Да започнем все пак с по-оптимистичната версия. Войната в Украйна ще продължи през цялата 2023 година. Дали обаче ще приключи в края ѝ? Това е по-скоро невероятно и може да се случи само при изненадващо стечение на обсотятелствата и наслагване на нови кризи, които да изтощят Русия за месеци – например природен катаклизъм, друга война по границите ѝ, бунтове в самата страна... Тоест всичко онова, което в социологията се нарича „черен лебед“, и представлява непрогнозируемо и непредвидимо събитие, променящо хода на историята. И понеже такова събитие още не се е случило, по-добре да се настроим за реалистичната версия. А тя е, че войната в Украйна ще продължи дълго и няма да завърши добре.

Накратко казано: има три сценария, по които може да се развие войната и никой от тях не завършва с безболезнена и бърза победа за Украйна и пълен разгром за Русия. Във всеки от тези сценарии войната ще приключи на масата за преговори, на която обаче ще се седне едва след огромни загуби и за двете страни.

Желаният сценарий

Само с няколко думи ще опиша онова развитие, което всички  си пожелават да се случи, но при анализ на детайлите, се вижда, че е по-скоро невъзможно. Украйна получава до пролетта 100 западни танка, успява да обучи армията си да използва почти целия им капацитет, с няколко сериозни победи на фронта успява да изтласка руските нашественици, загубите при руснаците са толкова големи, че те предпочитат да не влизат в директен бой с украинските танкове, икономическият възел заради санкциите се затяга все повече и към края на годината Путин и генералите около него решават, че с преговори ще излязат с по-малко загуби от тази война. Бойните действия спират и Русия и Украйна сядат да преговарят с посредничеството на САЩ и ЕС. За съжаление този сценарий е желан, но нереалистичен. Защо?

Първо трябва да се отговори на въпроса кога и какво би сметнала Украйна за удовлетворителна победа, има ли компромиси, които би направила и каква всъщност е крайната ѝ цел. През последните месеци този въпрос получи доста конкретен отговор, подкрепян засега от всички западни съюзници. Украйна иска руснаците да се изтеглят изцяло от всички нейни територии, включващи вече и Крим. Тоест да се върне положението отпреди 2014 година. Така че битката за Крим тепърва предстои.

Путин няма да се откаже от Крим току-така. С какво полуостровът е толкова важен за Русия?

Русия поставя Крим под свой контрол още във войните с Османската империя и го държи в продължение на 200 години.

Крим е толкова важен за Москва, тъй като порт Севастопол е едно от малкото незамръзващи пристанища на Русия - поне от европейската страна. Трудно е да се повярва, когато се погледне картата на тази огромна страна и се проследи бреговата ѝ линия. Но всъщност: на Балтийско море се намира Санкт Петербург, който понякога замръзва. Освен това, за да стигне оттам до Атлантическия океан, руски кораб трябва да премине през проливите край Дания и Норвегия - и двете страни от НАТО.

На север се намира пристанището на Мурманск. Той се намира в скандинавската част на Русия и е свободен от лед благодарение на Гълфстрийма, но е много далече от важните морски пътища, както във военно, така и в търговско отношение.

Към Сибир пътят става все по-заледен. На изток се намира голямото пристанище Владивосток. През зимата пред него също се свлича лед, така че са необходими известни усилия, за да се поддържа чисто. Освен това Владивосток не се намира в открития Тихи океан, а в Японско море. Оттам той навлиза в Тихия океан през проливи, контролирани от Япония и Южна Корея. В мирно време това не е проблем, но Русия вече е преживяла много войни и в стратегическото си планиране винаги взема предвид евентуално състояние на война.

Освен това пристанищата не са само военни, но и търговски. Корабният транспорт е много по-евтин от всеки друг вид транспорт. И въпреки че Владивосток е милионен град, пристанището е все още много далеч от по-голямата част от руското население, което живее от другата страна на Урал, в европейската част на страната.

