Преди няколко дни European Medicines Agency (EMA) официално даде зелена светлина за ваксинация срещу коронавируса на деца между 12 и 15 години. Тази възрастова група отдавна е включена в имунизационния план на САЩ и Канада, където 2 890 000 деца вече са с поставена първа доза. В Израел тийнейджърите също масово се ваксинират. Макар и с известно закъснение Европа също започва да наваксва. На този фон, вероятно заради намаляващия интензитет на пандемията, в България, ваксинацията на възрастните започна да буксува, а за имунизация на подрастващите дори не се говори.

Може ли тази апатия да ни струва скъпо през есента и зимата? Крие ли някакви рискове имунизацията срещу коронавирус при децата и каква е тяхната роля в изграждането на колективен имунитет? Попитахме имунолога проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. 

- Проф. Кюркчиев – най-горещият въпрос от последните няколко дни: може и трябва ли да се имунизират срещу COVID-19 и децата? ЕМА даде зелена светлина. Какво е вашето мнение?

“Трябва” е относителна дума, защото идеята за ваксинация срещу COVID-19 е въпрос на личен избор. Логиката относно детската имунизация има няколко аспекта. Първият от тях е: децата прекарват по-леко заболяването, така че не е нужно. В САЩ има между 300 и 400 смъртни случая на деца, свързани директно с COVID-19 без други известни заболявания, т.е. това не е голяма бройка. Но това е само единият аспект на нещата. Другият е, че децата като цяло имат епидемиологично значение от гледна точка на това, че могат да бъдат източник на инфекция, която да се предава на по-уязвимите групи. Има и трети аспект, в полза на ваксинацията: по мое мнение е жизнено важно децата да се върнат на училище, а не да стоят пред екраните. Така че считам, че да, трябва да се ваксинират и децата. Може ли? По мое мнение може! Има вече първоначални доказателства в групата между 12 и 15 години. Клиничното проучване на „Пфайзер“ включва 2260 деца между 12 и 15 г. – 100% ефикасност след втората доза! Поради тези доказателства FDA (Food and drug administration Agency) на 10 май разрешава употребата на тази ваксина в Америка за деца между 12 и 15 години. В Канада също ваксината се разрешава. На 28 май EMA (European Medicines Agency) дава същото разрешение за Европа. В момента в САЩ има ваксинирани с първа доза „Пфайзер“ 2 890 000 деца между 12 и 15 години, което е 19,5% от тази възрастова група. „Модерна“ върви по същия път. Тяхното проучване обхваща 3700 деца между 12 и 17 години. Данните са, че след първата доза има 93% ефикасност, след втората доза – 100% ефикасност. Поради тези данни „Модерна“ също очаква разрешение от FDA и най-вероятно съвсем скоро ще го получи.

- Достатъчни ли са тези данни?

Това аз не мога да преценя. Тук могат да се произнесат други колеги, доколко групата е достоверна и доколко могат да се направят общи изводи. Факт е обаче, че децата са трудна група за доброволно ваксиниране. Изисква се родителско позволение. Много по-трудно родителите са склонни да включат децата в подобно проучване, отколкото самите себе си. Проучването на „Пфайзер“ при възрастни обхващаше 40 000 души, но няма как да очакваме толкова големи числа при децата.

- Има ли разлика в начина, по който функционира имунната система на един 15-годишен тийнейджър и на 20-годишен младеж да речем? Питам ви, защото 20-годишните се имунизират от самото начало.

В този възрастов обхват не бих казал, че има сериозни разлики. След шестата-седмата година нещата по отношение на имунитета започват да изглеждат по много сходен начин до възрастта над 65. Не случайно има цял клон от имунологията за възрастовата динамика на имунния отговор в ниските и високите възрасти. Затова и толкова предпазливо се подхожда към деца по-малки от 11 години, които обаче трябва да отбележим, че са основният имунизационен контингент за другите ваксини. 

- А крие ли някакви рискове имунизацията при подрастващите?

На този етап нещата изглеждат точно като при възрастните. Досега описаните странични ефекти се делят на локални, които според мен въобще не си струва да  споменаваме – болка, зачервяване и подуване на мястото на имунизацията - и от по-общите ефекти : умора и главоболие, мускулни болки, тръпки, повишена температура и хрема, които отзвучават за ден-два, както при почти всяка ваксинация. На базата на тези данни „Пфайзер“ и „Модерна“ в момента провеждат прочувания сред деца, които са между 6 месеца и 11 години. 6570 деца на тази възраст са включени в проучването на „Модерна“, което се провежда в момента в САЩ и Канада.

- Имам предвид двата основни потенциални риска, които се асоциират с ваксините – не само с тези, а по принцип: отключване на автоимунно заболяване и стерилитет.

