Обединение между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ на предстоящите поредни парламентарни избори може и да изглежда лесно като механичен сбор, но това съвсем не е така. То може да се окаже както голям успех, така и голяма загуба, не само за вота за Народно събрание, но и за този за местна власт тази есен. 

На последните избори за НС на 2 октомври м.г., ПП получи 506 099 гласа, или 20,2%, което й донесе 53-ма народни представители. ДБ - 186 528 гласа (7,45 на сто) и 20 депутати. Или ако се вземе предвид само простата аритметика, заедно те са получили подкрепата на 27,65% от гласоподавателите и са „вкарали“ 73-ма народни представители. Откъдето и да го погледнеш, далеч от мнозинство за съставяне на кабинет и близо до резултата на ГЕРБ (25,33%). Какъв тогава е смисълът от рискованото и за двете формации обединение? Какви са ползите, какви могат да бъдат загубите, кой ще ги акумулира и всички в двете формации ли са единодушни, че то трябва да се случи?

Тези въпроси на практика не са нови, тъй като от ДБ призоваваха на два пъти за обединение, отказано тогава от формацията на Кирил Петков и Асен Василев с аргумента, че поотделно ще спечелят повече, според поръчано от ПП социологическо проучване. Профилите на двете формации са и еднакви, и различни, като дясната коалиция е припозната в София и в по-големите градове от т.нар. градска либерална общност, докато още с появата си ПП се ориентира и към хората на средна и преклонна възраст и открадна от „шоуто“ на БСП със социалните искания за по-високи пенсии, безплатни детски градини и пр.

Новата реалност

За предстоящия на 2 април парламентарен вот ПП и ДБ дават заявки за бъдещи разговори за обединение. На събрание на Националния съвет на „Промяната“ в миналата сряда бе решено да се даде мандат на лидерите Петков и Василев „да започнат разговори“ с ДБ и новоучреденото като партия досега гражданско движение „Спаси София“ и с „всички други формации, които работят за просперираща, справедлива и европейска България, с цел потенциални обединения за следващите местни и национални избори в страната“. Имало е мнозинство, но и немалко въздържали се.

Защо от ПП този път склониха на общо явяване? - Защото а) в следващ парламент, според измерените от социолозите моментни електорални нагласи ни чака „още от същото“; б) защото има нова реалност. И тя е следната: ако кабинетът „Петков“ бе симпатичен на мнозина дори и само поради единия факт, че бе свален с вот на недоверие от „статуквото“, то в последните месеци Петков и Василев са под непрекъснат обстрел и от ГЕРБ, и от президентството и съответно от ключови министри на Румен Радев, начело с министър-председателя; в) защото отделното явяване е вече „проиграно“ и очевидно не води до положителен резултат. Целта в случая е да се покаже голямо реформистко обединение, което да се противопостави на статуквото ГЕРБ, БСП и ДПС, от където вече намекват за сформиране на общ кабинет след вота.

Планът

Макар лидерите и на ПП, и на ДБ да обявяват публично, че разговорите тепърва започват и още няма нищо категорично, те всъщност текат усилено и обединение ще има – с много голяма степен на вероятност. По информация на Клуб Z ПП и ДБ все пак ще се обърнат първо към социологията, за да се ориентират за предполагаемия краен резултат и за да тестват популярността на потенциалните кандидати в листите по места. 

Водят се разговори и за името на предизборната коалиция, като то все още не е уточнено, тъй като и двете страни искат да съдържа нещо от имената формациите им.

Ще бъде подписано и своеобразно споразумение – как ще се взимат решенията, как ще се разпределят средствата за кампанията и пр. Засега се обмисля вариант решенията да се взимат с т.нар. квалифицирано мнозинство от 2/3, а финансирането за кампанията да е общо. Въпреки че от двете формации все още не са се разбрали за съотношението – коя каква тежест има.

Друг ангажимент ще е общото явяване на местните избори, поне в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград. Засега обаче няма яснота дали ще се подкрепя общ кандидат за кмет, вероятно и за районни кметове, но отделни листи за общински съветници. Доскоро планът за столицата, където от ПП и ДБ вече дадоха заявка, че ще си партнират и със „Спаси София“, бе да имат един кандидат, но различни общински листи.

