Евродепутатите от Мониторинговата група са сериозно обезпокоени от войната, която българското правителство води срещу прокуратурата.

Те се интересуват също от решението на Конституционния съд, че назначаването на премиера Кирил Петков за служебен министър на икономиката през 2021 г. е незаконно заради невярната му декларация за отказ от канадско гражданство.

Питанията се съдържат в писмените въпроси на членовете на Мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Те са качени в сайта на комисията и са общо 28.

Кирил Петков, министрите на правосъдието Надежда Йорданова и на културата Атанас Атанасов, както и главният прокурор Иван Гешев бяха изслушани на закрито заседание на Мониторинговата група. След това пред журналисти говориха Петков, Гешев и евродепутатката Елена Йончева – единственият български представител в 14-членната група. Нито един от тях обаче не обели и дума за гражданството на министър-председателя.

„С голямо безпокойство следихме публичните ви изказвания, че „нашата роля е да сложим хора в прокуратурата, в КПКОНПИ...“, гласи първият въпрос, който е адресиран до премиера.

Депутатите молят за разяснение на тези думи. Те искат също писмени гаранции, че съдебната реформа у нас няма да бъде сведена до персонални смени. 

От Мониторинговата група също така искат Петков да обясни очаквания ефект от измененията в НПК и инициирания от парламента Закон за съдебната власт, целящ бързото закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд, Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура.

„Бихте ли коментирали опитите за оказване на влияние върху съществуващите структури в правосъдието? Какви ще са очакваните резултати от делата срещу редица олигарси, изправени пред тези специализирани съдилища? Как ще гарантирате, че не се правят опити за оправдаване на обвиняемите, представляващи големи икономически интереси, които са заинтересовани в прекратяването на следствието?“, пишат още от Мониторинговата група.

Министърът на правосъдието пък трябва да разясни изказването си, че спрямо главния прокурор „е в ход целият възможен арсенал за реакция, с който разполагат изпълнителната власт и Народното събрание“. Евродепутати припомнят и изявлението при встъпването в длъжност на Надежда Йорданова, че на прокуратурата ще бъде оказан натиск чрез бюджета й. Те питат какви стъпки ще предприеме Министерството на правосъдието, за да не бъде упражняван политически натиск върху съдебната система.

Ще доведат ли санкциите по американския „Закон Магтнитски“ до нови разследвания? Установени ли са контакти с властите в САЩ? Този въпрос е адресиран едновременно до Петков и Йорданова.

Евродепутатите питат двамата също дали новото българско правителство ще се ангажира да ратифицира Истанбулската конвенция.

Един от въпросите е до министъра на културата Атанас Атанасов. От Мониторинговата група се интересуват дали той ще направи предложения за разрешаване на отдавнашните проблеми с медийните свобода и плурализъм и действителната собственост на медиите.

Главният прокурор трябва да отговори на какъв етап е разследването за корупция при строителството на автомагистрала „Хемус“ и защо е отказана защита на ключов свидетел.

На Иван Гешев е зададен и въпросът какви конкретни стъпки смята да предприеме, за да гарантира адекватно разследване на насилието срещу журналисти.

Евродепутатите питат също как е организирана процедурата по номинирането на български делегирани прокурори към Европейската прокуратура. Причина е отхвърлянето досега на общо 7 кандидатури от страната ни.

Темата за журналистите е засегната и във въпросите до новото правителство в България. Членовете на групата се интересуват какво смята да направи то, за да бъдат прекратени кампаниите за дискредитиране, тормозът от страна на държавата, сплашването и насилието. Как властта оценява ролята на СЕМ и в наблюдението на смяната на собствеността на медиите и прозрачността на финансирането им?  Депутатите искат да знаят има ли у нас национален орган, който да анализира и да следи т.нар. "дела-шамари" срещу журналисти, чийто брой напоследък се увеличава в цяла Европа. Планира ли кабинетът законодателни промени, за да ограничи възможностите за такива дела?

Друг въпрос е във връзка с решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 11 януари, според което българските граждани не са достатъчно защитени срещу произвол и злоупотреба на властите при прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). Имат ли властите в София намерение да извършат национална проверка на използването на тези средства?

Към правителството е отправено и питане дали ще предприеме действия във връзка с издаването досега у нас на „златни“ паспорти и визи.