Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

30 януари 2023 година

Харкив, 11 часа вечерта, тихият център. Руска ракета. Четириетажният жилищен блок за половин секунда става триетажен.

На покрива се вихри пожар, от входовете тичат хора по пижами, из града летят линейки, вият сирени. Чуват се дори тук, в моят "спален" район, на няколко километри от случващото се.

Telegram каналите загряха от коментари, месинджърите – от въпроси.

– Как сте?
– Това далеч ли е от теб?
– Има ли жертви?

Има. Трима са ранени, една жена е загинала.

На мястото на взрива се събират властите и журналисти.

– Мен така ме подхвърли, казва пред камерата една бабичка, -  че изхвърчах от спалнята чак в кухнята.

Този район в града така и го наричаха - „тихият център“. Там винаги беше спокойно.

Сега по новините показват Синегубов (главата на Харкивската областна администрация – бел. прев.), който казва: „20 секунди след началото на въздушната тревога прозвуча взривът – пряко попадение в жилищния блок“.

Водещият го изслушва, а после с тревожен глас напомня на зрителите: „Не пренебрегвайте сигналите за въздушната тревога, отивайте в скривалищата“.

Това ми прозвуча като „не повтаряйте грешките на тези хора“. Ядосвам се. Та това е Харкив, господин водещ. Сигурно не сте чули добре: 20 секунди. Няма такива скривалища.

Върна се лепкавото усещане за фаталност – това можеше да бъде твоят блок, твоят етаж. И още може да бъде. Във всеки един момент.

На личните съобщения отговарям кратко: „Днес ми се размина“.

Току-що ми се обади дъщеричката ми: „Мамо, това е блокът на моята приятелка Полина!“ Полина е в безопасност, в Европа.

Снощи момичето беше „бежанка“, през нощта стана „бездомник“. Е, какво да кажа? Благодаря, че не е сираче.

Ужасяващ таг: #обикновено харкивско утро

6 февруари 2023 година

Днес видях „руския свят“ съвсем отблизо. Той е толкова безобразен, че емоциите се вкаменяват. Дори не можех да плача, просто онемях, смразих се.

Отидохме да храним бездомните котки в Циркуни и Тишки. Вече пускат там, разминирани са. Тези райони на Харкивската област бяха осем месеца в окупация.
 

В Тишки приятелката ми Люда имаше къща. Прости ми, Люда, не мога да не покажа това. Ти не гледай, моля те. Аз няколко пъти писах за това страхотно място. Кълна се – това беше най-красивата къща от всички, които съм виждала някога. Люда откри в нея детска градина по системата „Монтесори“. Там имаше малка фермичка със зайци и пиленца, площадка за игри на полянката край гората, огромен басейн, библиотека, мини-кинотеатър.Обожавах да ходя там. Навсякъде книги и кубчета, обемни цифри и букви, цветни моливи и геометрични фигури. И всичко е достъпно за децата. Според системата на Монтесори няма дневен режим, малчуганите могат да играят и да учат по всяко време, когато пожелаят.

Място, където децата напираха да ходят дори в почивните дни. Помня, станах свидетел, когато майката на мъничката Варя се опитваше да я вземе от градината по-рано… Малката ревеше:

– Не, не искам да си тръгвам, искам да остана тук!

Аз лично напълно разбирам Варюша. Ние всичките, приятелките на Люда, не искахме да напускаме тази къща. След нашите „момински сбирки“ тя трябваше да ни гони.
 

Днес стъпваме по руини. По руините на мирен, красив, невероятно светъл живот. Изгорили са къщата. Както ни обясни Льоша, а той е военен, няма следа от снаряди. Къщата е била подпалена отвътре.И не само къщата на Люда – изгорена е почти цялата улица.

С каква цел? Умуваме през целия път. Защо е трябвало да се опожарява? Да скрият следите от грабежите? Просто от завист? От злоба?

В банята лежат изгорели парцали и георгиевски лентички (с тях се кичат „руските патриоти“ – бел. прев.) В мини-кинотеатъра – мръсни детски дюшеци, фасове, празни шишета – леговището на „освободителите“.

Фермата са я изгорили отделно – заедно със зайчетата и пиленцата.

Можем само да благодарим Господа, че в онзи ден не е имало деца в детската градина. И че Люда със сина ѝ са успели да се спасят, да избягат.

Нахранихме бездомните котки и в пълно мълчание се връщаме обратно в Харкив. Всички проклятия бяха казани. Всички думи отдавна са произнесени.

"Руският свят" е толкова безобразен, че всички емоции се вкаменяват.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко