"Чрез опити за промяна на историята и произхода на македонския език и нация България ще се опита да създаде от Македония втора българска държава на Балканите. Не е проблем гражданите да се наричат ​​македонци и езикът македонски, ако се приеме, че до 2 август 1944 г. македонците са били българи, които са говорили български език, тяхната история е била българска и ако се приеме, че след това с политическа намеса, преследване и мъчения в СФРЮ нацията е преименувана от българска на македонска, а историята и езикът от български на македонски“, пише на фейсбук страницата си бившият премиер на Република (Северна) Македония Никола Груевски.

Според него "македонско малцинство в България не може да бъде прието, защото би противоречало на тази цел" и докато преди това България не е настоявала за вписване в конституцията на Република Северна Македония на "българско малцинство", сега плановете са променени, заради преценката, че това ще помогне за по-лесно и бързо изпълнение на българския план, "особено ако има контрол върху учебниците по история в училищата и университетите, книгите на македонските учени историци, които ще бъдат написани в бъдеще, документалните и игрални филми и сериали, които ще бъдат заснети, както и ежедневните публикации в македонските медии, контролирани чрез формата, наречена "език на омразата", всичко това формално контролирано, чрез процеса на присъединяване на Македония към ЕС". (България не настоява за българско малцинство, а за това българите в Република Северна Македония да бъдат записани в Конституцията на страната като държавотворен народ - б.р.)

Според Никола Груевски целите са дългосрочни, както дълъг ще бъде и процесът на присъединяване на страната към ЕС, а дали този план ще се осъществи, зависи от хората в Република Северна Македония, от политическите елити в страната и тяхното единство по националните въпроси, политиките, които ще водят, тяхната независимост, готовността за рискове и натиск, уменията на дипломацията и международните партньорства и съюзи.

С поред него с последните решения на правителството и парламента да приемат предложената преговорна рамка, са създадени "солидни предпоставки" за реализирането на този план на България, а Договорът за приятелство не е бил подписан до 2017 г. (т. е. по време на управлението на Груевски) тъкмо поради опитите на неговото правителство "да елиминира подобни предварителни условия в текста на договора, "който е в основата на договорените и приети през последния месец документи". 

Груевски разсъждава, че и без тези документи България, като страна членка на ЕС, е можела да проблематизира присъединяването на Република Северна Македония към съюза, за да постигне целите си, но така би влязла в конфликт с много държави вътре в ЕС, докато сега "има създадена база и натискът върху България от други страни членки на ЕС и от САЩ в полза на Северна Македония би бил много по-труден и с по-малко аргументи".

"Членството в ЕС трябва да остане във фокуса на всяко правителство на (Република Северна) Македония, но с последните решения на правителството се създадоха предпоставки за огромни други рискове от национален характер, които ще изискват много повече усилия и бдителност в бъдеще, което може да бъде основа за нови пречки по пътя към членство в ЕС", пише Груевски, като уточнява, че за предложената преговорна рамка не могат да бъдат упреквани нито ЕС, нито Франция, защото правителството в Северна Македония само е потърсило ЕС за решаване на проблема с България.  

"Разбира се, управляващите знаеха, че когато ЕС решава проблем между страна членка и страна извън ЕС, механизмите в ЕС са такива, че не може да се очаква държавата членка да бъде в по-неблагоприятна ситуация", пише Груевски, според когото най-накрая критиците му са разбрали от какво е защитавал страната, когато некоректно и нечестно са го обвинявали, че съзнателно блокира пътя на Република Северна към ЕС. 

"Последните два месеца беше много тъжно да се види борбата, усилията, съпротивата, противопоставянето, но и безсилието на излъгания македонски народ спрямо намеренията и решенията на една власт, която е загубила или се е отказала от суверенитета на страната и не решава самостоятелно дори най-важните национални въпроси", пише Груевски.

Бившият премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ живее в Унгария от 2018 г., след като успя да напусне Северна Македония, където срещу него бяха заведени няколко дела, по които вече има присъди за злоупотреба със служебно положение и незаконно финансиране на партията, а след последното дело съдът постанови да бъде конфискувана централата на ВМРО-ДПМНЕ.

Днес настоящият председател на опозиционната партия Християн Мицкоски публикува на фейсбук профила си информация, че е в Будапеща и е разговарял с премиера на Унгария Виктор Орбан, а от СДСМ коментираха, че Мицкоски е там, "за да получи инструкции от патрона си" Никола Груевски.