Забранявана, умишлено заглушавана и подтискана или просто – отсъстваща? Какъв е случаят със западната – и особено британската и американската музика от времето на „развитото социалистическо общество“? Толкова "развито", че архитектите и лекарите живееха в панелки, а всеки тирадижия или моряк беше героят на цялата фамилия, ако донесе някоя плоча. Или пък – о, чудо! - цял грамофон.

В нашата поредица „100 въпроса за тоталитарната държава“ вече говорихме за съдбата на западнитете музикални влияния.

Днес продължаваме темата с Тома Спространов. Едва ли има по-подходящ събеседник, жива легенда на българския музикален радиоефир.

Плочите, компилации, кръстени на неговото предаване „Пулсиращи ноти“, се чакаха – меко казано - с огромен глад. Изпъстрени с авторски селекции на Спространов, там можеше да въртиш до припадък неща като Рони Джеймс Дио с песента We Rock. Между другото, подобни издаваше и най-известният му конкурент и колега Йордан Георгиев – Данчо Стълбицата.

Снимка "Грамофонче"

Спространов, днес почти на 82 г., посочва, че в първото му предаване „Любопитно петолиние“ - изцяло негова рожба, са участвали и страшно много български състави и изпълнители.

Забележително е, че той прави прощъпулниците на „Любопитно петолиние“ още от годините, в които е войник - 1969-а, 70-а, 71-ва (иначе казано – когато „Бийтълс“ са още действаща група, б.а.). А културата сред публиката тогава била на такова ниво, че понякога тружениците пишели писма до предаването, наричайки го „Любопитно като линия“...

А си спомня, че голяма част от творците, които идваха у нас за концерти на живо, били „канени по някакъв начин“ от един човек - покойния Генчо Гайтанджиев. Той бе енциклопедична фигура - музиковед, журналист, преподавател, първият директор на издателство „Музика“.

Тома си спомня, че Гайтанджиев после лежал в затвора, а соцалистическата ДС „подготнила“ дори жена му:

„И за какво!? Че отишъл в Италия и поканил италиански групи да свирят“, спомня си възмутено Спространов.

Самият водещ разказва, че макар да не е канил „Бийтълс“, в студиото са му гостували The Bootles – гедерейска банда (днес бихме я нарекли трибютна), която докарваше на Бийтълс – включително с костюмите.

Бандата имаше и издаден албум у нас.

Съгласява се обаче, че „ние, простосмъртните“ нямаше откъде да си купим актуалния албум на „Бийтълс“ или „Ролинг Стоунс“, камо ли пък „Лед Зепелин“, "Дийп Пърпъл“ или „Блек Сабат“...

По темите със забраните Спорстранов припомня, че в ефира е имало проценти (както той нарича квотите). Процентите, задължителни за всички, били една трета – българска музика, една трета – от социалистическия блок и една трета – западна.

Но веднага дава пример, че можело да се случват и изключения. По онова време в „Пловдив“ гостувал английски отбор за мач.

"Радио Пловдив имаше едни тонколони в края на градината. И пуснаха музика на "Бийтълс" по специалното нареждане на шефката от Радио София - Цонева.

"Нека англичаните да разберат че ние ги ценим", казала. Пуснаха цял час лайв на „Бийтълс“ да звучи на площада на Пловдив", спомня си днес Спространов.

Е, да, ама това е изключението, което само потвърждава правилото...

Изключение бил и самият той. Как иначе в неговото предаване са появяваха от онези песни?

Спространов разказва, че по онова време посещавал Англия и имал вързка с Би Би Си. Тя идва чрез Андрей Владов и други негови приятели, които по онова време работят за английското държавно радио.

"Като ходех в Лондон, ходех да правя предвания за Би Би Си. Има един много известен диджей Джон Пил – той специално дойде в моето предаване", казва днес Спространов.

Срещал и интервюирал лично Барбара Стрейзънд, пил кафе в барчето на медията с Джо Кокър (макар, че го поправяме – че едва ли Кокър е бил точно на кафе).

Може би затова в целия ни разговор Спространов не използав думи като „цензура“. Наличието на квоти в ефира явно е едно на ръка.

Освен тази регулация имаше чисто и просто дефицит - не се издават „чувствителни“ за режима западни звезди.

Създадени в средата на 80-те, Faster Pussycat едва ли можеха да "издържат изпита" и никой не би си и помислил да ги издаде в България. Снимка Уикипедия/Ted Van Pelt

Добавяме и факта, че микроскопичен процент от населението можеше да пътува зад „желязната завеса“, а други го правеха, но контролирано - с вечния другар от ДС, който наднича зад рамото им какво пазаруват. В комбинация тези фактори означаваха нещо най-обикновено - освен, че е нежелана, тази музика просто я нямаше.