Ето защо Крим е толкова важен за Русия: голямо, целогодишно незамръзващо пристанище в относителна близост до градовете, в които живеят повечето руснаци. За търговията това е огромно предимство. Местоположението не е оптимално от военна гледна точка, тъй като единственият път към Средиземно море оттам е през Босфора, който се контролира от членката на НАТО Турция. А в случай на война Анкара може да затвори пролива, както направи след руската атака срещу Украйна. Но поне Русия има пълен контрол над Черно море от Крим в случай на война. Крим и най-вече Севастопол са важни от гледна точка на военната си инфраструктура от съветско време и на полезните си изкопаеми плюс историческата им важност за руснаците. Преди войната Русия имаше и излаз на половината Азовско море.

Както вече споменах, в продължение на 200 години Крим принадлежи на Русия; царете заселват на полуострова етнически руснаци - практика, която Сталин продължава, което води до изцяло проруско население на полуострова. След Втората световна война Никита Хрушчов прави Крим част от Украйна. По онова време тя е част от Съветския съюз, така че първоначално това не представлява проблем за Москва. Това продължи и когато СССР се разпадна и Украйна стана независима, защото правителствата в Киев постигнаха добро споразумение с Москва до 2014 г. и Русия продължаваше да експлоатира пристанището си в Севастопол.

Едва след събитията през 2014 г. падането на Виктор Янукович и обръщането на Украйна към ЕС и най-вече към НАТО, сигурността на пристанището и на базата вече не е гарантирана от гледна точка на Русия. Ето защо Путин анексира Крим. Защото това е много по-важно за него от международното право. Така че, когато става въпрос за Украйна като цяло, Путин може да е готов да направи някои компромиси. Но не и такива, в които Русия рискува да загуби Крим. Той даде това ясно да се разбере в речта си след анексирането през 2014 г.

Така че битката за Крим ще е решаваща за изхода от тази война

Ако Украйна не направи компромис по този въпрос, вероятността Европа да стане част от войната, нараства. Ако Украйна направи компромис за Крим, Русия ще се изтегли от част от завладените територии само временно, тъй като продължава да смята Луганск и Донецк за „свои“, а и след анексията на Крим, видяхме, че договорите и международното право не се смятат за задължаващи и окончателни решения в Москва.

Решението на германското правителство и на други страни от НАТО да предоставят на Украйна съвременни танкове и бойни машини на пехотата издига западната ангажираност в Украйна на ново ниво. Вероятно в по-нататъшния ход на войната споменатите досега бройки няма да са достатъчни. Веднага след решенията за предоставяне на танкове започна международен дебат за доставката на бойни самолети. Вече се чуха и първите гласове, които обмислят присъствието на войски от страните от НАТО в Украйна по "възпиращи причини", което би довело до участие на НАТО във войната. Въпреки това дискусията за военните цели на Украйна не трябва да продължава да се води абстрактно, дори ако процесът на изясняване може да доведе до ожесточени спорове в страната и сред страните от НАТО. Залогът е твърде голям.

Украйна също така не прави нещата по-лесни, тъй като засега основната ѝ цел е да си върне всички територии с военни контраатаки, а не с преговори. Сериозните рискове от ескалация, свързани с това, изискват задълбочен анализ, който дебатът досега до голяма степен заобикаляше. Това е и една от причините Германия, а и САЩ да се въздържат по отношение на въоръжаването с най-модерна техника на Украйна.

Пред Клуб Z експерти от военното и външното министерство в Берлин  изтъкнаха и други проблеми, свързани с въоръжаването. Техните анализи отразяват германската гледна точка за ставащото в Украйна.

Войната навлиза във фаза, в която Украйна ще има нужда от танкове. Новата фаза се определя от факта, че руските въоръжени сили се консолидират от октомври насам. Вече има единна командна структура и военните действия са по-строги. Това включва и укрепленията, които Русия е изградила по протежение на фронтовата линия. Това ще направи украинската контраофанзива за освобождаване на окупираните територии много по-трудна, отколкото през есента. За тази цел Украйна се нуждае от тежко оборудване като танкове - поне за да поддържа собствените си загуби в приемливи граници. Но не става дума само за контраофанзиви. Русия се мобилизира през есента и се готви да започне настъпление през пролетта. Това е още една причина, поради която танковете могат да бъдат много ценни за Украйна.

От друга страна Киев е изправен пред огромни логистични предизвикателства. Танковете на Германия и САЩ са сложни технологични машини, които, за да разгърнат целия си капацитет, трябва да действат в синхрон с всички части на армията. За това обаче няма време. Обучението на един екипаж на „Леопард 2“ отнема две до три седмици, командирът на екипажа се обучава горе-долу два пъти по-дълго. Идеята на западните съюзници е да обучат бързо достатъчно украински военни, които да продължат да обучават колегите си на място и така до началото на лятото Украйна да разполага с поне 100 танка с обучен екипаж. Пълно съдействие с останалата част от армията, която не е и оборудвана на същото технологично ниво, нито пък обучена, засега е само утопия, така че капацитетът на танковете няма да се използва напълно. Украйна не е в състояние също така да ремонтира или привежда отново в бойно състояние не само танковете, но и получените досега гаубици и бронирани автомобили. Това може да се извършва в някоя от балтийските ѝ съседки от експерти от натовските армии, но логистично подобно упражнение също намалява драстично ефективността на въоръжението.

Най-големият проблем всъщност е, че, за да е равностойна по численост и мощност на руската армия Украйна има нужда не от сто, а от няколко пъти по сто – минимум 300 като за начало – танка. Плюс мунициите за тях, плюс цялата технологична екипировка, плюс обучението. Няма държава в НАТО, която да е в състояние да въоръжи до такава степен украинската армия от собствение си запаси, а производството на нови отнема две до три години минимум. Събирането на различни модели танкове също е предизвикателство – украниците ще трябва да се обучават да работят с най-малко три различни модела танкове, което ги прави неефиктивни за другите, синхронът в армията става невъзможен и т.н.  

Така че реалистичните сценарии за развитие на войната са всъщност два. И при двата се предполага, че до началото на лятото на 2023 г. украинската армия постепенно ще получи около 100 западни танка, предимно варианти Leopard, и около 100 предимно германски и американски бойни машини на пехотата. До пролетта обявената доставка на 31 танка M1 Abrams едва ли  ще бъде осъществена. И при двата сценария до началото на лятото два танкови батальона и два бронирани пехотни батальона ще бъдат оборудвани с новите тежки оръжейни системи. Това се равнява приблизително на една бригада.

Друго предположение е, че широко очакваната руска пролетна офанзива с акцент върху района на Луганск или Донецк ще започне около края на февруари или през март. С известна доза несигурност се предполага, че по-професионалната и мобилна украинска отбрана ще може да отблъсне големи руски формирования. Прогнозите на германския бригаден генерал Хелмут В. Ганзер са следните:

Сценарий 1: танкова битка на южния фронт с ограничени украински териториални победи

В края на пролетта става ясно, че украинското военно ръководство възнамерява да извърши дълбоко изтласкване на юг от района източно и югоизточно от Запорожие. Оперативната цел е да се напредне с около 100 км до Азовско море, за да се отрежат руските войски на юг от Днепър и най-вече да се прекъснат доставките за Крим по сухопътния мост. Релефът в този район е благоприятен за танкове, тъй като е предимно открит и равнинен и освен град Мелитопол е осеян само с малки села. В началото на лятото на 2023 г., при благоприятни метеорологични условия, Украйна се решава да напредне на юг с цел да атакува крайбрежието на Азовско море. Започва първата голяма танкова битка през войната, в която германските Leopard и Marder, разположени отпред, както и американските Bradleys и Strikers, имат ясно предимство в двубоя с по-добрата си броня, мобилност и ефективност на оръжията.

Украинските командири и командири на роти обаче имат само елементарни познания за сложния бой със свързани оръжия, в който бойните танкове, бойните машини на пехотата с бронирана пехота, артилерията, сапьорите и въздушната поддръжка трябва да си взаимодействат, за да се постигне пълна сила на удара. Тежки руски танкови и пехотни сили се противопоставят на настъпващите формирования. Украинската контраатака напредва с около 30 км, но след това спира в масиран отбранителен огън, след като руските механизирани части успяват да пробият фланга на украинските бронирани части и да застрашат снабдяването им. Загубите на войници и материални ценности отново са ужасно големи и от двете страни. В интернет се разпространяват снимки на взривени танкове "Леопард". Германските телевизионни канали и онлайн медии все по-често показват исторически филмови кадри с германски танкове по време на Втората световна война в същия район.

