Парламентарната комисия за "ревизия" на действия на властта и държавни дружества за последните 10 години може да опре до ДАНС на тема дали е правена проверка на привлечените постфактум подизпълнители на строежа на т.нар. Балкански поток през България. И дали сред тях няма компании от трети страни, обявени за опасни за националната сигурност на страни от ЕС и НАТО - тоест на партньори на България в двата съюза. Ако реши.

Това се подразбра от напрегнатото и продължило над три часа заседание на депутатите днес, на което се явиха министърката на енергетиката в оставка Теменужка Петкова и шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Двамата трябваше да отговарят на въпроси за спорния проект, който по документи се води разширение на българската газопреносна система, но на практика е втората тръба на газопровода "Турски поток", който следва да снабдява с газ от "Газпром" и страни от Европа. Трасето преминава през България от турската до сръбската граница и продължава през Сърбия към Унгария. При старта на процедурите по строеж и Петкова, а и Бойко Борисов наричаха проекта "Турски поток", после се оказа, че предпочитат да е "Балкански". 

След скандали "по начина на водене" от председателката на комисията Мая Манолова, дълга препирня и обяснения кой кого е поканил, привикал и прочие миналата седмица, когато от ГЕРБ твърдят, че Манолова и други депутати "вероломно нахлули" в "Булгартрансгаз", и обяснения ще получи ли комисията набъбналите според дружеството до над 1 млн. документа, които му били поискани, все пак се стигна до някой друг въпрос по темата с проекта по същество. Макар и по време на препирните да не стана ясно кашони с хартия ли ще подготви държавното дружество за комисията или все пак ще успее да "дигитализира" документацията и ще я предостави по електронен път - както настоява мнозинството от депутатите. На конкретния въпрос как ще пристигнат данните, зададен от Манолова и компания няколко пъти, министър Петкова също толкова пъти отговори: "по надлежния ред" - каквото и да значи това. Изясни се, на висок тон, че дори и да се твърди, че сред поисканите документи има "тайни" такива, Народното събрание винаги е имало "секретна секция", а народните представители - достъп до класифицирана информация.

По същество въпрос успя да зададе първи Румен Гечев от БСП - за финансовата рамка на проекта, който струва на държавната "Булгартрансгаз" близо 3 млрл. лв (2,7 млрд. лв. заедно с прилежащи 2 компресорни станции по документи от обществените поръчки), за колко време ще се възстанови инвестицията и т.н. 

Тук, както и на един от въпросите на депутата от левицата Явор Божанков - какъв е интересът на България от газопровода, и Петкова, и Малинов охотно разказваха колко важен е той, как ни поставял на стратегическото ни място на газовата карта на Европа и колко добре е защитен националният интерес. Министърката преразказа добре познатата история на проекта и обществените поръчки, с все твърденията, че са спазени всички европейски правила. А Малинов съобщи: за първите 3 месеца на 2021 г. приходите от т.нар. "Балкански поток" били 100 млн. лв., инвестицията щяла да се изплати за 10 години и половина, за 20 години се чакали 9 млрд. лв. постъпления, а в тръбата има живот от 35 години.  Според Малинов договорите с компаниите, резервирали капацитет от тръбата ("Газпром" и регистрирана в Швейцария компания, която според медийни пулбикации е свързана с "Газпром" - б.р.), имали задължение да плащат заявения капацитет - без значение дали газ реално минавал или не. 

Гечев обаче настоя Народното събрание да получи целия документ за финансов анализ на проекта. Дали това ще се случи - предстои да се разбере. 

Не така охотно министърката в оставка и директорът на "Булгартрансгаз" отговориха - всъщност не отговориха - на енергийния експерт Иван Хиновски, сега депутат от "Има такъв народ". Той настоя за достъп до документ, наречен "пътна карта", който предшества старта на процедурите за реализация на втората тръба на "Турски поток" през България. По думите му от години енергийни експерти се опитват да се докопат до въпросния документ, но без успех. И подхвърли, че той е подписан в Москва, не е ясно какво пише в него, поемани ли са някакви ангажименти от българска страна и т.н. 

Есенцията от отговора на Теменужка Петкова бе: 

"Ще видим дали ще ви я дадем (пътната карта). Ще преценим..."

