Г-н Рaдев,

От медиите разбирам, че след като за пореден път не събрахте смелост да се явите на дебат с мен, от другия край на Хасково сте ми дали някои съвети. Препоръката Ви да не повтарям думите на Б. Борисов е странна, защото никога не съм повтарял чужди думи. Аз съм филолог, познавам добре българския език, не ми липсват и идеи, затова не ми се налага да заучавам наизуст написаното от други хора.

Това е странен съвет също и за това, защото Вие сте този, който започна да повтаря моите послания – същите, на които отначало се присмивахте. Когато заявявате, че е изключително важно да имаме работещ парламент и правителство, Вие повтаряте моята основна теза, но на Вас тя не Ви отива, защото Ваша e главната отговорност да няма работещ парламент и редовно правителство.

Когато г-жа Йотова Ви нарича обединител, си спомняме парадоксалния лозунг „Свободата е робство“ от книгата на Оруел. Вие не можете да бъдете обединител, защото именно Ваша е и отговорността за разединението на българските граждани.

Но най-важното е това, че Вие отбягвате дебата с мен дори от разстояние. Вие не спорите с мои тези, а се опитвате да ме дискредитирате, като ме идентифицирате с други личности. Вашата лична омраза и вендета срещу Бойко Борисов отначало се прехвърли срещу партията му, а сега искате и в президентските избори да измести важното – дебата за бъдещето на България.

Да ме упреквате заради качества или постъпки на други хора е признак на безпомощност – президентските избори са мажоритарни избори и българските граждани очакват да видят Вашите качества и моите, да сравнят моята визия за бъдещето и Вашата, а не да им говорим за други политически личности.

Всъщност обаче недоволството и протестите не са само срещу една личност или партия. През 1997 г. те бяха срещу едни, през 2013 г. срещу други, през 2020 г. – срещу трети. Това, което обединява тези протести е, че повече от 30 години българското общество не дочака справедливост и върховенство на правото. Чувството за неравнопоставеност и несправедливост е причината хората периодично да се надигат срещу политическата класа. Вие също сте част от тази класа, г-н Радев, защото заговорихте за съдебна реформа едва през последната година на мандата си, след като влязохте в конфликт с главния прокурор, чието назначаване лично подписахте. Вие имахте правомощието да внесете предложение за изменение на Конституцията, но не го направихте, защото и в този случай бяхте воден не от принципни съображения, а от личен конфликт.

Като част от политическата класа, срещу която хората се надигат, Вие се присъединихте към протест, който беше и срещу Вас. Вие постигнахте невъзможното – оглавихте протеста срещу себе си.

Затова отбягвате отговора на въпроса какво постигнахте като президент през последните 5 години. Това, което виждаме в края на Вашия мандат е тежка политическа криза, която пречи да се справим със здравната, ценовата, а вече и икономическа криза. Присъединяването Ви към недоволството на хората не може да скрие факта, че използвахте това недоволство, за да работите за собственото си преизбиране.

Това, което не осъзнавате, е, че най-опасно за Вас е да спечелите изборите. Защото заради политическата криза, която провокирахте, не можем да решим нито здравната, нито ценовата криза и когато през зимата ни застигне икономическата криза хората ще се надигнат и ще потърсят сметка на всички, които са ги довели дотук, и тогава позата Ви на предводител на промяната няма да ги спре.

Ако наистина сте силен президент, който може да взема смели решения, както твърди г-жа Йотова, вземете най-после тези смели решения. Ако трябва, сменете министри, предложете мерки за преодоляване на критичната ситуация, направете нещо, защото в здравната криза днес статистиката отчете най-високия брой починали с Ковид, а ценовата криза вече засегна жестоко и бизнеса, и хиляди български семейства. Направете нещо, преди да се стигне до фалити на фирми, до висока инфлация и до ръст на безработните.

Не допускайте с икономиката да се случи това, което стана със здравната криза – след месеци на бездействие вече никакви мерки не могат да помогнат. Ако сега не вземете мерки за спасяване на бизнеса, ще стане късно и за икономиката.

Не Ковид, а разделението в обществото е истинската смъртоносна болест, която ни убива в момента. Трябва да затворим тази рана в общественото тяло, като забравим за момент разделителните линии и се обединим около темите, по които в обществото има пълен консенсус. Когато говоря за обединение, имам предвид не обединение на партии, а на българските граждани около визия за бъдещето на България и около нов национален идеал. Обединение около действия, а не около празни приказки и обещания. Обединение в името на бъдещето на България, а не заради оцеляването на един или друг политик.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