„Денацификация“, „демилитаризация“, „десатанизация“, „дедоларизация“. Кремълската пропаганда много харесва де-думите и не се свени да прекалява с тях. Целта е да се внуши, че руските действия са отговор на съществуващи заплахи: има „нацизъм“ в Украйна – Русия „денацифицира“, Западът „милитаризира“ Украйна – Русия „демиритаризира“; светът се управлява от „сатанисткия“ Запад – Русия ще го „десатанизира“; световната икономика се доминира от долара – Русия ще я „дедоларизира“.

Това не е дебют за „дедоларизацията“ в пропагандния речник на Москва – темата е „на въоръжение“ от поне десетилетие и особено силно след 2014 г., когато на Русия бяха наложени санкции заради анексирането на Крим.

Успоредно с това Кремъл активно говори за „нов световен ред“ в политиката и икономиката, в който САЩ не са едноличен „хегемон“. И всичко това – за да заобиколи санкциите, наложени от САЩ и ЕС (докато междувременно твърди, че санкциите не работят).

По данни на МВФ към края на 2022 г. над 58% от световните валутни резерви са в долари. Една пета са в евро, близо 5% в британски лири, а 2,69% в китайски юани (ренминби).

Най-добрата пропаганда е основана на истината

Новините за държави и международни организации, които искат да заменят долара с националните си валути в търговията помежду си, отразяват реални процеси, назряващи в световната икономика отдавна, но досега останали под радара на медийния дневен ред (освен в специализирани издания). Сега обаче, в резултат на войната на Русия срещу Украйна, съществуващите противоречия се обостриха и процесите се ускориха – когато е отправено толкова драстично предизвикателство към правовия и политически международен ред, няма как икономическият да остане незасегнат.

Само че големият играч в случая не е Русия, а Китай. Делът на Китай в световната икономика наближава една пета, докато този на САЩ е малко над 15%. Това нараснало присъствие и влияние дават на Пекин самочувствието да предизвика Вашингтон и вече открито да говори за „дедоларизация“ и „юанизация“.

Русия на свой ред съвсем реално се „дедоларизира“ и това е рядък случай на съвпадение на пропагандните лозунги с делата. Само че не защото иска, а защото се налага.

„Ние не искаме доброволно да изоставим долара, ние сме принудени да го направим“.

„Ако сте ме чували да говоря за долара и сте разбрали, че ние искаме да се отървем от него като резервна валута или като универсално платежно средство, не е така. Говорех за нещо друго. Говорех за факта, че Съединените щати използват долара, изполстват националната си валута за различни видове санкции“.

Думите са на руския президент Владимир Путин и са произнесени неотдавна – през юни 2021 г. Те ясно свидетелстват, че ако имаше как да продължи да се облагодетелства чрез възможностите на световните пазари, докато систематично нарушава международноправните норми, Русия вероятно нямаше да се поколебае да го направи.

Това, което категорично се разминава с реалността, обаче е значимостта на Русия в световната икономика и ролята, която Кремъл си приписва в процесите. Вижте пак графиката по-горе – делът на Русия в световната икономика е под 3%.

Преходът от еднополюсния свят след Студената война към полицентрична международна система е процес, който изследователите наблюдават и обсъждат от години. Но в нито едно сериозно изследване, независимо дали от геополитическа или икономическа перспектива, Русия не е споменавана сред потенциалните центрове на власт в системата. За разлика от Китай, който се смята за реалния конкурент на САЩ и около който може да се формира център на власт.

Както сполучливо се изрази анализаторът Владимир Шопов, „Москва е вече не просто младши партньор в тези отношения, а все повече политически подизпълнител на Пекин“. Това положение няма как да не предизвика фрустрация у Русия, която смята, че несправедливо е лишена от статута на велика сила, който ѝ се полага по право.

Поради това Москва търси заобиколни начини да засили впечатлението за глобалната си тежест и роля, например по линия на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Тази хлабава организация, по-скоро клуб на нововъзникващи пазари (emerging markets), беше създадена като алтернатива на доминирания от Запада световен ред, според собствените им претенции. Повече за БРИКС четете в отделен материал на Factcheck.bg.

„Дедоларизацията“ в българските медии

По данни, събрани чрез системата за медиен мониторинг „Сенсика“, за една година (30 април 2022 – 30 април 2023) най-много публикации (110) по темата за „дедоларизацията“ има в сайта Novini247 – рекордьорът по отразяване на руска пропаганда за войната в Украйна според изследването на екипа на Фондация за социални и хуманитарни изследвания.

