Момчета, вашата съдба е да воювате!"

След като прекарва пет години във въздушно-десантни войски на руската армия, Марат Габидулин се присъединява към частната военна компания "Вагнер" през 2015 година. Той подписва договор с "ЕвроПолис" - компания, свръзвана с милиардера-олигарх Евгений Пригожин. Фирмата има договор със сирийското правителство на Башар Асад за освобождаване и защита на петролните полета в страната, владеени по това време от ИДИЛ. 

"Откритостта на хората в офиса веднага ми хареса", спомня си боецът. "Момчета, вашата съдба е да воювате на всички места, където родината има интереси. Подгответе се за факта, че това може да се окаже лошо за вас. Може да се окаже фатално", казват му тогава началниците. 

И така, Габидулин започва като редови боец, който обаче малко по малко започва да се издига, докато не става командир на разузнавателна рота. Споделя, че неговите "момчета" са действали във фронтовата линия на врага, вършили разузнавателна работа с дронове и друго техническо оборудване. 

Малко по-късно обаче - през март на 2016 година - той е ранен при битка край Палмира. Именно тогава Габидулин решава да започне да записва своите преживявания, с първоначалния мотив да не забрави подробностите. Нарича този момент "крайъгълен камък" в своя живот. Ранен е от граната, прекарва доста време в кома в болница, след което стига до извода, че "едно голямо парче от живота ми е изживяно напразно". 

"Исках просто да изживея остатъка от живота си максимално добре. И в хода на развитието на сюжета възникна още една необходимост: да се разкаже на хората, че военните и политиците лъжат постоянно за участието на "Вагнер" във войната. Целият свят знае, че сме били там, но те продължават да крият истината от собствения си народ. Това нормално ли е?" 

Интересното е обаче, че Пригожин всъщност е знаел отдавна за книгата. Именно той е дал и името на автора на корицата, който се е подписал като "Дед Мартин". Мартин е алтер егото на автора, а "Дед" е неговата позивна, защото просто е бил най-стар от ротата. 

"Роден съм през 1966 г., брадата ми е вече побеляла", разказва Габидулин. 

Оказва се, че олигархът, сочен за собственик на "Вагнер", знае за написаното още от 2017 година. Не само това - Пригожин дори си извадил някои части и си ги принтирал. Дори казвал, че материалът трябва да се дава за четене на младите наемници, които да знаят за какво става дума. 

Самият Габидулин дава книгата на Пригожин, защото към онзи момент смятал, че олигархът не знае много от това, която става в Сирия. Според автора наемниците и другият персонал постоянно крадяли от бизнесмена. Например - поръчали наколенки за работа в баня, за ремонтни, а не за бойни действия. В началото Пригожин толкова харесал идеята, че дори отпечатал три копия за себе си.

Сложил интересно заглавие - "Вагнер. Увертюра към Фауст". Твърди се, че едното копие било подарък за говорителя на Кремъл - Дмитрий Песков, който обаче днес отрича информацията - знаел за подарена книга, но тя била за близкоизточни готварски рецепти. 

Руският олигарх дори искал да публикува книгата за своя сметка, но не сега. След няколко години, казвал той, например през 2022 г. 

"Кога ще дойде това време? Когато никой вече не се интересува? Когато вече сте обърнали всичко с главата надолу и така сте го объркали, че никой няма да може да различи фактите от фантастиката", контрирал го авторът. 

Сред причините за написването на книгата обаче има и още нещо. Действията на голяма част от бойците по време на войната. Габидулин разказва потресаващи неща за лидера на групировката по врема на действия - Дмитрий Уткин - бивш спецназ, офицер от ГРУ и един от най-бруталните бойци на терен, които можете да срещнете по време на война. 

"Защо сега ли? Заради четиримата малоумници, които пребиват до смърт и обезглавяват дезертьор от сирийската армия. Затова, че заради тях целият свят смята останалите от "Вагнер" за същите кръвожадни животни! Но какво да кажем - заповедта дойде от самия него, от самия "Вагнер"(както той нарича Уткин по време на цялото интервю и в книгата си - б.р.)! За да сплашат другите потенциални дезертьори. Беше им казано, той лично им заповяда да заснемат и видеоклип! Пригожин не трябва да забравя, че именно неговият любим командир призоваваше за всичко това", продължава разказа боецът. 

За съжаление, добавя той, няма кой да ги осъди. "На какво основание, нали ние официално не сме там", пита се той. 

И да - Габидулин, признава, че под диктовката на Пригожин е направил някои промени в книгата. По това време смятал олигарха за негов човек, за един от хората, които са на негова страна. Самият бизнесмен признавал в лични разговори за "твърде притеснителни ексцесии на терен". 

"Преди бяхме гладиатори. Сега са само армия от роби" 

От разказа на Габидулин следва да знаем, че "Вагнер" очевидно не е това, което е било преди няколко години. В момента по-скоро не се наемат професионални бойци, защото, по думите на автора, "никой не ги подготвя адекватно за "командировките" в чужбина". 