Без отговори или пренасочени към други институции останаха въпроси като този на Явор Божанков за трудови злополуки по време на строителството, при които е имало и жертви, както и за спазване на еконормите при строежа. Малинов настоя, че със сключването на договр с изпълнителя - саудитския консорциум "Аркад" - обезпечаването на тези неща е негова работа. Покрай сигнали за замърсяване на околната среда край Плевен при пресичането на река Вит от газопровода, била сменена технологията - с разрешение и в съзвучие с екооценката на проекта. 

Както преди ден комисията реши, думата бе дадена и на журналисти. И именно тук се стигна до обяснения и дискусия трябва ли да бъде извикана ДАНС, за да отговаря на въпроси. Причината  - въпрос от "Капитал", базиран на разкрития, че един от подизпълнителите на тръбата - беларуска фирма, посочена от "Аркад", въпреки че първоначално в офертата, с която консорциумът печели търга за строително декларира, че няма да ползва подизпълнители, е обявена за опасна за националната сигурност на Полша и Литва.

"Обществената поръчка и Законът за обществените поръчки не предвиждат дали в други държави има производства, процедури. Не сме извършвали проверка, защото не сме длъжни по закон", формулира отговор Малинов. И се впусна в обяснения какво точно пише в закона и че има други институции, компетентни по темата. 

Въпросът не се хареса на депутатите от ГЕРБ, начело в Маноил Манев (основен участник в процедурните препирни и остри реплики в комисията - б.р.), който натъртено заобяснява, че ДАНС е компетентната институция. Когато в спокоен тон и ясно темата артикулира Йордан Цонев от ДПС и предложи да се потърси информация от ДАНС, председателката Манолова се съгласи да се проучи тази възможност. 

Отговор по същество не получи обаче и друг журналистически въпрос, а именно - как така доставчик на тръбите за газопровода стана руска компания, свързана с руския производител на тръби "ТМК", при положение, че "Аркад" бе заявил друг доставчик - макар и пак руски. А "ТМК" всъщност бе част от консорциума, който в крайна сметка загуби търга за строежа на "Булгартрансгаз". Въпреки че в хода му държавната компания се опита да "смени" победителя - неуспешно след решения на КЗК и съда. 

Припомняме, че доставчикът на тръби на "Аркад" бе изненадващо подменен в хода на процедурите по обжалване на резултатите от самата обществена поръчка от загубилия консорциум.

Владимир Малинов и по темата "тръби и проверки" нямаше какво да сподели по същество. Освен че не се предвижда контрол по отношение на доставчиците - "не сме извършвали, не сме задължени по закон. Поискали сме документите и сертификатите за качество. Извършена е документална проверка".

Не стана ясно и как така въпросните тръби са били доставени в България преди подписването на договора с изпълнителя за строителството, кой ги е платил и т.н. - следващ журналистически въпрос от "Капитал".  

"Нито съм доставял тръбите, нито имам някакво касателство по темата" - бе коментарът на Малинов. 

Но съобщи, че т.нар. "Балкански поток" у нас е пуснат в експлоатация от компетентните органи (в случая служби към МРРБ - б.р.) и има издаден акт 16 - тоест критериите да строителство и качество са били проконтролирани, според него. Проверка на Клуб Z показа, че разрешение за ползване на газопровода има - от 23 декември 2020 г., въпреки че проектът така и не беше открит от иначе редовно облитащия го преди това с хеликоптер премиер Бойко Борисов.

На въпрос от разследващия сайт "Bird" за участие на Министерството на отбраната в дейности по строежа, министър Теменужка Петкова категорично отрече да има такива данни. След това отрече тя да има подобна информация - в случая твърдение, че армията е помагала при пренасяне на техника.

Заради препирните не остана време за изслушване на министърката на регионалното развитие в оставка Петя Аврамова - по темата с "Автомагистрали" - държавната компания, която без обществени поръчки изпълнява възложени й от държавата инфраструктурни проекти за близо 5 млрд. лв. Тя обяви, че след великденските празници ще може да бъде предоставена поисканата от комисията по ревизия информация. Как - "по надлежния ред", на свой ред повтори репликата на колежката си Петкова. А изслушването й с въпроси и отговори се отложи за идната сряда.