Меглена Кунева бе главен преговарящ на България с ЕС в две български правителства в периода 2001-2007 г. Точно по нейно време страната ни влезе в Съюза. Тя бе и първият български еврокомисар.

Кунева коментира за Клуб Z решението на Нидерландия да блокира членството ни и търси причините за това.


Г-жо Кунева, бихте ли коментирали днешното решение на правителството на Нидерландия да блокира влизането на България в Шенген?

- Присъединяването ни към Шенген е част от договора ни за присъединяване към ЕС, ратифициран от нашия парламент и от останалите страни. Шенген ще бъде факт, но влизането ни се забави изключително много, както и влизането в еврозоната.

За да разберем колко много, достатъчно е да видим как се движат тези процеси в Хърватия, която влезе в ЕС през 2013 г. За този период тя никога не е показвала никакво колебание накъде иска да върви и какво е готова да направи за постигане на своите цели.

Не е такъв случаят с България. В началото – през 2007 г., когато влязохме в ЕС, Шенген беше цел, за която никой не спореше. След това нещата се промениха. Направихме необходимите технически промени, за да покажем готовност. Получихме много пари, за да изградим надеждна граница. Става въпрос за стотици милиони евро. Техническата част е твърде сериозна и затова една страна не влиза в Шенген автоматично с влизането си в ЕС.

Защо тогава не се случи?

Това не е само технически въпрос. Същото важи и за преговорите за присъединяването към ЕС. Когато водих преговорите, преговарях с Европейската комисия, където доказвахме нашата готовност. Но водих преговори и с всички страни членки, защото в крайна сметка, за да се признае една глава за затворена, трябва одобрение от Съвета на ЕС. А този процес се води от политици. И става дума за изглаждане на доверие, за геополитика – въпроси, които сякаш България престана да следи.

Една от грешките според мен е, че имаше период, в който, виждайки че Шенген се изплъзва, започнаха да се тиражират в публичното пространство твърдения като „на нас Шенген сега не ни трябва, защото ще влязат мигранти“.

Това е крайно недалновидно, освен това е и невярно. То показва, че българските политици разбират Шенген като едностранна полза за страната, която дори не си правят труда да обяснят както трябва. Дори престанахме да обсъждаме политическото му значение. Дори бих казала, че никога не е обяснявано – какви са ползите от присъединяването.

Кога точно според вас започна да се изплъзва Шенген?

- В момента, в който бе призната техническата ни готовност (през 2011 г. - б.р.), а не се потвърди политическата подкрепа с влизането.

Единственото обговаряне на Шенген е по отношение на миграцията, което е една много малка част. Но през цялото време на практика отсъстваха теми като отговорността на българската държава, това, че можем да сравняваме резултатите си в съответните министерства на вътрешните работи и цялата система на вътрешните работи с останалите страни, създаването на устойчивост, ползите за икономиката, този печат за качество на институциите.

Лека-полека започваме да архивираме членството си към 2007 г. Оттам нататък единствено говорим за средства, които впрочем бяха договорени с присъединяването. И дотам.

Истинската полза от присъединяването ни към ЕС е изграждането на държавата. Когато сме в непрекъснато сравнение с останалите страни, имаме повече сила да го правим и консолидираме подкрепата за добрите промени в България. Имам чувството, че точно това старателно се избягва. Защото е неприятно да видиш къде стоиш по отношение на механизма за върховенството на закона, на Шенген или при сравняване на показателите в еврозоната. И политиците носят отговорност за това.

Същевременно се задълбочават разликите ни с Румъния. Първо, нашето разделяне според мен е по-малко вероятно или да се случи само с един ход. Защото гласуването в Европейския парламент е и за двете страни. Мисля, че чисто правно Съветът би бил затруднен да ни раздели. Ако това се окаже посоката на мислене, ще бъде необходим специален акт.

Трябва да анализираме какво направи Румъния? Освен изключително силните ѝ аргументи за борба с корупцията и ефективността ѝ, тя има Лаура Кьовеши – главен прокурор на ЕС. Което е голяма победа, голям успех за държавата. Румъния убеди ЕП и Съвета, че това е човекът, който може да защитава интересите на целия Европейски съюз.

Погледнете НАТО – заместник генерален секретар е Мирча Джоана, бившият външен министър. Всичко това създава облика на една страна. Имаше и среща на НАТО в Букурещ.

Всичко това е признак на консолидация в една страна, която може да излъчи и подкрепи кандидат, и то на ключови позиции и по ключови теми и в ЕС, и НАТО. Нямаше и никакво колебание в позицията на Румъния за Украйна. Мерките, които трябва да се вземат, никога не са били поставени на изпитание от общественото мнение.

Доскоро вървяхме в пакет с Румъния. Влязохме заедно в ЕС. Заедно очаквахме отлагането с година, за 2008 г. Справихме се, но много хора са забравили това.

Румъния през цялото време се бореше за собствения образ с аргументи. А ние? Приехме някак си без съпротива, без обществено обсъждане, че не сме готови за Шенген - не за друго, а защото не искаме да влизаме, тъй като миграцията щяла да ни окаже по-голям натиск.

Освен всичко, това е толкова циничен аргумент против нашия ангажимент за сътрудничеството и взаимопомощ в ЕС, че не мога да си представя нещо по-абсурдно. Той описва една България, която не иска да сътрудничи и не се интересува от състоянието на ЕС.

По същия начин е и с еврото. Не било време да влизаме, тъй като имало затруднения в еврозоната. Пак не е вярно - страните от тази зона се стабилизираха. И е нов аргумент, че не ни интересува да се подкрепяме един друг, а само да получим едни пари по еврофондовете, които сме договорили.

Това значи да умножиш по нула уравнението. Знаем какъв е резултатът. Ако продължава този настойчив разказ от българска страна - че сме в ЕС само заради фондовете, нашето членство няма тези дълбочина и смисъл, заради които толкова много работихме да се случи. Само за една година преди влизането ни махнахме две предпазни клаузи. Това означава, че можем да сме сигурни, че няма никакъв заговор срещу България. Но зависи какво искаш да покажеш, каква ангажираност имаш към ЕС. Такава виждаме в Румъния и Хърватия сега.

Влизането ни няма как да се случи без обществено мнение, способно да иска последователно и пълно интегриране на България в ЕС. Според последното проучване на „Алфа рисърч“, за което прочетох, една трета от българите не искат да влизаме в Шенген.

Уверявам ви, че всяко едно посолство, всеки един посланик чете много внимателно подобни изследвания и винаги обръща внимание на общественото мнение. Ако това е общественото мнение – че не искаме да влизаме в Шенген, политиците няма от какво да се притесняват.  Няма да има натиск, който да ги накара да се държат професионално и да постигат национални цели.

Абсурдно е, че на Шенген се гледа като на „успех, който някой ще си закачи на ревера“, а не като общонационална цел, като повод да се критикува политическият противник, а не да се предложи да направим нещо заедно.

Не съм мислила и в най-лошите си предвиждания, че страната ни може да остане сама при решаване на въпроса за Шенген. Все още си мисля, че трябва да се прояви достатъчно настойчивост, че въпросът трябва да бъде поставен на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“.

Че България може в този мометт да поеме ангажименти, под които ще се подпишат всички политически сили. Че въпросът ще бъде отнесен до Европейския съвет – срещата на ръководителите на страните членки. И че поне трябва да получим дата, на която този въпрос отново ще се разглежда!

Това би могло да стане през март, при шведското председателство.