Министърът на правосъдието Надежда Йорданова атакува пред Върховния административен съд (ВАС) 4 решения на Пленума на ВСС, взети по време на дебата за предсрочното освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев.

Те касаят пращането - частично или наплъно "в коша", на историите с "Жоси", случаите с Елена Йончева, делото „Баневи срещу България“ и коментарите на Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации. Първото бе изцяло отказано да се обсъжда във ВСС, а останалите 3 ще се дискутират частично, т.е. - само за действия или бездействия след встъпването на Гешев на поста. Но понеже историите са отпреди това, означава почти същото...

Как стана това?

Казано просто, ВСС направи следното: след като миналото лято изобщо отказа да гледа предложение на правосъден министър (Янаки Стоилов) за "импийчмънт" на главния прокурор, все пак бе задължен от КС да го направи. Решението бе от февруари, 2022 г.

При това положение Съветът реши, че ще приеме правила как да тече процедурата. В тях записа изрично, че може да се обсъждат само действия на главния прокурор от встъпването му в тази длъжност (преди имало други органи, които да го контролират, б.р.).

И така на обсъждането на специално насрочено заседание - дали 9-те основания на Надежа Йорданова, с които иска сваляне на обвинител №1 са допустими, споменатите четири бяха пратени в "осма глуха".

Останаха точките за туитовете на Гешев, че подкрепя "законосъобразните" действия на МВР срещу агитки "платени от Черепа", докато МВР пребиваше граждани, протестиращи именно срещу него, за поредицата на АКФ „Осемте джуджета“ за предполагаема мрежа на влияние в множество институции, за множеството изявления на главния прокурр, "с които се демонстрира немотивирано негативно отношение към високочувствителен в обществото въпрос" - за системата за случайно разпределение на делата, за инструкция издадена от главния прокурор за временно отнемане на коли и за съществено бездействие във връзка с отравянето на Емилиян Гебрев и поддържането от прокуратурата на двойни стандарти.

(Между другото - последното развитие е, че ВСС прати за май следващото обсъждане - за да "настигне" процедурата, започната по искането на Янаки Стоилов, тази стартирана от Надежда Йорданова, б.а.).

“Поддържам доводите си, че уронването на престижа на съдебната власт, когато се касае за висока длъжност като тази на Главния прокурор, може да обхваща и поведение преди встъпването му в длъжност, поради обстоятелството, че за да встъпи дадено лице в длъжност „Главен прокурор на Република България“, то следва да отговаря на високи морални изисквания.<…>

Поради това не мога да се съглася, че може да се раздели във времето деятелността на магистрата и да се приеме, че липсата на морални качества не е основание за вземане на решение по чл.175, ал. 5 ЗСВ”, пише в жалбата си до ВАС министърът.

Тя е пратила и "уточненията", които ВСС поиска от нея в едноседмичен срок по повод старото искане за "импийчмънт" - това на Янаки Стоилов от миналото лято. Па неговите искания - след като първо КС все пак задължи ВСС да ги гледа, на миналия пленум някои кадровици от прокурорите казаха, че не им е ясно в какво се обвинява Гешев и че той така не можел да организира защитата си.

Затова бе даден срок на Йорданова да уточни темата.

Всичко това протича на фона на непрекъснато декларирано желание от самия Гешев да се защитава по същество, процедурата да бъде пусната, за да се изчистело името му. Той нарича старото искане на преподавателя, а сега конституционен съдия проф. Янаки Стоилов "правно нищо", а сегашното на Йорданова - "просто нищо".

Ето и оригиналното съобщение на МП:

Министър Йорданова обжалва пред ВАС отказа на ВСС да разгледа част от сигналите за отстраняване на главния прокурор

Министърът на правосъдието Надежда Йорданова изпрати до Върховния административен съд (ВАС) жалба срещу четири решения на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), взети по време на дебата за предсрочното освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев, проведено на 04. 04. 2022 година. Тогава ВСС частично допусна случаите с Елена Йончева, делото „Баневи срещу България“ и коментарите на Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации. ВСС отказа да ги разглежда в частта им за действията и бездействията на Иван Гешев в периода до встъпването му в длъжност „Главен прокурор на Република България“ на 18.12.2019 г. Кадровиците на Темида отказаха да разгледат изцяло и казуса с „Жоси“ .

“Поддържам доводите си, че уронването на престижа на съдебната власт, когато се касае за висока длъжност като тази на Главния прокурор, може да обхваща и поведение преди встъпването му в длъжност, поради обстоятелството, че за да встъпи дадено лице в длъжност „Главен прокурор на Република България“, то следва да отговаря на високи морални изисквания.<…> Поради това не мога да се съглася, че може да се раздели във времето деятелността на магистрата и да се приеме, че липсата на морални качества не е основание за вземане на решение по чл.175, ал. 5 ЗСВ”, пише в жалбата си до ВАС министърът. „С оглед гореизложеното, считам, че от основно значение е изследването на въпроса кога в публичното пространство са станали известни обстоятелствата, съдържащи се в предложението ми по чл. 175, ал. 5 ЗСВ, с които е уронен престижа на съдебната власт“, се казва още в документа.

В тази връзка министър Йорданова моли ВАС преписката да бъде върната във ВСС с указания за разглеждане и произнасяне по нея. 

Министър Йорданова изпрати до ВСС и уточнения по предложението на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов за предсрочно освобождаване на главния прокурор на основание уронване на престижа на съдебната власт, като искането е във връзка с доклад на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. На 12 април ВСС реши, че в предложението на Стоилов има нередности, които министърът на правосъдието трябва да отстрани в 7-дневен срок. 

В документа се уточняват редица фактически обстоятелства, свързани с искането – за разгласяване на веществени доказателства по неприключени досъдебни производства, за липса на еднакви критерии при преценката и действията по случаи, засягащи лица, заемащи висши държавни длъжности, за използването на служители от Бюрото за защита на свидетели за извършване на претърсвания и изземвания в сградата на президентството както и за неспазване на принципите за случайно разпределение на дела.