Не в такъв обем, но за сметка на това с напоителни материали и „авторитетни“ анализи, темата присъства в същата група медии, която системно разпространява руска пропаганда като публикува статии на руския Фонд за стратегическа култура.

Сайтът Pogled.info, на който Factcheck.bg вече е обръщал внимание като разпространител на кремълска пропаганда, изпъква с постоянството си в отразяването на темата.

Този път обаче Кремъл не е сам. По въпроса активно работи и китайската държавна пропаганда, която се стреми да преувеличава степента на „дедоларизация“ в световната икономика.

Текстът, публикуван в „24 часа“ (също в Pogled.info, „Блиц“ и др.), е дело на „журналисти на Китайската медийна група“, както е изрично посочено накрая, а източник е сайтът на Радио Китай на български език.

Ще се абстрахираме от аргумента, че „в последно време търсенията в интернет на термина „дедоларизация“ се увеличават“ – включително за написването на този текст думата беше търсена десетки пъти в Гугъл на български, английски и руски.

Що се отнася до данните – на публикуваното в статията изображение ясно се вижда, че първо, са стари, и второ – скалата е направена умишлено така, че да изглежда много стръмна – всъщност става дума за намаление с около 4% в периода 2015-2019 г.

Ето как изглеждат нещата в по-голям мащаб и в по-ново време:

Както се вижда от заглавието на графиката, МВФ отбелязва нарасналата роля на „нетрадиционни“ валути в последните години. В анализа на Фонда от 2022 г. изрично се отбелязва, че намалената роля на щатския долар не е съчетана с увеличения на дяловете на другите традиционни резервни валути: евро, йена и паунд. Въпреки че има известно увеличение на дела на резервите в китайска валута, то представлява едва една четвърт от оттеглянето от долара (останалите три четвърти се дължат на други валути – австралийския и канадския долар, шведската крона и южнокорейския вон). Нещо повече –  към края на 2021 г. една-единствена страна – Русия – притежава близо една трета от световните резерви на китайски юани.

Има ли „дедоларизация“ и какво наистина означава тази дума

Както би възкликнал Марк Твен, новината за смъртта на долара е силно преувеличена.

И все пак, за да отговорим на въпроса, трябва да използваме още една де-дума: деглобализация. С нея някои икономисти описват процеси, противоположни на глобализацията, които други наричат „slowbalization“ или забавяне на процеса на гробализация или „newbalization“ – идеята, че се променя самата природа на процеса на глобализация. Но след Голямата финансова криза от 2008 г. светът е различен и парадоксално (или не) все повече напомня този преди 1989 г. Водещи икономисти очакват в световната икономика да се оформят два лагера – около САЩ и около Китай. Подобно геополитическо разделение ще се отрази негативно на световната икономика в дългосрочен план, смята МВФ.

Различни са възгледите в каква степен тези процеси ще се отразят на американския долар. Това, което изглежда очевидно, е желанието на редица страни да се възползват от ситуацията за откъсване от долара, тъй като се страхуват, че в бъдеще доларът може да бъде използван и срещу тях, по думите на Адам Поузън, президент на института за международна икономика „Питърсън“.

А според Майкъл Петис, професор по финанси в Пекинския университет, дискусията за глобалната доминация на долара е силно преиначена. Според него по презумпция се допуска, че чужденците са тези, които искат да ограничат използването на долара, а американците ожесточено се съпротивляват.

Според Петис обаче причината за доминантната позиция на долара не е в това, че той поставя американската икономика в привилигирована позиция, а в това, че позволява на най-големите икономики в света да се възползват от американското потребление за да насърчават икономическия си растеж. Една от тези страни е именно Китай, който твърди, че много иска да замени долара с юан, въпреки че собсвените му икономически политики правят това невъзможно, обяснява Петис.

Според него, ако някой има полза от детрониране (още една де-дума) на долара, това са самите САЩ:

„Огромната геополитическа мощ, която контролът върху глобалната финансова система предоставя на Вашингтон и Уол Стриййт струва скъпо на американските производители, фермери и бизнеси, и тъй като останалият свят расте спрямо САЩ, тази цена може само да нараства.“

Според Петис именно САЩ трябва да поемат водещата роля в откъсването на световната търговия от прекомерната зависимост от щатския долар.

Засега обаче, както сполучливо обобщава Адам Поузън, “макар и по-малко сигурен от преди, доларът все още печели конкурса „най-малко противен“ между себе си и юана“.

Factcheck.bg