Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

22 февруари 2023 година

В пети клас моят приятел Костя не искаше на ходи на контролно по математика и ние всички, живущи във вход №5, се събрахме в кухнята му, за да му счупим пръста. Много задружно живеехме в този вход, на всеки етаж – връстници.

Не мислете, че бяхме садисти - Костя сам ни помоли да го осакатим.

Помня, отначало дълго затопляхме неговия пръст над парата от чайника, после – не знам, защо – го омотахме в хавлиена кърпа и Валерка от седмия етаж със всички сили млатеше по тази кърпа със супена лъжица. От идеята да използваме брадвичка, дори кухненска, някакси интуитивно се отказахме.

Палецът не искаше да се чупи. Ние се уморихме, изпотихме се и се зачервихме. Особено Костя.

Съвсем съм забравила дали Костя все пак отиде на училище, но тази съзнателна инквизиция я запомних за цял живот.

Пиша този пост поради тревожното чувство за отговорност пред читателите си, които се тревожат къде съм изчезнала.

Готвя се за операция. Тя е съвършено неживотозастрашаваща, но е доста неприятна.

Работното й название е „принудително счупване“. За разлика от случката с Костя, пръста ще ми чупи професор по медицина. А после той ще среже този пръст и ще му сложи метални щифтове. След операцията аз официално ще стана киборг (биологичен организъм, съдържащ механични компоненти) – не ме доближавайте с магнит, моля.

Не обичам да говоря за здравето си, освен с хумор, но в този случай, дявол знае с какво мога да се пошегувам.

Успявах да ви разсмея дори от реанимацията, където се озовах с рядка и затова забавна диагноза „усукване на червата“. Тогава ми се струваше, че съм изчерпала лимита на еврейския късмет, но ето, че пак ми „провървя".

Ръката си я осакатих още през декември – в неравна битка на добермана със стафордширски териер. За чий… аз се наврях в тяхната битка, не разбрал дори моят Хектор. Още повече, че в крайна сметка нито едно куче не пострада. Освен мен.

Макар че от страна на стафордширския териер беше едно деденце, което падна четири пъти, докато разтървавахме кучетата. Надявам се да не го срещна в болницата.

Срещата с деденцето и Стафорда за мен завърши с изкълчване на китката и изместена винтово фрактура на пръста. Дежурният лекар в спешното отделение предположи, че се занимавам с канадска борба, защото толкова странна травма той още не бил срещал. Три седмици изкарах в гипс и… И нищо. Нищо не се е сраснало. Въобще.

Професорът, сравнявайки двете снимки, направени с разлика от осем седмици, каза: „това е невъзможно“. Но аз го убедих, че е възможно, че за мен това е нормално – за човек, паднал в ревизионната дупка в сервиза, за човек, когото е ужилила единствената в Индийския океан отровна медуза и който е един от 0.0001 % хора, при когото случайно червата са се обърнали на 180 градуса срещу часовниковата стрелка.

След всичко чуто професорът реши да се застрахова и цяла седмица ме подготвя за предстоящите мъчения. Затова аз „изчезнах“ – сега правя кръвни проби, ям витамини, слагам чайника и гладя хавлиената кърпа.

По принцип, бих могла да живея и с „дървен“ пръст (изкривен и без да се сгъва), но професорът смята, че ще е по-добре да съм със „железен“.

Още повече, че с дървения аз съвсем не мога да стържа продукти на ренде, да аплодирам, да закопчавам копчета и да ползвам тирбушон.

Ще ме питате – защо ми е да аплодирам? Съвсем не е необходимо! Главното е тирбушонът. Чупете го, докторе!

P.S.

1. От нищо нямам нужда, кълна ви се.

2. Всичко ще е наред.

3. Палецът е нищо в сравнение с визитата на Байдън в Киев.

4. Ние ще победим.

5. В петък ще се напием, защото оцеляхме.

6. От понеделник пак ще съм в гипс, съжалявам – почти няма да пиша.

7. Проектът "телевизори" продължава и никакви счупвания няма да го спрат.

8. В Харкив ракетите ни ебават ей сега, докато пиша тези редове.

9. Но ако се закахърите, прочетете точки 4 и 5.

10. Не скучайте, прегръщам ви.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко