ТИМЪТИ СНАЙДЪР

Русия, изглежда, направи грешен залог в Украйна. Нейната външна политика, както винаги гъвкава, бе стратегически погрешна. Русия съумя през ноември 2013 г. да подкупи тогавашния президент Виктор Янукович да не подписва споразумение за асоцииране с ЕС. Тя съумя и да предложи заем от 15 милиарда долара в замяна на политика на репресии в Украйна. След като прие парите по принцип, Янукович незаконно придвижи в парламента пакет от закони, изработен по модела на подобни закони в Москва, като ограничи свободата на словото и събиранията. Веднага след като Кремъл отпусна транш от 2 милиарда долара от обещания заем, режимът на Янукович издаде заповед за масов разстрел на протестиращи.
Но не всичко мина по план. Стратегическата цел на Москва е да привлече Украйна в Евразийския съюз. Институцията, създадена да съперничи на ЕС, ще започне да действа през 2015 г. Перспективните й членки на този етап за Русия, Беларус и Казахстан, като никоя от тези страни не може да бъде обвинена в излишък на демокрация. Путин даде ясен знак, че за него Евразийският съюз е безсмислен без Украйна. Както и всеки друг, той разбира, че Руската империя без Украйна е безславна. Но Евразийският съюз не може да има демократични членки, след като гражданите им чрез търговията с Русия и емигрирането си в нея биха могли да разпространяват опасни идеи. Затова Украйна трябва да стане диктатура.
Проблемът са самите украинци. Вместо да отстъпят пред палките, гумените куршуми и кървавата баня на снайперистите, те извършиха революция. Макар това да стана с невероятна самоорганизация, отдаденост и обикновена физическа смелост, то не ли се случило без руската външна политика. Ако Кремъл не мечтаеше за Евразия, той не би трябвало да се притеснява от характера на украинския режим и от подтискането на гражданското общество в Украйна. Точно масовите убийства през февруари направиха режима на Янукович неприемлив за Украйна – не само за опонентите му, но и за много от неговите съюзници. Сега Янукович избяга и в Украйна бе възстановено парламентарното управление.
В играта на надхитряне Кремъл изгуби лидер, когото би могъл да манипулира, и провокира такъв вид революция, за която пропагандният му апарат обича да обвинява Вашингтон и каквато външна политика на Москва е изработена да спира. Какво следва? Изглежда, има две алтернативи. Едната е преосмисляне на цялостната руска външна политика и искрено признание, че и Русия, и Украйна имат, на първо място и най-вече, интерес от добри отношения с главния си търговски партньор ЕС, както и една с друга.
Другата алтернатива е отричане на реалността и продължаване на евразийската мечта. Това ще доведе до продължаване на линията, която Москва предприе по време на кризата, най-вече като нарича украинските активисти фашисти, терористи и гейове. Тази алтернатива може да се трансформира в опит на Русия да си поиска част от Украйна. Главният потенциал за това зло може да бъде открит на Кримския полуостров  в най-южната част, където Русия има военноморска база и където голяма част от населението са етнически руснаци. Политиката, която вероятно се обсъжда в Москва, се състои от три елемента. Първият е да се заяви, както вече направи премиерът Дмитрий Медведев, че руските интереси в Украйна са застрашени. Вторият е да бъдат издадени руски паспорти на украинските граждани в Крим. И третият е да бъде изявена претенция за правото на защита, която в случаите с руските съседи Грузия и Молдова доведе до създаването на руски протекторати. Руският черноморски флот е вече под тревога, а руски депутати са в Крим и обсъждат паспортите и възможността за руска анексия.
Не ще и дума, че опит за завземане на украинска територия ще бъде в краткосрочен план катастрофа, която ще срине доверието към Русия в целия свят и вероятно ще доведе до война. В дългосрочен план такова действие, дори да успее, ще породи неприятен прецедент за самата Русия.
Ако Русия изключи собствените си граници от общите международни стандарти за ненакърнимост, тя може да се изправи пред някои нежелани предизвикателства. Ако външните граници на Русия са гъвкави зони, които могат да бъдат разширявани чрез призивите за права на етническите братя и притежателите на паспорти, тогава какво ще се случи с Източен Сибир? Там Русия притежава големи природни богатства край границата си с Китай – най-дългата между две държави в света. В Източен Сибир живеят 6 милиона руснаци срещу 90 милиона китайци в граничните провинции на Китай.
Пекин внимателно следи ставащото в Украйна, защото притежава голяма част от украинските селскостопански земи. Китай вероятно ще забележи, че развиващата се руска доктрина за външните граници на Русия. Китай има собственост и в Източен Сибир. Той се нуждае от прясна вода, въглеводороди, минерални ресурси като мед и цинк и плодоронна почва за своите фермери. Икономическите отношения на Китай с Източен Сибир са колониални. Китай купува суровини, а продава готови стоки. Днес Пекин инвестира в Източен Сибир повече, отколкото Москва. Никой не знае точния брой на китайските граждани в Източен Сибир, донякъде защото при руското преброяване на населението местните власти отказаха да ги посочат. То обаче намали броя на руснаците в Крим, но руските анализатори очаква тяхното увеличаване с течение на времето.
По-скоро изглежда рисковано Русия да отправи предизвикателство край собствената си граница на основата на териториалния суверенитет- Пекин и Москва в момента се радват на добри отношения. Но под демографския натиск и намаляването на руските ресурси една руска доктрина за нейните граници би станала полезен модел за Пекин.

Авторът е историк от Йейлския университет в САЩ. Автор е на книгата: „Окървавени ръце – Европа между Хитлер и Сталин“. Статията му е публикувана в изданиието „Демокраси лаб“.