"Не се променя някаква част от света, целият свят се променя."

Така синтезира влиянието на войната в Украйна политологът Иван Кръстев във вторник по време на Годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от в. “Капитал“

Психологически живеем в променен свят. Първо се появява пандемията, после войната. Има цяло поколение, което никога в живота си не е чувало за ядрени оръжия. Напълно различен свят е сегашният, отбеляза още той.

Според него много често не си даваме сметка какво вече се е случило.

Тази война промени много неща, не само, че разруши украински градове, тя напълно разруши отношенията между руснаци и украинци, посочи Кръстев. По думите му преди десет години Украйна е била страната, която има най-позитивно отношение към Русия и в която има най-положително отношение към руския президент и добави, че в момента това е съвсем различна реалност.

Той специално се спря на темата - възможен ли е днес неутралитет.

"Ние тук си говорим за неутралитет, а страни като Швейцария и Сингапур се включват във финансовите санкции срещу Русия", посочи Кръстев и акцентира: "Швейцария...".

"В този смисъл идеята, че можеш да излезеш някакси от историята и да се разхождаш като на селска гара ми се струва илюзия, която не е възможна в този свят. Може да я поддържаме само в разговорите", добави анализаторът.

И продължи с примерите:

"В рамките на 48 часа германиците взеха решения против всичко, което защитаваха досега - за изключително висока инвестиция във въоръжаването. Това в страна, която до момента нямаше един дрон, която се дефинираше като една мека сила".

И още: "Погледнете Швеция, Финландия те вече не са неутрални страни."

Кръстев продължи с друго разбиране, развенчано от сегашния конфликт - усещането, че ако имаш развити търговски отношения с някоя държава, това прави войната невъзможна. Това е нещо, в което всички европейски държави са вярвали пред последните 30 години, но сега е опровергано.

"Изведнъж се оказа, че в момент на конфликт вашата взаимозависимост е твоята уязвимост", посочи той.

Той се спря и на темата за отношението към бежанците в най-големия миграционен поток след Втората световна война. И за досегашното схващане, че Източна Европа е затворена територия за тях. Отново опровергано.

"Това е съвсем различна Европа", отбеляза политологът няколко пъти.

Според него дори да се стигне до примирие в Украйна, дори да се стигне до вариант, който познаваме от Съветско-Финландската война от 1940 година, икономическите санкции срещу Русия няма да бъдат свалени, каза политологът.

Икономическата война ще продължи, докато падне Путин, смята Кръстев.

Войната и българското общество

Според него основното за всяко едно общество е да си даде сметка за какво става дума и да има вътрешна издръжливост. Големият проблем на страна като България е, че има високи нива на недоверие. Хората няма доверие към много неща - към това, което им казва правителството, към това, което им казват медиите, отбеляза Кръстев. По думите му това недоверие обаче във време на война се превръща във военен фактор, то може да бъде инструментализирано.  Ако хората не са готови да вярват на никого в подобна ситуация, те започват да се държат панически, защото нямат на какво да стъпят, добави политологът.

Едно от нещата, направили му силно впечатление в Украйна, страна, в която също имаше високи нива на корупция, на недоверие, сблъсъци в рамките на политическия елит, е, че в момента, в който войната започна, те намериха сили да стоят заедно. Тази идея за вътрешна сила, че разбираш за какво става дума, това ще започне да различава страни, които успяват и страни, които се провалят, смята Иван Кръстев.

"Малко сме несправедливи към българското общество", смята още той.

"Същите тези хора, които четат или пишат глупости, в момента, в който видят украинец на улицата, го канят в къщата си. Това не е общество, което е загубило усещането си кой е жертвата, разбирането, че това не са две еднакво лоши страни, които се сблъскват. Това не е общество, което вярва, че войната е нещо добро."

Кръстев очаква големи промени в света и на индивидуално ниво.

"Светът вървеше в някаква посока, но с пътническия влак, изведнъж се качихме всички на бързия влак. Най-трудно като общество е да си дадем сметка колко бърза е промяната", отбеляза той.