12-и юни е Денят на Русия. На тази дата през 1990-а година е приета Декларацията за държавния суверенитет на РСФСР, а година по-късно са проведени първите свободни президентски избори в страната. С известни уговорки бихме могли да определим датата като ден на рождението на нова Русия - страната, тръгнала по пътя на демократичните реформи, пазарната икономика и отварянето си към света. По този път обаче имаше много отклонения и в крайна сметка очевидно се объркахме. Защото днешна Русия изневерява на принципите и идеалите, формирали страната в началото на 90-те.

Първото свободно поколение на Русия

Руснаците, родени в средата на 90-е години, като че ли са първото наистина свободно поколение: те не попаднаха под ударите на лицемерната съветска идеология; не трябваше да влизат в Комсомола, за да направят кариера; не са преживяли Желязната завеса.

Нашият мироглед се формираше в друга страна - със свобода, граничеща с анархията; с разнообразни средства за масова информация; с ярък политически живот. Макар икономическата ситуация да не се подобри, страната все пак вече преодоляваше нищетата и не гонеха от училище заради дънково яке. Поколението от средата на 90-те стана свидетел на най-бързите промени в съвременната история: в технологиите, в политиката и в културата. Това поколение дишаше свободно. Тези хора, които междувременно са 35-40-годишни, биха могли днес да са най-активната част от гражданското общество, да работят за благото на страната и да развиват нейните институции, които се изграждаха пред очите им. Но не се получи точно така. 

Да станеш част от системата

За активния руски гражданин, който иска да участва в живота на страната и да успее, през 2021-а година има само един вариант: да стане част от системата, изградена от режима на Владимир Путин. А на неготовите да бъдат лоялни, им остават само два пътя: или да заминат, или да рискуват - работата си или дори свободата си. Поколението, израснало свободно, се озова или в затвора, или в хватката на лоялността.

Но да убиеш духа на свободата не е лесно и това поколение продължава да се бори за власт на изборите, макар да не печели. Независимата журналистика също е проблематична. Високотехнологични компании се създават, но по правило в чужбина, а руснаците в разцвета на физическите и умствените си сили се оказаха ненужни на държавата - именно защото са твърде свободни вътрешно. Те запазиха частица от онази нова Русия, която сегашната власт обяви за дръзка и враждебна.

Къде сбъркахме?

Как стана така? Накъде се понесе младата страна, че в един момент се отклони от пътя на демократичните реформи и затъна в реакционното блато? Някои виждат причините в събитията от 1993-а, други - в изборите от 1996-а година. Факт е, че режимът на Владимир Путин взе всичко най-лошо от 90-те, изхвърляйки зад борда всички ценности и идеали. Вече няма свобода на словото, затова пък има контролирани медии, пълни с пропаганда. Това е един от уроците от изборите през 1996 -а: който владее телевизията, владее и общественото мнение.

Няма свободни избори, на които любимият ти началник, на когото носиш куфарчето, да загуби. Няма и свободен съд, който може да обяви за противоконституционни едни или други закони или укази. Някои смятат, че това е грешката на Елцин и неговото обкръжение - да проведат операция "наследник", вместо да свикат нови избори. И всички ще са прави: отклоненията от 1993-а, 1996-а и 1999-а ни доведоха дотам, където сме днес. Оказахме се в една страна, чиято власт почита едновременно КГБ и Александър III, но не и конституцията и правата на гражданите.

Време е за промяна

Кое поколение може да преобърне ситуацията? Това, което се формира в първите години на нова Русия, или това, което израсна в началото на този век? Тези руснаци, които дишаха свободно в детството и юношеството си, или тези, които не са виждали друг руски президент освен Владимир Путин?

В исторически план 30 години са прекалено малко време за анализиране на пътя, изминат от страната. Изглежда, че за това кратко време сме преживяли шеметни завои, преди да се озовем в блатото, а сега постепенно ни тегли към дъното. Може би с времето ще успеем да осъзнаем какъв път сме изминали. Предстои в активната си фаза да влезе следващото поколение и то отново няма да прилича на предишните: връстниците на нова Русия, а след това и по-младите от тях, рано или късно ще се върнат към идеите на демокрацията и зачитането на гражданските права и свободи. Но засега в Русия само една свобода е неприкосновена - нашата вътрешна.

Материалът е публикуван в "Дойче веле", а негов автор е журналистката от радиостанция "Ехото на Москва" Татяна Фелгенхауер.