Как минава един парламентарен ден (и не само един, ами с потенциал и за следващия, и следващия, и по-следващия) според депутатката от "Демократична България" Елисавета Белобрадова, по-известна като "Летящата козила Ерато". Отговорът е дала самата тя в преразказ от 1 л., ед.ч., с неподражаемия си стил, в пост във фейсбук профила на "Козилата".

Ето как изглеждаше днешното пленарно заседание, според нея  - като за истинността на описанието могат да свидетелстват и парламентарните репортери на Клуб Z!

Публикуваме поста й заради непреходната му стойност, с нейно съгласие и без редакторска намеса. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

.......

Парламентарният живот е изумително изпитание за всеки, който си е въобразявал, че е натрупал житейски опит и съзрял като индивид.

Девет часа, начало на работния ден. В девет и десет "Възраждане" искат почивка. За да обмислят дневния ред. 

Но да не правим проблем от една почивка. Ето, имаме законопроект, който има, да речем, наколко параграфа. Опозицията дискутира заглавието. 

Един час изказвания, един час реплики, дуплики, процедури и размишления на ГЕРБ и "Възраждане". 

Декларации.

ДПС излизат да кажат за кръга "Капитал". Животът изтича през пръстите ти, заглавието още не е гласувано.

Вселени се раждат, звезди обсипят свода небесен, а после слънцето пак пече ли, пече. Минават години. Най-сетне гласуваме заглавието, че и барабар с един параграф. 

Минаваме на параграф ДВЕ. Дискусии, много изказвания, много емоции и нови декларации. ДПС искат почивка. 

Почивката идва и си отива.

ГЕРБ крещят от трибуната, че ще защитават хората с всички сили и всички средства. Минава много време, години. Побелявам, пускам документи за пенсионирането си.

“Къде ви е промяната?” пита колега от опозицията и колега от "Продължаваме промяната" (ПП) излиза и предлага да гласуваме край на дебатите по този параграф, за да отлепи нашата ладия лека от брега и да тръгне към параграф две, но колега от "Възраждане" взима думата и започва да вика.

“Вие не ни давате да говорим, вие не ни давате да говорим!!! Ние искаме да кажем неща, ние имаме мнение, ВИЕ НЕ НИ ДАВАТЕ ДА ГОВОРИМ!!!!”

Този страстен наратив надхвърля времето за говорене и на дъската времето на колегата започва да свети в червено.

“ВРЕМЕТООООООООООО” страшен крясък се чува и всички скачаме, защото решаваме, че някой се е хвърлил от балкона над залата в отчаянието си и с цел да прекрати изказването и да гласуваме параграф ДВЕ.

"Възраждане" също скачат. Те искат наказание за тоз, който се е провикнал. 

Председателят пита “Кой се провикна?”, постановява наказание ЗАБЕЛЕЖКА на инак зрял и спокоен колега от ПП, който очевидно е изгубил за миг присъствие на духа.

Остават броени минути до края на работния ден, в който искаме с всичка сила да гласуваме параграф Д В Е, че и Т Р И. 

ГЕРБ искат почивка, за да обмислят. Председателят покрива изстрадалато си лице с длани. Всички виждаме как му се образува огромна язва на дванадесетопръстника (четвърта за месеца) и промълвява “Петнайсет минути почивка”.

Минава и тази почивка. Отиваме да гласуваме, но преди това Десислава Атанасова ИСКА ДА КАЖЕ НЕЩО ПО ПРОЦЕДУРА!!

До ухото ѝ е достигнала промълвена дума от председателя, която е в разрез с високия морал на опозицията и изисква ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДА ПОСТАНОВИ НАКАЗАНИЕ ЗАБЕЛЕЖКА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

Всички си взимат бележка.

Гласуваме. Остават още параграфи, но аз не съм първа младост и една шепа живот ми остава. Преди имах мечти, планове. Въобразявах си се на нещо, а то… сега просто параграфите искам да се гласуват. Да идем на следващия закон даже, там дори ще се изкажа. 

Кратко, обещавам.