Основните панически митове, свързани с ваксините срещу COVID-19 са: смърт, автоимунитет, рак и стерилитет. Досега няма никакви убедителни данни в тази посока. Относно автоимунитета – всяка ваксина може да провокира автоимунно заболяване. Поставям акцент върху думата „провокира“, т.е. пиесата вече е подготвена и някой трябва само да дръпне завесата. Ако не е тази ваксина, ще е друга, или ще е вирусна инфекция, емоционален стрес и още доста неща. Трябва да се прави разлика между „причинява“ и „действа като пусков механизъм“. Естествено, трудно би могъл да каже някой с абсолютна категоричност  какво може да се случи в по-далечно бъдеще. Но тук имаме също момента, че след 5 години ако на някого нещо се случи как би могъл да каже, че е от ваксината, а не от хиляди други неща, които са му се случили за тези 5 години? Механизмът на действие на ваксините, според мен не дава никакви основания да се смята, че могат да доведат до стерилитет, рак или до индукция на автоимунно заболяване.

- Вие бихте ли ваксинирали своята дъщеря?

Моята дъщеря е на 17 години и сама взима решенията си. Аз давам мнения, които се приемат различно. Тя иска да се ваксинира и ще се ваксинира този месец в нашата болница. Абсолютно категорично! Нито тя, нито аз имаме някакво съмнение по въпроса. Тя е прекарала коронавируса през март, но искам детето ми да има едно хубаво и спокойно лято. Естествено, тя иска същото.

- Каква е вашата прогноза, ако се запази настоящият темп на ваксинацията – какво ни очаква през есента и зимата?

За съжаление, темпът на ваксинацията се забави. Считам кампанията за недостатъчно адекватна и изместването на „зелените коридори за всички” към приоритизиране на възрастните хора за неправилно. Вероятно има и обективни причини за забавянето, свързани с драстичния спад на случаите.
Дали есента и зимата ще имаме следваща вълна – не знам! Мисля си, че дори и да имаме, тя няма да е това, което беше. Макар и по трудния начин вече имаме подготвено население, имаме подготвени лекари, имаме много хора, които са боледували, които са ваксинирани и са склонни да се ваксинират тепърва при промяна на ситуацията. Сигурен съм, че ако има нова вълна положението ще бъде много по-добре, отколкото беше. 

- Какво можем да направим в тази ситуация, така че да не чакаме до есента?

Какво прави CDC (Centers for Disease Control and Prevention) в САЩ? Съветва всички над 12 години да се ваксинират. Агенцията твърди, че безопасността на тези ваксини е показателя, върху който е провеждан най-интензивният мониторинг в историята на САЩ. Никое друго лекарство или ваксина не е изследвано толкова по отношение на своята безопасност. CDC съветва родителите да говорят с децата си за необходимостта от ваксинация и да ги запознаят с евентуалните възможни странични действия. CDC набляга и върху нещо много важно: връщане в училище и нормализация. В България идеята за нормализация се приема като проява на лош вкус. На много хора страхът някак им хареса. Но според мен не е важно само да си здрав, важно е и да си свободен. Америка ще отвори всички училища от есента. Румъния от няколко дни имунизира между 12 и 15-годишни деца. В Полша започват от понеделник, като ще имат и пунктове и в училищата от септември месец. 

- Какво очаквате да се случи в България?

Очаквам да е слаб интересът към имунизацията на деца поради изявените традиционни нагласи, водещи до абсолютизиране на идеята, че децата са най-ценното нещо и трябва да ги пазим. Това да не ги ваксинираме не е пазене! Според мен по-скоро ваксинацията е пазене, така както ги пазим с десетки други ваксини. Нека ги пазим не само от болестта, но и от затварянето.
Очаквам също засилване на конспиративни теории, подобни на тези, че ще взимат деца в Норвегия, за да ги правят „джендъри”. Очаквам подобни приказки и за ваксините, които ще се правят на децата. В момента не е толкова актуална темата, но бързо ще стане. И бързо ще започнат истерията, слуховете, измислиците и откровените параноидни интерпретации. Нещо, което гледахме и за съжаление продължаваме на наблюдаваме.

---

Проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е завършил медицина в МУ София през 1997 г., от 2000 г. – докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”. Научните интереси на д-р Кюркчиев са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, дендритните и стволовите клетки, апоптозата и туморната имунология. До май 2018 г има 54 научни публикации в български и 35 в международни специализирани списания (IF- 49), участие в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни доклади в конгреси и конференции, участие в 32 научни проекта и 1176 цитирания в научната литература. Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология, както и води тематични курсове „Актуални проблеми на автоимунните заболявания” и „Мезенхимни стволови клетки”. За високи постижения в научно – изследователската и преподавателска дейност през 2007 е удостоен с награда „Академик Асен Хаджиолов” от Медицински факултет на МУ- София. През месец октомври 2015 г. придобива научна степен „доктор на медицинските науки”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.