Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника й на български.

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка Анна Гин.

22 март

Цивилизованият свят въвежда персонални санкции за главните рупори на Кремъл: Соловьов, Кисельов, Скобеева, Миткова… - кратичък такъв списък, бих казала, като кожичка от обрязване. Не, хора, повярвайте, този списък е много скромен. Прекалено скромен.

Войната я подпалиха „обикновени руски журналисти“. Дали заради парите, дали от любов или по убеждение – не е важно. Сътрудниците - на всички без изключения - руски федерални канали.

Кореспондентите, операторите, редакторите и водещите години наред бълваха в ушите на съотечествениците си глупости и врели-накипели. Скалъпваха сюжети за митични украински фашисти, за „тайни лаборатории“ и „разпънати на кръст момченца“. Започвайки от 2014 година. Всеки. Божи. Ден.

Апропо, относно „разпънатото момченце“. Вие наричате това „мем“? Не, драги мои – това е истинско мощно информационно оръжие. Смъртоносната бомба, взривила се още през лятото на 2014-а и станала ярък образец за абсолютно откровена, цинична и безсрамна лъжа, лееща се от руските телевизии.

Бих нарекла този „сюжет“ символ на руската пропаганда.

Нямаше нито един факт, нито един опит да се намерят факти и нито грам съмнение сред милионите зрители. „Та нали по телевизия казаха…“

В ефира на централния канал, в прайм-тайма (!)

След този „материал“ вече можеха да измислят каквото пожелаят, дори за прилепи, пренасящи върху лапичките си химическо оръжие от украинския Харкив в руския град Сизран.

Някой може би е чул тази покъртителна история – интервю на Галина Пишняк, която със собствените си очи „видяла“ как украинските националисти на централния площад в град Славянск са „разпънали на кръст тригодишно момче, а майка му са вързали за танк и са я влачили из градските улици…“

Вие се смеете, а реално това е причината за днешните коментари, писани сякаш под индиго: „Вие 8 години убивахте децата в Донбас...“

И някоя си леля Надя от Саратов изпраща синчето си на война с „украинските фашисти“, защото тя осем години е гледала “на Първи канал“ този кремълски сериал.

И сега, тук, специално за съда в Хага, искам да напомня за създателката на това „безсмъртно произведение“ за разпънатото момченце.

Юля Чумакова с моминско име Погорелова. Завеждащата Южното бюро на „Първи канал“ в Ростов на Дон.

Същата, която в кадъра на онзи „сюжет“ тъпо седи и кима, като приложение към микрофона. Вместо да се опита да намери някакви доказателства на тази история.

Разпънатото момче е ярък, но не единствен „шедьовър“ на тази „кореспондентка“. Започвайки от 2014 г. Юля почти всеки ден е ръсила военни блокбастъри от Ростов на Дон.

Любимата ѝ тема – горките бежанци от Донбас, убивани от украинските нацисти.

Във всеки един сюжет – едър план със сълзите на старците, плач на децата и рефрен зад кадъра: „Тези бандеровци трябва да бъдат удушени!“. Никаква друга страна в конфликта, алтернативна гледна точка или експертно мнение. Само тъпа манипулация и натиск – да съжаляваш „жертвите“.

А освен това Юля  посещава и „истински горещи точки“. Слага си каската и с треперещ глас съобщава на зрителя, че „На територията на Куйбишевския район току-що са долетели от Украйна и са се взривили над 50 снаряда с калибър 120 милиметра“.

С една дума, представете си: всичко лети и се взривява тъкмо когато Чумакова записва своя материал и стои в кадъра. И тя, по време на полета на снарядите (!) ги брои, отбелязва траекторията им и забелязва калибъра.

Ето, вие пак се смеете. Но кой ще се усъмни в думите на Юля, когато бомбата във вид на разпънатото момченце вече се е взривила в сърцата на руските телевизионни зрители?

"Край чифлик „Примиутски“ горят полета" – почти крещи кореспондентката Чумакова, докато операторът показва огнище колкото нейната каска.

Нейните сюжети се излъчваха по  „Първи канал“ до декември 2021 година, макар че през последните години тя снимаше лавандулови полета в ростовска област и разказваше за големите реколти и сиропиталищата за изхвърлени еноти.

Много ми е интересно да разбера къде е тя сега.

Много ми е важно тя да заеме своето място на многокилометровата подсъдима скамейка заедно с летеца, хвърлил бомба върху театъра в Мариупол (пред който с огромни букви на асфалта пишеше „ДЕЦА“), до оператора на реактивната установка, която сега обсипва родната ми Салтиковка с „град-ове“.

Много бих искала присъдата на Чумакова да бъде „разпъването на централния площад“ на същият този Славянск. Не, не съм кръвожадна. Ако бях – бих пожелала там да разпънат детето й.

А тя, апропо, има трима сина. И доколкото ми е известно – и тримата са в наборна възраст.