Когато не те иска дори собствената ти майка

Джими Бътлър е имал всички основания да се откаже от мечтата да играе баскетбол. Баща му го изоставя рано. На 13 години собствената му майка го гони от дома. Като дете и юноша постоянно му казвали, че няма да излезе баскетболист от него. Джими Бътлър е имал всички основания до колежа да премине в някой от многобройните "отбори" на банди, на наркопласьори, просто на хора, които са се пуснали по течението. Хора, които са се отказали.

Джими не се е отказал и днес историята му е една от най-вдъхновяващите в американския спорт. Ако ви е интересно, отделете няколко минути, за да я чуете.

"Не ми харесва как изглеждаш. Върви си."

Джими Бътлър III е роден на 14 септември 1989 г. в Томбол, предградие на Хюстън. Няма спомен от баща си, който рано напуска дома. В едно интервю през 2011 г., когато бе избран под номер 30 в драфта (избора на новобранци от колежите) на Националната баскетболна асоциация си спомни, че на 13 г. майка му го прогонила с думите: "Не ми харесва как изглеждаш. Върви си." И той си тръгва. Намира подслон за по 2-3 нощи при приятели и съученици. Един Бог знае как така е устоял да не хване "лесния път". Казва, че винаги е искал само едно: баскетбол.

Във въпросното интервю, а и в много други след това, Джими си припомня, че треньорите му в училище не гледали сериозно на него. Няколко пъти е чувал в прав текст, че няма да излезе играч от него. Защото е нисък, бавен... Дори в гимназията.

В предпоследната си година в училището в Томбол Бътлър почва да среща усмихнатото лице на съдбата. Той хвърлял "тройки" към коша, когато бил забелязан от една от местните звезди - по-малкия от него играч по американски футбол и баскетбол Джордън Лесли. Бяло момче. Лесли предизвикал Джими на персонален двубой. Не е ясно кой е спечелил, но двамата "се надушили" и бързо станали приятели. Следва покана от Джордън бездомникът да отиде у тях.

Сега внимавайте. Лесли не бил от богато семейство. Той имал още трима братя и сестри. Майка му Мишел Ламбърт живеела на семейни начала със своя приятел и неговите две отрочета. Така Джими Бътлър отива в "дядова ръкавичка" с други шестима подрастващи. Мишел нямало как да откаже на момчето си, но приела тъмножокия Джими с условието, че има само два месеца. След това трябва да си намери ново жилище.

"Те ме приеха като част от тяхното семейство. Бяха много запалени по баскетбола, но не беше заради това. Мишел беше много любвеобвилна. Просто си е такава, не можех да повярвам", разкрива Бътлър.

Постепенно многолюдната фамилия се привързва към Джими и той остава. Денят, в който чул това, бил един от най-щастливите в живота на момчето.

Втората майка

Така Мишел Ламбърт се превръща в най-важния човек в живота на Бътлър. В последната си година в гимназията той все още не показва, че може да излезе нещо от него. Не че е имало и кой да забележи. Все още никой не му вярва. Той постъпва в местния малък колеж - толкова му било отредено. Там обаче почва да разкрива потенциала си. А независимо от дълбоката провинция, в Америка все някой ще те забележи и даде шанс. Младокът получава предложения от престижни в баскетболно отношение висши учебни заведения.

Джими избира достатъчно добро място за развитие на кариерата си - университета "Маркет" в Милуоки, щата Уисконсин. Но внимавайте още веднъж - не заради отличната баскетболна програма, а заради академичната. "Втората му майка" го посъветвала така и той я послушал. "Държа да получиш добро образование, защото може и да не стигнеш до НБА", казала Мишел. И Джими се съгласил. Всъщност, той я нарича "истинската ми майка".

На втората си година в "Маркет" някога отреченият талант вече е титуляр. Той се справя отлично в защита и бележи решителни кошове. Носи победи. Попада в идеални отбори.

"Чикаго Булс"

№30 в драфта е висока позиция. Избран е от "Чикаго Булс", отборът на Майкъл Джордън. През декември 2011 г. подписва новобранския си договор с "биковете", но случва на сезон със стачка на играчите и в 42 мача влиза много рядко, като записва нищожен актив.

Започва поредното изкачване в живота на Джими Бътлър. Да си добър играч в колежанското първенство е едно, съвсем друго е да се наложиш в най-силната и трудна баскетболна лига в света. Мнозина пак изразяват съмнения, че той ще извърви пътя до края. За първи път излиза като титуляр в стартовата петица на "биковете" на 19 януари 2013 г. Приключва сезона с приличен актив.

През октомври същата година новобранският му договор е удължен до настоящия сезон. За последно. След това вече параметрите трябва да са други - и като пари, и като срок. Или да започне обратното броене. В миналия сезон Джими вече бе основна фигура в отбора си. На 15 януари 2014 г. той постави рекорд в историята на "Чикаго", като игра 60 минути в мач с три продължения срещу "Орландо Меджик". Попадна във втория символичен отбор на най-добрите защитници.

В настоящия шампионат вече никой не се съмнява в Джими Бътлър. Той бе провъгласен за играч №1 за октомври и ноември на Източната конференция. Вкарва по повече от 20 точки средно на мач. И няма мърдане вече - "Чикаго Булс" трябва да му предложи подобаващи пари. А може и да не го задържи, тъй като агентът на някогашния бездомник една смогва да отговаря на кандидатите. Сред тях е "Лос Анджелис Лейкърс". Джими вече отхвърлил една оферта на "биковете" за 4 години и 40 милиона долара.

"Ние искаме да задържим Бътлър и ще блокираме всяка една оферта към него, независимо на каква стойност е", каза онзи ден Бил Паксън, изпълнителният директор на клуба от Ветровития град.

Разбирай, колкото и да му предложат, "Булс" ще повтори офертата и така той ще остане. Момчето, което много пъти в живота си е имало извинение да спре да гони мечтата си, но не го е сторило, вече си знае цената. Така и трябва.

Всичко е възможно

"Някога научих, че всичко е възможно, казва днес Джими Бътлър. - През целия ми живот хората се съмняват с мен. Като се започне от родната ми майка. В гимназията все ми казваха, че съм нисък и недостатъчно бърз да играя баскетбол. Те не ме познаваха. Защото ако знаеха моята история, щяха да са наясно, че наистина всичко е възможно. Кой е предполагал, че някакво хлапе от малко градче може да стигне толкова далеч? Съмнението бе моят късмет. То ме мотивира. Знам, че мога да преодолея всичко."