Те/Той надвиха Гешев.

Главният прокурор – българин и мъж, може и да не осъзнава, че онези, на които служеше вярно, са решили да го продадат по „целесъобразност“, както му съобщава в онзи запис мило „аз съм просто вестоносец“ и членът на ВСС Йордан Стоев.

Изявленията на Гешев – в два понеделника (сигурно следват и още), са като лебедова песен в няколко части.

Самият той – зачервен, декориран със знакови проамерикански аксесоари, в някакво състояние между трескава еуфория, желание за мъст и потискано подозрение, че е в засада и губи, поднесе представлението си вчера, като отново се раздаде докрай за публиката, според актьорските си възможности.

А зад изобилното говорене за чест и достойнство, прозираше едно – тъжно оголване на мафиотски нрави, отношения, зависимости и управление на държавата на ниво политици-главен прокурор като престъпна структура. В която оставката на обвинител №1 се поръчва, а не минава през законови основания и процедури (които са само фиктивни и предварително сценарно репетирани), вървят посредници – членове на ВСС, а той иска гаранции за живота си и за този на семейството си. Все едно действието не се развива (поне фасадно) в държава членка на ЕС, НАТО и т.н., демократична и с претенции, а примерно във филма „Бандите на Ню Йорк“ на Скорсезе.

Ето и някои интересни моменти от театрото на главния прокурор през спецификите на изразяването му. И какво показаха те?

Най-комичното (трагикомичното всъщност, малко нещо като смях през зъби) е, че Гешев сериозно се изживява като борец срещу нещо си… престъпността, неправдата, защитник на народа, “българският Фалконе“.  Стожер на морала.

Моралът ми е по-добър от морала ти

Сблъсък „моралът ми е по-добър от морала“ ти в този контекст – мерене между него и псевдовъстаника Борислав (Боби) Сарафов и сие, между него и останалите „въшки“, „политически боклуци“ и т.н., е шизофренно от една страна и заедно с това много обидно за публиката. Да поговорим за морал, докато размахваме записи, показваме съобщения, отправяме заплахи и водим странни диалози, разкриващи тъмни зависимости… Така изглежда положението много сбито.

Главният прокурор умира да говори за морал, въобще обща склонност и сред останалите участници в скандала. За закони, законност, норми, правила обаче рядко става дума и някой се сеща. Но за морал – един много релативистичен такъв, гъвкав, скоклив - постоянно. Моралът, според Гешев например, се свежда до проста формула – аз съм добър, умен, велик и винаги прав, а който е против мен, няма морал.

В този си образ, който сам си измисля, повтаря и самоубеждава и вярва в него, той е морален по най-различни точки.

- Гордее се, че е прокурор и работи в интерес на нацията – това е на декларативно ниво, без факти;

- Много му важно на всички да е ясно – постигнато чрез многократно патетично повторение, че е прокурор, българин, мъж. Тази градация не е безинтересна от психологическа гледна точка. Никой не е поставял тези негови идентификации точно под въпрос, но явно той има нужда чрез повторение да ги утвърждава, вероятно заради някакви скрити свои съмнения и неуверености в тях;

- Говоренето за чест, достойнство, отечество, род, татковина, мъжество в опозиция на предателство. Протовопоставянето от една страна е „сам юнак на коня“ – от друга са враговете му и предатели, съответно и врагове и предатели на родината, държавата;

- Злоупотребата с разни красиви и важни български думи и понятия е много неприятна, в духа на изкривените смисли, които придоби „Възраждане“ от епоха на подем и нещо вдъхновяващо в сегашното стъпкване на смисъла. Това се получава и при Гешев, напълно вдаден в своята роля на безапелационно прав, героичен, самоотвержен, изживяващ се даже като трагично-романтичен образ той употребява безогледно понятията като ги обезсмисля. Но не спира дотук и се хвърля и в цитати от Ботев и Раковски – за борба и тирани;

- Гешев прожектира своя си филм. Затова и многочасовото си изявление приключи с „Бог да пази България!“;

- Образът на голям борец срещу неправдите в собствените му очи се допълва от подчертаването на няколко пъти как той пази от връщане в тъмните 90 години или в ситуацията преди 1989 г. ... Как става това в представите му. Искат му оставката вместо:

Да се борят с демографската криза;

  • Икономическата криза;
  • Безброй убити по пътищата;
  • Борбата с организираната престъпност;
  • Ако не е той, всичко пропада – е посланието отново и отново.

