Проклятието на българската политика не е ниската избирателна активност. То не е и това, което на учен език наричат наричат фрагментация - т.е. много малки партии в  еднокамарен парламент. Проклятието на българската политика е нейният дълбок провинциализъм, съчетан с претенция за европеизъм.

Апатични или отвратени избиратели и раздробени парламенти има в цяла Европа и в по другите континенти, но освен тях има и лидери, които в момент на раздробяване и разочарование, виждат какво може да събере и да окуражи нацията.

Погледнати отвън, при абстрахиране от местните страсти, резултатите от от парламентарните избори на 2 октомври 2022 г. изглеждат много добре за България - особено на фона на войната в Украйна и на производните ѝ кризи.

Математически поне, огромното мнозинство от българите са на правилната страна на историята. Те са дали доверие на партии, според които България трябва да следва неотклонно пътя си на държава членка на ЕС и НАТО. Световните сътресения, заплахите, газовият шантаж, инфлацията не са разколебали мнозинството от българите за принципите и ценностите, от които зависи бъдещето им. 

Взети заедно, парламентарните групи, представляващи огромното мнозинство от избирателите, ще имат близко до конституционното мнозинство - 176 от 240 места. Непобългареният ум би очаквал от тях да съставят стабилно правителство, което да не позволи на България да залита в грешни посоки в актуалните бурни времена. Т.е. да гарантират възможно най-плавното и безболезнено за населението преминаване през кризите.

За съжаление, това е възможност, която е малко вероятно да се превърне в реалност. 

Щеше да се превърне, ако световният дневен ред беше дневен ред и на самоопределящите се като “евроатлантически” български партии. Той обаче не е.

Те, или поне ръководствата им, са по-заети с това да обясняват кой е истински евроатлантик и кой - лъжовен и защо коалицията с него би била като “целувание с Юда” (ако прибегнем до езика на Вазовите “Чичовци”).

За тях е по-важно кой против кого е гласувал в предишния парламент и кой кого е арестувал при предишната власт. 

Ако ги накараш да изберат между “заедно с Украйна” и “против ГЕРБ”, те ще изберат второто. 

Ако трябва да избират дали да пратят оръжие на Киев или да сменят главния прокурор, пак ще изберат второто. 

Поне така правеха при бившето редовно правителство и поне в първия ден след вота (и след седем месеца война) не се забелязва да са еволюирали.

Тези политици са толкова влюбени в себе си и в маниите си, че не искат да чуят какво им казва избирателят. Те упорстват той да ги чуе и за целта са готови да го пратят за пети път пред урните за година и половина. 

И междувременно да изхвърлят на боклука потенциалното си мнозинство, за да може доказано проруският президент на България да състави поредното си неизбрано правителство и то води страната в посока обратна на заявената от огромното мнозинство избиратели.

Накратко, тези политици не съответстват по ръст на народа си и той не заслужава продукта, който те му сервират срещу получените гласове. Те за пореден път са напът вкупом да съгрешат и вкупом ненужни да станат.