Скандалът в Австрия, довел до оставката на канцлера Курц, е голям удар не само за консерваторите в Австрия, но и за Европейската народна партия.

Въпреки че засега канцлер остава външният министър Шаленберг, който е съпартиец на Курц, консерваторите в Европа сериозно губят позиции. Най-сериозният удар за тях бе загубата на изборите в Германия, защото по всичко личи, че ХДС няма да участва в следващ кабинет и социалдемократите ще излъчат канцлера.

По ирония на съдбата самият Курц предупреди преди няколко седмици, че без германският ХДС на власт ЕНП ще загуби водещи позиции в Европа.

"Германия е най-голямата страна в ЕНП и загубата на лидер ще отслаби сериозно европейскат апартия", посочи той по време на заседанието на ООН в НЮ Йорк. "На Север и в Западна Европа ЕНП вече не е толкова силна, както бе в миналото", припомни още той. 

След загубата на ХДС н аизборите Себастиян Курц остана единственият западноевропейски лидер на власт в ЕНП. С оставката му и огромните щети за Австрийската народна партия от скандала, най-вероятно ЕНП ще остане без управляващ и в Австрия.

ЕНП има партии на власт само в Източна Европа и Гърция. 

"Предизвикателствата пред ЕНП сег ас аголеми, но най-голямото от тях е да върнем отново доверието на избирателите", смятат в момента в ЕНП.

Ако и Австрия отпадне от кръга на управляващите членки на ЕНП, то партията ще остане само с 6 премиера – в Гърция, Кипър, Литва, Латвия, Словения и Хърватия. Никой от тях не представлява голяма европейска държава, така че тежестта на ЕНП сериозно започва да се губи.

Освен тези проблеми, самата ЕНП е раздирана от вътрешни противоречия. Гърция и Кипър не са съгласни с политиката на ЕНП спрямо Турция, а след напускането си унгарската „Фидес“ се опитва да привлече консерваторите в нов десен, по-радикален съюз и Словения засега флиртува с идеята. Българската ГЕРБ също бе поканена от Орбан, но Борисов отхвърли това.

Остава и въпросът кой ще ръководи ЕНП. Преди месец Доналд Туск обяви, че се връща в полската политика. Германецът Манфред Вебер вече обяви желанието си да се кандидатира. Сайтът „Юроактив“ обаче предупреди, че ако Вебер бъде избран, това ще означава, че един човек ще има два високи поста в партията – на председател и на председател на парламентарната фракция. Това вече се е случвало през 90-те години, когато двата поста ръководеше Вили Мартенс. Според сайта амбицията на Вебер е изненадала всички в партията и макар и да се въздържат публично от клитика, в коридорите на ЕНП броженията били големи и Вебер не се радвал на подкрепа за идеята си. Доналд Туск също не бил очарован от кандидатурата на Вебер.

Изборите за нов председател ще са през април 2022 година и ще се проведат или в Брюксел, или във Виена. Или поне такива бяха първоначалните намерения. След скандала с Курц е възможно Виена да отпадне като място за провеждане на избори, а и още нещо – идеята за повече концентрация на власт в един човек вече изглежда съвсем неприемлива след серията проблеми, разтърсили партиите-членки на ЕНП. 

Към това се прибавя и битката за председателското място на Европарламента. ЕНП имаше амбиции и към този пост, като подписа предварително споразумение, че той трябва да се заеме от представител на някоя от най-големите европейски партии. Както се развиват нещата за ЕНП обаче, нищо чудно и тя да отпадне от този списък.