Тук е мястото да кажем за черния пазар

От целия океан от изкуство в - условно да го наречем свободния свят, видимо имаше изпълнители или банди, които бяха преценени от компетентните органи като напълно безобидни. И се издаваха свободно: "Бони М", "Смоуки", отделно Крис Норман, Сузи Куатро, „Мънго джери“ (да, бандата така се казва, а не певецът - той е Рей Дорсет, б.а.), Френки Милър. Прибавете планини от френски изпълнители или италианци като Челентано, Тото Кутуньо, Ал Бано и Ромина, "Матиа базар“ и мн. др.

Извън тях обаче винаги са се промъквали единични бройки от плочи – на най-нашумелите на Запад, които по едно съвпадение често са и най-недолюбваните от плешивите комунистически функцонери. Те можеха да бъдат купени още на стария софийски битак (преди да се премести в кв. "Малашевци"), на съборите по западната граница (социалиситчска Югославия издаваше почти всичко немислимо за нас), и отделно - от тираджии или от всякакви други типажи, за които това беше просто печалбица.

Някой някъде сваляше плочата на „мастър копие“ на една аудиокасета, да кажем – от типа хромдиоксид или дори метал. И после от него се презаписваха десетки, стотици и хиляди копия... Пиратлъкът е престъпление, но е спасил много млади рокаджии и хевиметъли от слушане на Йосиф Кобзон и Роза Римбаева до смърт!

Но да се върнем на събеседника ни... 

Самият Спорстранов споделя, че освен разходките до Би Би Си, които очевидно не бяха за „простосмъртните“, имал и други канали за плочи - по-достъпни.

Можеше да се абонираш за някой културен клуб – той лично бил член на Полския културен център, към немския и чешкия също. Имал абонамент, който му позволява срещу скромните 6 лв. "вкъщи, на моя адрес в специална кутия ми изпращаха най-новите плочи" (за сравнение, издание на "Балкантон" на западен изпълнител струваше 4 лв., а родните творци бяха оценени на 2,30 лв. за дългосвиреща плоча, б.а.).

Така се е сдобивал с американски спиричуъли, с Луис Армстронг, с Ела Фицджералд, с Барбара Стрейзънд... Не пропуска да отбележи, че се е радвал и на качествени певци от братските соцрепублики – Чеслав Ниемен (Полша), Хелена Вондрачкова (Чехия)... Даже още може да затананика някои от тогавашните им хитове.

Спространов отбелязва, че след падането на режима е присъствал лично (с покойната вече Ана-Мария Тонкова) на абсолютно безпрецедентния концерт на "стария "Уембли", посветен на Фреди Меркюри през април 1992 г.

„Това чудо например остана в историята като нещо, излъчено по нашата телевизия“, дава пример Спространов (е да, но това наистина беше през 1992 г. - б.а.).

Питам го директно: на вас в Радио Пловдив или в "Хоризонт“, или в Радио София някой казвал ли ви е в прав текст: няма да пускате „Ролинг Стоунс“! Няма да пускате „Лед Зепелин“... или „Дийп Пърпъл“?

- Никога! Никой не ми казваше... Аз си ги пусках, но то нямаше кой друг да ги пусне - аз имах плочите.

Те ми казваха: Спазвай, Тома, все пак приличие...

Партийната секретарка, другарката Яначкова, беше казала: На Тома Спространов разрешавам да пусне всичко, което намери за добре. Защото той има съвест и знае как да избира."

Това е лична заповед от партийния секретар! Щом партийният секретар ТОГАВА (натъртва) казва: "На Томата му давам свободно поле за развитие... Томата си знае работата – аз му давам отворена писта, каквото намери за добре - да го пуска."

Питам го - а викали ли са го "на килимчето" постфактум заради някаква излъчена вече музика? „Ами, аз и Kiss пусках", казва легендарният водещ.

Специално за Kiss ги имал дори преди другите, заради абонамент към компанията - издател. Същото станало и с Боби Макферин и неговата легендарна Don’t Worry, Be Happy, която получил от издателя и излъчил дори преди Би Би Си.

Самият Спространов, който казва, че е убеден привърженик да има квота за българска музика и днес.

Според него трябва да има процент, защото това ще възпита вкуса и ще популяризира нашите изпълнители. И сега си записва сумарно колко минути родна продукция е пуснал. От 3-часовия му блок „Любопитно петолиние“ гледа 1 час да е наша музика.

Питам го обратното: това, че например американската продукция бе заглушавана масово, не ѝ ли придадаваше и фалшив ореол в нашето културологично съзнание от онова време. В смисъл – да се влюбваме в изпълнители или групи, които нямат кой знае какви качества, но ги обвива митологемата за „забранения плод“.

"Прав си. Ама то трябва някой трябва да го набере този плод – някой тряба да го познава!

Този плод аз се вдълбочих в него. И популяризирах познанието за него.

За да сравниш, трябва първо да я чуеш тази музика", напомня радиолегендата.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.