Ще има ли война или Русия все пак ще се вразуми? Това е въпросът на седмицата, като силно се надявам да не се превърне във въпроса на годината, че дори и на века.

Възможно е Путин все пак да се уплаши и да се откаже от инвазия в Украйна. Все пак целият Запад му размаха пръстче и каза: „Ей, внимавай!“ Също го заплашиха и със санкции. Не е ясно какви ще са, но ще види той, само да посмее... горе-долу така звучи разговорът  в световната политика в момента. Просто си представям как Путин се стряска и си казва: „Кой знае какво ще ми сторят, ужас!“

Аз, като една майка на див пубертет, много се развеселявам от опитите на западните страни да стреснат Путин. Напомнят ми изключително много на мен самата и безплодните спорове с 14-годишния тийн у дома.

Казвам му, например: „Сине мой, ето това са границите на твоето царство и не позволявам да ги прекрачваш, затова, ако обичаш дръж си хаоса в твоята стая. Извън нея настоявам да подреждаш всичко и да спазваш домашните правила.“ (Стаята му отдавна съм обявила за една малка Русия – там правилата не важат, никой не може да проникне безнаказано в нея, да прозре до дъно какво точно се случва, има много изчезнали предмети, надявам се не хора, непрекъснато преговаряме да извършва някакви полезни дейности в нея, той казва „добре“, взима джобните и забравя, абе знаете как е с пубертетите. И с Русия.) И ужким сме се разбрали за границите, ясни са договорите, конвенциите, правилата, години наред ги е спазвал, пък ето сега, внезапно, наближавайки 15 години съжителство, внезапно започва да си оставя мръсните чорапи и чинии навсякъде. Ползва ми крема за лице, полива се обилно с парфюм, непрекъснато ме изнудва за повече джобни, харчи водните ресурси на дома ни без оглед на сметка и природа и смята, че знае всичко най-добре.

Та най-общо отношенията ми с моя пубертиращ син са същите като на Макрон с Путин. Само дето аз съм по-висока от Макрон, а синът ми е по-добър от Путин. Но иначе и аз като френския президент се преструвам пред хората, че всичко е под моя контрол, навън говоря овладяно, строго и с авторитет, а у дома минавам във фалцет, крещя, заплашвам и накрая просто си отварям бутилка вино и дрънвам два валериана. Признавам, че Макрон все пак има известно предимство пред мен – той е на изборна длъжност. Още тая пролет би могъл и да се откаже. А на мен ми остават поне още 10 години пубертет и никаква Льо Пен няма наоколо да претендира да ми изземе задълженията. Не бих казала, че родителите като мен – тип „Макрон“, са много успешни с тийнейджърите.

Но пак сме по-добри от родителите тип германеца „Олаф Шолц“, например. При тях пъпчивото Путинче крещи, тропа с крака, прави бели, бие съседчетата, а татко Шолц се усмихва загадъчно, казва нещо витиеваето строго и тайно му муши джобни в ръката, за да спре тормоза, щото просто не му се занимава.

Този тип родители са почти толкова вредни, колкото и родителят тип „Байдън“. Този тип родители са станали твърде възрастни татковци и пубертетът ги е изненадал, когато вече ходят бавно, забравят бързо и ползват слухов апарат. Татковците от това поколение не си поплюват много-много, размахват задвратниците за щяло и нещяло, но в крайна сметка все забравят в колко точно часа са се разбрали с Путинчето да се прибере у дома, а батериите на слуховия апарат свършват точно, когато синковецът се е изказал неуместно.

Следващият вид родители на пубертети са  типът „български управник“. Те са доста истерични, оплакват се непрекъснато в бг мама и фейсбук, каквото и да направи Путинчето, то все е най-доброто, учителите и съседите са виновни за всяко негово провинение и проблемът е единствено в това, че никой не разбира какъв гений отглеждат тези родители у дома си. Путинчето живее на широка нога у тях, всички стаи са негови, заплатата се харчи изцяло за него, а родителите биват навиквани и подигравани, понякога дори заплашвани. Абе чист случай за социалните, но този тип родители никога няма да осъзнаят, че имат нужда от помощ.

Разбира се, в световната политика нещата са малко по-драматични, отколкото у домовете с пубертети. В повечето случаи тийновете порастват и излизат от тази сложна житейска фаза. Поне момичетата. Момчетата също се справят с това, макар и комбинирано с влизането в първата им криза на средната възраст. При Путин обаче всички влакове са отпътували, а кризите така и не са приключили. Може би се дължи на това, че поизостава малко в развитието си – ето, даже още не е пораснал съвсем. Пък ниските момченца, които стават ниски мъжленца, обичат да привличат непрекъснато вниманието върху себе си. На Путин му се получава непрекъснато. Дано руснаците другия път изберат някой по-исполинест батюшка, за да си отдъхне малко светът.