Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

10 октомври 2022 година


Харкив, 10 октомври. Няма вода, няма ток, няма връзка.

Не знам кога ще се публикува този пост – телефонът понякога хваща 4G.

Пристигат съобщения от приятели. Кратки, откъслечни. Съдейки по тях, днес ракетите летят из цяла Украйна.

Опитвам се да обновявам телеграм-каналите. Киев, Лвов, Одеса, Днипро – навсякъде летят, навсякъде има жертви и ранени. Джуджето побесня.

Картинки и видео не се показват, виждам само текстове. Девет ракети С-300 са „долетели“ в Харкив.

– Живи ли сте?!

Този сакрален въпрос можеш да го зададеш само провиквайки се от балкона.

Днес, за зла участ, цял ден вали като из ведро. Студ.

Информация почти никаква. Но аз знам, че там някъде, мокър до петите, чичо Коля псува като хамалин, но чопли с отвертката някакъв важен кабел.

Ток ще има. Не днес – значи утре. Не утре, значи, майната му – нека да е след Победата. Вече от нищо не ни е страх. Няма вече нито паника, нито сълзи.

Студено. При мен от всички отоплителни уреди работи само доберманът. Той е топъл.

Цял ден ми къса сърцето, проклетникът. Казвам му: „Хекторе, хайде да пиеш от паницата, инат такъв“. Не, той стои до крана в кухнята и хленчи. Дявол да го вземе, приучихме го към течаща вода.

Ръката ми през цялото време посяга към телефона – да се обадя на родителите ми. Това е като болката в отрязан крак.

Сега бих попитала: „Мамче, имате ли ток?“. А тя би ми отговорила: „Анечка, ела при нас, ще запалим свещи, пък и тримата по-бързо ще се стоплим – с дишането си“.

Аз бих подсмърчала със сополивия си нос в слушалката (краката ми постоянно са мокри – разхождам Хектор и няма къде да суша обувките си). И мама веднага: „Сложи си суха горчица в чорапките, незабавно! И корички черен хляб сложи в нагорещен тиган и дишай, дишай…Имаш ли суха горчица? А черен хляб?“

И аз, разбира се, бих я излъгала, че всичко имам. И че в чорапите ще си сипя, и че над тигана ще дишам.

И татко… татко след половин час би ми се обадил „за проверка“.

– Диша ли? Горчицата сипа ли? Да не шикалкавиш!

Никой няма да се обади. Никога. Мама я няма вече. И татко го няма.

Празнота. И в телефона, и в душата.

Всичко ни отне войната. Семейството, топлината, грижата.

Вътре в мен винаги ще е студ. Дори ако пуснат отоплението.

О, в Телеграм се появи цитат от изказването на джуджето: „Това е терористичен акт срещу критично важна гражданска инфраструктура на Русия“.

Лъжата и цинизмът нямат дъно – знаехте ли това?

Наскоро разкарвах с колата си из града един представител на някаква  чуждестранна фондация, не помня каква точно. Показвах му Харкив, приятели ме помолиха за тази услуга. Той или е „фиксирал разрушенията“, или е „анализирал ситуацията“.

Показвам му руините на Дома на издателите, (в оригинал „Дом печати“) разказвам, че тук някога мен тържествено ме приемаха в Съюза на журналистите.

И той, изведнъж разбрал, че не съм просто шофьор,  ме засипва с въпроси, за да се „ориентира в контекста“.

– Кажете ми, Аня, нали Янукович е имал електорат, който е искал да дружи с Русия?

Или:

– Сигурна ли сте, Аня, че жителите на Крим не са изразили реалната си гледна точка през референдума през четиринайсета година?

Спрях колата и му казвам:

– Слушай, Майкъл, а ти помниш ли 11 септември в Ню Йорк? Ти тогава, майка му стара, дълго ли си се ориентирал в контекста? Нима наистина си изучавал отношенията на "Ал Кайда" с Пентагона? Или си анализирал електоралните нагласи към Саддам Хюсейн?

Светът просто се вцепени, гледайки кадрите с падащите кули на „близнаците“.

И нищо тогава не изискваше допълнително анализиране. И нямаше съмнения, че това е ужасяващ терористичен акт, масово убийство на мирни хора.

Всичко е пределно еднозначно, Майкъл. Не трябва да се търсят пластове.

Ето тези руини е моят институт, а онези – училището на дъщеря ми. А там – виждаш ли? – беше „Новата поща“, там загинаха тринайсет души на опашка за хуманитарната помощ.

Майкъл леко се вцепени. И млъкна.

Владимир Александрович (президента Зеленски), много Ви моля, ако утре „Голямата седморка“ все пак се състои, кажете им, че в нашата страна вече шибана половин година всеки ден е 11 септември.

Всеки. Божи. Ден.

Може би поне така ще разберат.

Аня, Харкив.
----

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко