Премиерът Бойко Борисов излезе със специално изявление по повод навършването на 25 години от връщането на рождените имена на българските турци, отнети им по време на т.нар. Възродителен процес. Изявлението на Борисов е публикувано на профила му във фейсбук, но е много съмнително дали самият той  е писал текста, тъй като то коренно се различава от обичайния му стил (оригиналният изказ на Борисов виж тук).

Ето и пълния текст на изявлението:

Преди 25 години – на 29 декември 1989 г. – пред специален пленум на ЦК на БКП тогавашният й председател Александър Лилов изнася доклад, озаглавен „За преодоляване на допуснатите извращения сред тюркоезичното и мюсюлманското население в страната”. С този акт комунистическата партия се опитва да заличи следите от най-тежкото си престъпление – насилственото преименуване на българските турци, известно в историята като „Възродителен процес”. Невидимите, но много тежки поражения в душите на нашите сънародници от турски произход, насилието над тях и техните семейства са превърнати от комунистическата партия в нещо, което сякаш може да бъде изтрито само с един замах или хрумване на „реформаторите-комунисти”. Сякаш никога нищо не е било. Сякаш не е имало Тюркиян, сякаш никога не се е самозапалвал в знак на протест срещу престъплението един от най-талантливите млади поети от турски произход – Мехмед Карахюсеинов. БКП подхвърли на българските турци свободата им, но се опита да спечели много повече за себе си и това бе индулгенцията да не й се търси отговорност. Нещо повече – подпечата го целувка на Орлов мост. И така в продължение на четвърт век у нас, зад фасадата на избуяващата политическа корупция и безразличие, никой не потърси сериозно отговорност за престъплението „Възродителен процес”. Към края на 41-то Народно събрание с мнозинство на ГЕРБ бе приета декларация, която осъди „Възродителния процес”. За такова нещо не може да има нито политическо опрощение, нито човешка забрава, нито юридическа давност. Колкото и да е късно, справедливост трябва да бъде потърсена. А най-силната гаранция, че подобни престъпления вече никога няма да се повторят, е реалната демокрация. Сегашното управление на страната пое България в трудно време. Време на недоверие, обезсърчаване и избледнял хоризонт. Но онова, което трябва да ни поддържа като модерна европейска нация, е съпричастността към демократичните ценности и безусловното осъждане на всякакви прояви на ксенофобия и националпопулизъм. Днес на България е нужен политически диалог от ново качество. Нужен ни е нов национален демократизъм и обща увереност, че заедно ще бъдем в състояние да очертаем един дългосрочен хоризонт на нашето развитие.