Деница Любенова е правозащитен адвокат. От 2014 г. работи с ЛГБТИ организация "Действие", която предоставя безплатна правна помощ и представителство на ЛГБТИ хора. Деница води десетки дела пред национални съдилища, ЕСПЧ и пред Голям състав на Съда на Европейския съюз.

Малката Сара ще навърши 2 години на 08.12.2021 г., а все още е без гражданство. На 14 декември 2021 г. Съдът на ЕС ще се произнесе по преюдициалното запитване на Административен съд – София – град дали следва България да признае издадения от Кралство Испания акт за раждане на детето Сара с вписани две майки в него. 

Факти по делото 

Калина е гражданка на България и е упражнила правото си на свободно движение като гражданин на ЕС. В рамките на това свое право тя се е установила да живее в гр. Жирона, обл. Каталуния, на 17.12.2015 г. От тази дата на същата е издаден сертификат от регистъра на граждани на ЕС. 

Джейн – гражданка на Великобритания също е упражнила правото си на свободно движение като гражданин на ЕС, в рамките на което се е преместила да живее в Барселона, Испания през 2015 г., за което ѝ е издаден сертификат от регистъра на гражданите на ЕС.

Двете се запознават и стават партньорки от септември 2015 г., а от март 2016 г. заживяват в гр. Барселона на семейни начала и изграждат трайна семейна връзка. 

В резултат на тази дълготрайна семейна връзка двете партньорки взимат решение да сключат граждански брак през февруари 2018 г. в Гибралтар – задморска територия на Великобритания. 

В резултат на изградената между тях трайна семейна връзка, скрепена с граждански брак, двете съпруги са взели решение да имат съвместно дете. Сара е родена на 08.12.2019 г. в Барселона, Испания, като ѝ е издаден испански акт за раждане. В акта за раждане българката Калина и Джейн са записани като родители на детето. Трите – Калина, Джейн и детето им Сара живеят на законно основание в Испания, където са изградили семейство в рамките на друга държава членка. В допълнение, докато са упражнявали гарантираното им от ДФЕС право на свободно движение, същите са станали родители по силата на издадения от испанските власти акт за раждане. 

Проблемът с гражданството

Сара не може да придобие испанско гражданство, тъй като нито един от родителите ѝ не е испански гражданин. Съгласно Гражданския кодекс на Кралство Испания, испанско гражданство се придобива: 1. Чрез достатъчно години живеене на правно основание в Кралство Испания; 2. Чрез брак с испански гражданин; 3. Гражданство по произход. Сара не попада в нито една от посочените категории. 

Джейн подава заявление до властите във Великобритания с искане за издаване на британски международен паспорт на дъщеря си. През май 2020 г. HM Passport Office на Великобритания връща отговор, че британското гражданство се определя съгласно British Nationality Act 1981, според който е видно, че Сара не е британски гражданин. Службата посочва, че Джейн не може да предаде британското си гражданство на детето си, тъй като тя самата е гражданка на Великобритания по произход (by descent) и ако нейното дете е родено извън територията на Великобритания, то не може да придобие гражданство. 

Едновременно с това Калина подава молба до Столична община – район Панчарево за съставяне на български акт за раждане на детето. Столична община изисква доказателства, съдържащи информация относно произхода на детето по отношение на неговата биологична майка. С входирана молба молителката е заявила, че такава информация не може и не е задължена да докаже по нито един действащ в РБ закон и подзаконов акт. В резултат на това Столична община отказва издаване на български акт за раждане. 

Правни аспекти на спора

Важно е да се отбележи, че задължение за предоставяне на информация досежно биологичния произход на детето не е обективирано в нито един нормативен акт в Република България. Нещо повече, изискване за предоставяне на информация, касаеща биологичния родител на детето, която по същността си представлява „лични данни“ по смисъла на чл. 8 от ХОПЕС, следва да бъде събирана и обработвана с точно определени цели съобразно предвидено от закона легитимно основание. Законово основание не е дадено на молителката Калина. Напротив, след като тя отказва да предостави тази лична за нея информация, Столична община не обективира легитимната цел и законно основание, на базата на които да изисква тази информация.

Единствената цел, която българските административни органи преследват с изискването на информация досежно биологичния произход на детето, е да дискриминират двете жени на основа тяхната сексуална ориентация и да дискриминират детето на основа сексуалната ориентация на неговите родители, тяхното гражданско състояние и националност. Признатият от една държава членка статут на родител в тази държава членка трябва да доведе до правни последици в друга държава членка, без да се прилага допълнителна пречка, каквато в случая се явява доказването на биологичен произход.

В резултат на отказа на компетентните български власти да издадат български акт за раждане на основата на испанския акт за раждане, в който фигурират две лица от един и същи пол детето Сара – европейска гражданка, остава без право да упражни своето европейско гражданство. С това детето остава без гражданство. Към настоящия момент тя не притежава лични документи и не може да напуска страната, където е родена (Испания), за да посети роднините си в България и Великобритания. 

В допълнение, отказът от издаване на български акт за раждане, в който да фигурират двамата родители на детето, създава съществени рискове за засягане на правната сигурност и различна идентичност в държавите членки в ЕС. С последното съответно се засягат или в бъдеще биха се засегнали правата на детето относно семейноправните и наследствените ѝ отношения с родители ѝ. Респективно, това положение ще породи възможност за оспорване на различни настъпили и бъдещи последици, които правото на други държави членки приема за правно установени или правно възможни.

Така например в интерес на детето е да има двамата си родители записани в акта си за раждане, да може да наследява и двамата си родители, да може да живее със своите родители и да поддържа лични отношения с тях, да получава издръжка от двамата си родители. Важно относно висшия интерес на детето е също така и тези му права да бъдат налични във всички държави, с които то има правна връзка, тоест да съществува приемственост между държавите относно това. Висшият интерес на детето е то да не бъде оставено без гражданство заради широкото право на преценка, което държавите членки биха имали досежно определяне на правилата за установяване на произход.

Детето Сара е български гражданин по произход от майка, от което следва, че е й европейски гражданин. Произходът му е определен от испанския му акт за раждане. Това се потвърждава и от българския съд - АССГ в преюдициалното си запитване казва, че детето е български гражданин, който обаче не може да упражни гражданството си. Още повече, чл. 83 на Кодекса на международното частно право, част от вътрешното законодателство на РБ посочва, че макар произходът на детето да следва да бъде определен съгласно българското право, то съгласно ал. 2 на същия член, ако е по-благоприятно за детето, то произходът може да се установи съгласно правото на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване, а именно испанското право. 

Докато са упражнявали правото си на свободно движение по чл. 21 от ДФЕС и Директива 2004/38, българката и гражданката на Великобритания са изградили и укрепили в приемащата държава Испания семеен живот, по време на който е родена тяхната дъщеря. Изграденият личен и семеен живот на молителката, съпругата й и тяхното дете попадат в защитата на чл. 21 ДФЕС във връзка с чл.7, чл. 24(2) и чл. 45 ХОПЕС и разпоредбите на Директива 2004/38, по аналогия от изводите на Съда на ЕС по дело C-673/16, Coman. 

В допълнение, по делото С-129/18 Съдът на ЕС вече е приел становището, че родствената връзка обхваща както биологичната, така и правната такава. А ЕСПЧ в консултативното становище по делото  Mennesson с/у Франция заключава, че при установяване на законна връзка родител-дете, свободата на преценка на държавата е ограничена и че висшият интерес на детето изисква да бъде установена тази връзка, но че държавите разполагат с широко поле на преценка относно средствата, които могат да бъдат избрани за установяване на тази връзка. 

В заключение

Гражданството на Съюза следва гражданството на конкретната държава членка. И доколкото в България не съществуват правни способи за признаване на произхода на дете от двете му майки, то с цел да се осигури правната сигурност на Съюза и да може de jure гражданин на Съюза да упражни правата си и да придобие и de fakto гражданство Съдът трябва да приложи разширено тълкуване на разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ДФЕС. Правото на ЕС гарантира поредица от права на европейски граждани и членовете на техните семейства. Европейски гражданин е всяко лице, което има гражданството на държава членка на ЕС. Детето Сара Е български гражданин, а с това и европейски, но държавата му по произход България го е лишила от това му право, заради дискриминационното си отношение спрямо сексуалната ориентация на нейните майки. 

Решението на Съда на ЕС ще бъде публикувано на 14 декември 2021 г. 

----

Тази статия е създадена по проект "Rainbow Shield: Повишаване на достъпа до правна защина на ЛГБТИ хората в България" - 848902 - Rainbow Shield -REC-AG-2018/REC-RDIS-DISC-AG-2018 с финансовата подкрепа на Програма „Права, равенство и гражданство (2014-2020)“ на Европейския съюз. Съдържанието и отразява вижданията на нейния автор и е изцяло негова отговорност. Европейската комисия не поема никаква отговорност за използването на информацията, която статията съдържа.