Антикорупционния фонд (АКФ) подаде сигнал до Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) с твърдения за "сериозни нарушения" при съдебни актове относно казуса с контрола на границата.

Както е известно, по време на редовното правителство държавата се намеси във фитосанитарния контрол на ГКПП "Капитан Андреево", осъществяван от една частна фирма, като я отстрани и иззе функциите й. Последваха разкрития за предлагани подкупи и заплахи към държавни служители. Малко по-късно обаче съдът върна "Евролаб 2011" на пункта - за извършването на товаро-разтоварна дейност. И именно в това решение от АКФ виждат нередности - заради презумпцията, че не държавата, а частна фирма има единствена правото на този контрол. От АКФ питат и как така всички жалби на "Евролаб" са попаднали при един и същ съдийски състав.

В последните две седмици на юли Административният съд София-град (АССГ) и Върховният административен съд (ВАС) скоростно се произнесоха с общо шест акта по жалби на дружеството „Евролаб 2011“ ЕООД. В едно от определенията на съда се забелязват сериозни нарушения, показва публикуваният днес правен анализ на експертите АКФ.

"Особено притеснително е определението на ВАС от 19.07.2022 г., с което съдът незабавно и безусловно нарежда на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) да прекрати блокирането на достъпа на служители на „Евролаб 2011“ ЕООД за извършването от тях на товаро-разтоварна дейност на границата и изпълнението на функцията на „оператор“ по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент.

Определението на съда буди недоумение, тъй като отразява разбирането, че „оператор“ е някаква специална функция, която се осъществя само на ГКПП от частно лице, което товари и разтоварва стоки на границата срещу получаване на държавна такса. Това, както и изводът, че БАБХ няма право самостоятелно да извършва товаро-разтоварна дейност като част от дейността по официален контрол, всъщност са в разрез с буквата и духа на Регламент (ЕС) 2017/625, както и на националното законодателство", посочват още анализаторите.

„По закон операторите извършват единствено спомагателни дейности на границата, а дейността им изцяло се контролира от органите на официален контрол, какъвто е БАБХ“, заявява  Лора Георгиева, старши правен съветник към АКФ. - „Чрез своето определение съдиите от ВАС предоставят на едно частно юридическо лице част от правомощията на държавните органи на граничния официален контрол, както по отношение на осъществяване на контрола по същество, така и по събиране на държавна такса за тази услуга – схема, която вече познаваме от „Златната локва“, предоставена на „Пи.Еф.Си“ ЕООД1“.

Мотивите на съда са, че „Евролаб 2011“ ЕООД имало сключени договори с вносителите да разтоварва тяхната стока. Според експертите на АКФ обаче няма как по силата на договор да се възлагат и поемат задължения, които да отменят специалния разрешителен режим на границата. 

„Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове категорично забранява всякакви дейности, извършвани от външни лица, които затрудняват граничния контрол“, продължава Лора Георгиева. „Изброени са изчерпателно допустимите дейности, които могат да бъдат извършвани от външни лица на границата и те са: банкова, застрахователна и възстановяване на ДДС. Всякакви други дейности в зоните на ГКПП могат да се извършват само след изрично разрешение по определен в закона ред. В случая, очевидно няма и не се твърди да има разрешение от страна на контролен орган. Нещо повече, извършването на товаро-разтоварна дейност от страна на неоторизирано частно лице, при това представител на вносителя, във всички случаи би намалило или би създало съществен риск от намаляване ефективността на осъществявания официален контрол на ГКПП“, допълва тя.

Според експертите на АКФ е притеснително и самото допускане на жалбата на „Евролаб 2011“ ЕООД и разглеждането ѝ по същество от ВАС. По закон, ВАС може да постанови прекратяване действия на административен орган, какъвто е БАБХ, само ако тези действия се извършват без законово основание. Но действията на БАБХ са именно в изпълнение на законово установените ѝ функции във връзка с извършването на граничен фитосанитарен контрол. 

Експертите на АКФ откриват нередности и при разпределението на делата след жалбите на „Евролаб 2011“ ЕООД във ВАС. Документите по трите жалби са внесени в съда на три различни дати - 16.06.22 г., 27.06.22 г. и на 01.07.22 г. Възникват съмнения, че в нарушение на правилника на ВАС преписките получават три поредни номера на дела едновременно на 8 юли 2022 г. и са разпределени на почти идентичен съдебен състав едновременно – на 11 юли 2022 г.  (все се падаха на председателя на съда Георги Чолаков, б.р.).

„Възниква въпросът какво е наложило това забавяне – в единия случай повече от 20 дни, така че делата по трите преписки да бъдат образувани едновременно и да бъдат разпределени по време на съдебната ваканция между ограничен брой съдии“, питат от Антикорупционния фонд.