Когато партията на генерал Бойко Борисов спечели за първи път парламентарни избори през юли 2009 година, приятелят и колегата ми Никола Кицевски написа в “Труд” най-доброто заглавие на коментар в моята лична класация: “Положението е генерално”.

Положението остана такова дълго време. Колчем се зададат избори, партийните щабове започваха да търсят мъже с пагони. 

Оказа се, че след толкова години демокрация, мир, разоръжаване, европейско членство, равенство на половете и пр. глупости, българският избирател в мнозинството си се доверява на мъже и на военни. 

По едно време започнахме да приличаме на латино република от романите на Джоузеф Конрад: премиер - генерал, президент - генерал.   И те - във война (само институционална, разбира се и слава Богу). Добре, че сравнително малко българи четат и от тях сравнително малко са чели “Ностромо” например, та латино опорката се размина на политическата ни класа.

Но и генералите, тези железни мъже, се износват - политически имам предвид. И единият от тях, премиерът, изгуби властта. Но на опразнения му стол пак седна генерал, назначен от генерал-президента. И правителството му се напълни с бивши военни, както впрочем се беше напълнила и президентската администрация преди него.

Падналият генерал изглежда разбра, че на народа вече не му харесва генералното положение. И взе да търси професори. Предложи един професор за президент. Не стана. Но не се отчая. Предложи друг за премиер. И той не стана. Но сега той може да каже: Професор като слънце ви предложих, не го щете. Какво искате, бе?

Но и противната страна видя, че положението се променя - и тя извади не професор, а цял академик за кандидат премиер. Ако нямаш поне един професор в джоба, никакъв манадотоносител не си. Запомни едно: Професорът ми е много по-добър от професора ти. Кой казва, че в България не уважавали науката? Тъкмо наопаки - искат цялата власт да ѝ дадат. "Вся власть профессорам". Ама още не им се получава. 

Но все някой ден ще се получи. Не е като да нямаме опит с професори - още от 1992 година имаме. Така върви демокрацията ни - професор, генерал, професор, генерал. Демократичен алтернанс. Доскоро положението беше генерално. Но вече май не е. Май отива към професионално сега. То си е така - стане ли напечено, сещаме се за науката. В мирни времена я караме на генерали. Зер, и генерали, и професори у нас - дал Господ. Няма да я закъсаме.