След една почти четиригодишна пауза (последната изложба на Стефан Тодоров в Берлин е през 2019 година), художникът показва на своите почитатели в София новите си картини. Независимо, че през годините е правил десетки изложби в Берлин, Виена, Прага, Питсбърг, Дубай, Казабланка и други, сякаш най-интересни са срещите с българските му приятели. И в последните си творби Стефан Тодоров остава верен на едно нещо – да изненадва.

Сложните композиции и поглъщащите детайли превръщат творбите в своеобразни лабиринти, в които невидима нишка води зрителите през скритите коидори на усещанията, емоциите и идеите, премахвайки всяко препятствие пред чистата интуиция.

Стефан работи в силното цветно петно - третирано почти с плакатен маниер, преминавайки през нежен акварел, изграждайки почти въздушно някои форми. Като контрапункт ритъмът в творбите му се подчертава от изключително силна и прецизна графичност, на моменти маникална дори в следването на идеята за изграждането на образа. Самостоятелните композиционни петна в неговите работи дават безкрайната свобода на съзерцаващия ги сам да сглобява собствени композиции  и да изгражда собствени форми, да случва собствения си разказ и собствената си приказка. Всеки път отново и отново, когато гледате работите му, асоциациите са безбройни - както в самата форма, така и в акцентите от форми, които всеки човек създава сам за себе си, което абсолютно Ви лишава от възможността да „свикнете“ с дадена творба – провокацията всеки път е нова... А често пъти тя се поражда и от вашето лично емоционално състояние в момента, като започва невидимо да ви води и партнира във вашата лична  история.

Разработената от Стефан техника за полагане и вграждане на златен и сребърен варак върху платното от естествена коприна е нещо, което придава една особена митичност на картините и допълнително внася свобода, най-малкото заради светлината, която тези два благородни метала носят в себе си...

Изложбата ще продължи до края на ноември в сградата на клуб Резиденс, бившето китайско посолство, на бул. „Цар Освободител“ 18.