"През 2015-2017 г. Уткин ръководеше отряд от гладиатори. Сега той води армия от роби. Повечето от командирите абсолютно не са на нивото на своите позиции. Ветераните пък смятат, че единствената им задача е да оцелят. Вече не мислят за победа, мислят само за оцеляване, разбираш ли го това?", пита той журналистката от "Медуза". 

Габидулин признава за тежките поражения на "Вагнер" в Либия, за които и Клуб Z писа наскоро. Според него те се дължат на факта, че самият Уткин е спрял да бъде истински командир и се превърнал в бизнесмен. Той и неговото обкръжение започнали да изискват малко от Москва, да оставят без необходимото снаражение войниците и прибирали голяма част от бонусите.  За бойците оставали просто трохи. Лидерът получавал указание - "Вземете това петролно поле и ще има награда". Тя обаче оставала само за него. Резултатът - бойците спират да се доверяват на своите командири. На бойното поле това е фатално. 

Некомпетентността по върховете стига до нечувани нива. Пример - през 2019 г. Габидулин получава заповед да изпрати незабавно сирийски бойци в Либия. Когато те пристигат там, той получава обаждане от висш командир. 

"Слушай, тези, които си изпратил там - те могат ли бъдат използвани като самоубийци?", пита го шефът. 

"Кой нормален човек пита такова нещо? Кой?", диви се Габидулин. 

Кой в крайна сметка се бие в Сирия?

Една от руските военни бази се намира в Хмеймим (Латакия). Там оперират военновъздушните сили, но от разказа на Габулин става ясно, че по-скоро не оперират. 

"Парашутистите и морските пехотинци са мързели, плуват в мазнини в базата. Постоянно чувам как се хвалят с подвизите си - "изпълнихме тази и тази задача!". Истината е, че това значи "цяла нощ седяхме тайно и нищо не правехме", заявява той. 

Истинските бойни действия се водят от "Вагнер". И когато се завръщат в Русия, те изискват да им се признаят заслугите. Започват публично да разказват за подвизите си, а това определено не се харесва на редовната армия. 

"Лекарите постоянно питаха - кой води действията там - Вагнер или войската? Това не се хареса на генералите. Недоволството им завърши с действия - от началото на 2017 година те започнаха да ни дават нискокачествени оръжия. Беше си обикновена злоба!"

Що се отнася до сирийската армия, то Габидулин я описва като недееспособна и че нищо не било в състояние да я тласне в адекватна атака. Това от своя страна карало генералите да пишат фалшиви доклади за великите победи на братските армии. Такива фалшиви доклади са писани дори пред собствените му очи. 

Поздрави за бойците от "Вагнер"? Няма. Габидулин работи през 2019 г. в авиобазата в Хмеймим и отговаря за телата на убитите наемници. 

"Няма къде да ги погребем. Ние имахме само хладилник. Трябваше да ги откараме в болницата в Латакия, за да могат сирийците да ги измият с маркуч, да ги сложат в допотопни цинкови ковчези и след това в кутии от шперплат. Няма грим, няма дори намек за връщане на тялото в нормално състояние."

"Кремъл се срамуваше да каже, че жертви имаше в Чехословакия през 1968 г. Срамуваше се да каже, че жертви имаше в Афганистан. Целият свят знае, че частни бойци се бият в Сирия - само нашия народ не знае. И никой няма да ни даде звезда посмъртно, никой няма да помогне на нашите близки".

Сирия и Русия - "лицемерие, двойни стандарти, липса на почтеност"

В книгата прави впечатление, че авторът много често прави паралели между преживяванията си в Сирия и Либия и ситуацията в Русия. "Медуза" го пита защо? 

"Двете страни имат много общи неща. В Сирия се развиват тенденции, които присъстват сериозно в Русия. Лицемерие, двойни стандарти, опортюнизъм, липса на почтеност, безпощадна корупция. И самите сирийци, които са израстнали в тази система, са дълбоко корумпирани. Ние сме там - близо до тази степен на безотговорност и безразличие".

Габидулин казва, че би се радвал да види книгата издадена, защо не - и филмирана. Твърде често през живота си е бил скромен, но този труд няма да остане просто така. "Не съм гений. Но не и съм глупак, вярвам в собствените си способности", казва той пред Медуза. 

Не се притеснява и от последиците. Все пак, казва, би било глупаво да изпратят някой да ме притисне физически. Все пак признава, че се страхува. 

Епилог 

Интервюто с Марат Габидулин е публикувано на първи декември. На втори декември се появяват първите съобщения, че издателство "Наемник" вече не планира да публикува книгата му. 

След интервюто, журналистката на Snоb Александра Виграйзер опитва да направи предварителна поръчка на книгата и издателството й казва, че книгата няма да бъде пусната в продажба, тъй като авторът е поискал да се спре публикуването. На кореспондентите на MBX Media е обяснено същото.

Часове след публикацията на материала на "Медуза", над 20 уебсайта, включително най-големите проправителствени сайтове в Москва пускат статии, в които се твърди, че Владимир Лорченков - канадски писател от руски произход, "разкрива много несъответствия и лъжи" в историята на наемника.