Проблемът – листите

Дотук с плана. Започват потенциалните проблеми, най-големият от които реденето на листите. За целта ПП и ДБ първо трябва да се разберат за тежестта на всяка една от двете формации, за да се определи пропорцията в кандидатските списъци – нещо, което все още не е направено. За целта ще се ползват и актуалните социологически изследвания, базата няма да е гласовете от октомврийския вот.

За да се избегнат проблемите още на старта, ще се разчита и на проучването за популярните лица, които да „издърпат“ листата. 

Малък щрих е, че ще трябва да се вземе предвид и преизчисляването на мандатите, което се налага от резултатите от последното национално преброяване, като се вземе предвид, че някои по-малки области ще дадат допълнителни депутат на София и Пловдив. 

С други думи, подреждането на листите се очертава като сериозно предизвикателство, като се има предвид, че ДБ и ПП са коалиции. Първата се състои от „Да, България“, ДСБ, „Зелено движение“. В „Промяната“ пък влизат още „Волт“, „Средна европейска класа“, както и и отцепници от „Има такъв народ“, които тя приюти на вота през октомври м.г. и сега са депутати от листата й. Търси се място и за още един знаков депутат – Явор Божанков, който БСП изключи заради позициите му против войната в Украйна и връщането на хартиената бюлетина като масов способ за гласуване. Божанков досега бе гражданска квота, неизменен кандидат от Велико Търново и водач на листата на социалистите и на последните избори. Самият той посочва, че разговори с него от страна на ПП и ДБ не са водени на този етап.

По информация на Клуб Z в ПП вече има брожения и заради желанието на бившия съратник на Слави Трифонов – Радостин Василев, да води листата в Плевен, където водач на последния вот бе Иван Христанов – бившият заместник министър на земеделието, добил популярност покрай сагата „Капитан Андреево“.

Именно заради реденето на общите листи, редица сегашни депутати не са във възторг от намерението за общо явяване. Поради простата причина, че може и да не влязат в следващ парламент, бидейки изместени от „опонент“ от присъдружната формация, или пък поставен назад в списъка.

И тук опираме до друг потенциален проблем – преференциите. От ДБ имат традиция в преференциалните битки и нейния електорат традиционно се възползва от възможността да пренарежда листите. Кандидатите на дясната коалиция водят силни индивидуални кампании, поощрявано от ръководството публично, но създаващо вътрешно напрежение. В този смисъл, от ПП са в риск, въпреки че пак традиционно, десните имат силни позиции само в големите градове.

В резюме: едно потенциално скарване още на старта, което стане публично, може да разклати сериозно обединението, чиято по-голяма цел са местните избори – считани за най-важни и на практика тези, които могат да разместят политическите пластове, заради очакването, че ГЕРБ може да изгуби ключовите София, Пловдив, Бургас, Варна.

Има обаче още един сценарий – ако не се стигне до обединение на парламентарните избори, то двете формации да подпишат споразумение за явяване на местните и за създаване на обща парламентарна група в 49-ото НС, като очакването е, че така може да получат първия мандат за съставяне на правителство, който по конституция отива при най-голямата парламентарна група.

Науката

Какви са шансовете за успех – попитахме и политолога и съосновател на Изследователски център „Тренд“ Димитър Ганев. 

„Подобен тип предизборна коалиция е нож с две остриета. Това действие както може да привлече още избиратели, така може да дистанцира някои. Имаме такива примери и в двете посоки, най-скорошни с т.нар. „патриоти“. Най-важното е как ще се разкаже това обединение, така че да привлече още хора“, посочва Ганев.

„Рисковете са, че „Продължаваме промяната“ продължава да държи по-периферен електорат в провинцията – да не привиди част от него, че това вече не е неговата партия. Същото важи и за „Демократична България“. Тези, които останаха при ДБ, а не отидоха при ПП с появата й, имат своите основания за това. Отделно, на последния вот някои се върнаха при ДБ, след като преди това гласуваха за „Промяната“ – допълва социологът.

По думите на Ганев основното предизвикателство в действителност ще е реденето на листите.

„То може да предизвика такова напрежение, което да нанесе щета върху т.нар. разказ за обединението и да вкара прът в колелото на предизборната кампания и на местния вот“, посочва той.

По думите му общата политическа ситуация няма да се промени след следващите избори (ако не се случи нещо черезвичайно), в т.ч. няма особено значение кой ще е първият мандатоносител.