От политико-стратегическа гледна точка този сценарий затвърждава вероятността да се премине към война на изтощение, въпреки тактическите придобивки на терена и от двете страни. Сега Русия владее около десет-дванадесет процента от територията на Украйна.

Широкото изтегляне на оръжейни системи, резервни части и боеприпаси от запасите на германските и американските въоръжени сили все повече отслабва оперативния капацитет и устойчивостта на силите на НАТО от двете страни на Атлантическия океан. Тъй като производствените мощности остават ограничени, все по-често се чуват гласове в полза на споразумение за прекратяване на войната между САЩ, Украйна и Русия. В Украйна изключително големият брой жертви, които засягат все повече семейства, води до политически призиви да се търси прекратяване на огъня. Политиците от опозицията настояват президентът да публикува действителните загуби от началото на войната.

Сценарий 2: танкова битка на южния фронт с настъпление на украинската армия към Азовско море

Сценарий 2 е идентичен със сценарий 1 до началото на контраатаката на украинската армия от района източно от Запорожие. При този сценарий операциите протичат според плана на украинския Генерален щаб. Киев разполага части, оборудвани със западни танкове и бойни машини на пехотата, в центъра на тежестта на атаката. Благодарение на превъзходната огнева мощ, броня и мобилност на танковете "Леопард 2", след няколко дни те настъпват към междинните цели североизточно от Мелитопол. Ръководството, бойната мощ и мотивацията на руските части отново се оказват слаби, докато украинските войски овладяват битката със свързани оръжия по-добре, отколкото западните военни експерти са очаквали. В хода на украинското настъпление ракетите HIMARS американско производство разрушават на някои места новия руски мост при Керч, което го прави безполезен за снабдяването на Крим. В отговор Русия нанася най-мащабния си досега въздушен удар по Киев, при който са регистрирани многобройни жертви и срив в електроснабдяването.

Нараства опасността от бавно, всъщност непреднамерено плъзване към най-голямата следвоенна катастрофа за цяла Европа.

Руският президент прави кратко изявление след организираната от медиите конференция в Генералния щаб. Първо, Путин заявява, че Руската федерация вече смята страните от НАТО, които са доставили тежки оръжия на Украйна, за преки врагове на войната, независимо от споровете за международното право. Продължаващата атака срещу руската територия в Крим е възможна само благодарение на масираното участие на западните държави. Войната вече е достигнала екзистенциално измерение за Руската федерация.

За Русия това означава, че общият район на войната се разширява и включва територията на западните държави, които я подкрепят. Путин нарежда на своя министър на отбраната и на Генералния щаб да доставят ядрени бойни глави, съхранявани в складове, на част от ракетните войски, способни да използват ядрени оръжия.

Ако прекъсването на доставките за Крим по сухопътния мост не бъде оттеглено, Русия ще трябва да го наложи с тактическите си ядрени оръжия, каза той. Руски блогъри съобщават, че ходът на войната по-скоро е сплотил ръководството в Кремъл и е допринесъл за решимостта за по-нататъшни действия, което не може да бъде потвърдено. След няколко часа американските сателити засичат руските конвои, които са започнали своя поход от складовете за ядрени оръжия към местата за разполагане на ракетните ядрени батальони. Тези действително секретни разузнавателни данни се оповестяват в международен план.

САЩ и партньорите им от НАТО сега, по-бързо, отколкото мнозина смятаха, са на ръба на ядрена ескалация, чиито последици са неизчислими за целия европейски континент. Западните правителства, Съветът на НАТО и Военният комитет на НАТО, както и Съветът за сигурност на ООН заседават всекидневно. Коментаторите си спомнят разгара на Кубинската криза. В НАТО се сблъскват несъвместими оценки на риска и позициониране. В Берлин започват големи демонстрации за незабавно прекратяване на войната с лозунга "Спрете лудостта".

Разбира се, могат да се създадат и по-оптимистични сценарии, при които Кремъл приема повторното завладяване на Крим без ядрена ескалация. Властите в Берлин, Вашингтон и Париж успяват да се придържат към целта да не навлизат в сивата зона на прехода към пряко участие във войната. Но опасността от бавно, всъщност непреднамерено плъзване към най-голямата катастрофа за цяла Европа, през 2023 година ще нараства.