Ако на все по-очертаващите се нови парламентарни избори се появи нов политически играч с участието на членове на служебното правителство, то той ще е големият победител - на фона на "това самоизяждане, на борба всеки срещу всеки".

Тази позиция изрази в интервю за БНР Ивайло Динев, политолог, доктор по политически науки от университета "Св. Анна" в Пиза.

Коментарът му идва в отговор на въпроси относно засега все по-насточивите слухове, че служебните министри на икономиката и финансите Кирил Петков и Асен Василев готвят нов политически проект. Двамата нито потвърждават, нито отричат.

Има ли време за появата му?

"Време има. Въпросът е дали има хора в момента, които биха се наели с такава задача. Иначе, ако се появи такъв проект с участие на служебни министри или служебни министри отидат в настоящи политически проекти, това би променило коренно политическата конфигурация, тъй като служебният кабинет и една част от служебните министри са с доста голям рейтонг, както самият Кирил Петков", смята Динев. - "Но това е сигурно. Вследствие на голямата подкрепа към служебния кабинет те, ако дадат своята подкрепа или станат част от настоящ или нов политически проект, това ще промени конфигурацията и вече ще говорим за съвсем друга ситуация, при която вероятно той би бил най-силната политическа сила, който би променил и търсенето на възможни сценарии за правителство", допълни.

Политологът очерта три варианта:

"Единият вариант някак не се получава, но се казва, че може и да се получи – намирането на споразумение между голяма част от политическите сили.

Другият вариант е да се появи нов политически субект, който в това самоизяждане, на борба всеки срещу всеки, той просто да разруши това преходно състояние и да вземе голяма част от вота. Ако се появи такъв и той бива много популярен, с много популярни личности в него, той би бил новият свръхпобедител, новият хегемон в нашата политическа система.

И третият вариант, който е най-неприятният – ако продължи тази нестабилност и тази борба на всеки срещу всеки, тенденциите да тръгнат от търсене на промяна, към търсенето на авторитарно управление, търсенето на силна ръка, която да даде ред и стабилност".

По думите на Динев последният вариант няма да е полезен за страната.

Според него само в един от тези сценарии новите, т.нар. протестни партии печелят – търсенето на консенсус. Сега те или нямат дългосрочна стратегия, или тя е погрешна. Краткосрочно може да увеличат електората си, но дългосрочно стратегията е погрешна поради липса на визия, смята политологът.

Няма как без една от традиционните сили да се състави правителство – както в настоящия момент, така и след изборите наесен. Новите формации трябва да изберат между ГЕРБ, ДПС и БСП. Най-рационално е това да бъде БСП. 

"Няма какво да се лъжем – една от тези традиционни сили, трите, трябва да бъде част от формирането на парламентарно мнозинство и намирането на консенсус и новите политически формации трябва да срещнат тази реалност, да я изговорят пред своите избиратели, а не да вземат решения, които са тяснопартийни – няма да се коалираме с никого, няма да търсим споразумение с никого, ние сме последователни и прочее и прочее неща", посочи Динев.

Важно е новите формации да изберат кои са основните им червени линии, заяви политологът. По думите му, ако допреди няколко месеца основен техен опонент са били ГЕРБ и предишният модел на управление, то в последните седмици критиките и атаките са били помежду им.

"За съжаление отиваме към нови избори", констатира той. - "Дори при следващи избори конфигурацията едва ли ще се е променила. Задачата отново ще бъде същата", смята Динев.