- Враговете му освен това се опитват да го убият – във взрива, който по неговото определение е „атентат“.

Тук борецът ала романтичен образ от 19-и век плавно минава в амбициозен политик – популист.

Пропукването на героичния образ

Следващото пропукване на този ореол на мъченик и герой, жертва на хибридни атаки и на взривове, които целят смъртта му – Гешев напада, обижда, намеква, иронизира, заплашва, обвинява. И въобще вкарва целия арсенал на обучението си в школата в Симеоново.

Опонентите му, разбирай враговете, са мишки, политически боклук, черни овце, плъхове, помияри, въшки… (Забавно е, че някои от тях се припознаха и засегнаха като внесоха днес и ново искане във ВСС за махането му по етични причини).

Тук навлиза и друг любопитен елемент – някакво метафорично говорене с технологични термини, макар и употребени доста нелепо:

„Достоен екзит (ехit)“ – сиреч Гешев си подава тихо и кротко оставката и му се осигурява подходящо място  като прокурор.

„Натискане на enter“ – тоя нов идиом може да означава различни неща - дават му оставката, той прави разкрития, пуска разни неща да се случват.

Има и дообяснително заявление от главния прокурор: Колкото и enter, дилейт (delete в произношението на Гешев), плюс-минус да натискат – въобще не ме интересува..." Но, разбира се, „объркали са човека, объркали са политическия тайминг“.“

"Объркали са човека"

Да, сценарият не върви гладко, объркали са човека – който си има морал, свой особен, който се отъждествява с държавата, мисли се за неин спасител и защитник, без него пропада. Освен че е убеден в своето морално превъзходство (да не би суперохладителят в Боровец да има и супер функция да произвежда морал), той вярва и че е много по-умен и по-хитър от враговете си, превъзхожда ги и интелектуално в тези кални „етични“ битки.

Оттук и нелепата фраза, която Гешев повтори няколко пъти, явно наслаждавайки ѝ се:

"Господи, защо ме наказваш с глупави врагове!"

Това е прелюдията към същинската втора част.

Записът – показно за мафиотски дискурс

Героят- честен прокурор и българин, и мъж - да не забравяме, плавно и с лекота започна да говори като престъпен бос.

Гешев случайно се оказа притежател поне засега на един запис, който някой някъде му дал – една жена по-точно, която го намерила, и той решил, че трябва да освети тежките зависимости на лица, назовани с трите им имена в предишното изложение, които са предатели и които трябва да се срамуват – според неговите представи. Те се опитват да го страхуват, но трябва да ги е срам - е по-точното дефиниране на ситуацията, по разказа на Гешев.

Мотивацията му: като главен прокурор в негово лице е застрашена държавата, Конституцията и всичко, затова той няма проблем да пуска записи. Те хем са дошли неизвестно откъде, намерени, но същевременно са добре структурирани откъм неговото участие по всички правила на полицейското обучение в Симеоново:  разпит, разкриване на всички замесени и степента на участието им, и на вината, и на разкаянието им. Самият Гешев обяснява, че е заблудил, че си подава оставката, за да разкрие целия заговор срещу него, т.е. срещу държавността. А в такива изключителни случаи всичко е позволено, пак според неговия наратив.

Така привиква посредника – вестоносец Йордан Стоев и го подлага на системен разпит с надграждане. Резултатът е прелюбопитен – очертава стряскащ мафиотски дискурс между главен прокурор, посредник и те/той. Показно за задкулисието, което управлява.

В плюс на Гешев е, че той е много културен без цинизми по отношение на съпартийки и т.н, в сравнение с други записи с глас много подобен на този на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Просто главният прокурор е режисьорът, затова и си избира поведението.

Прякорите

Главно действащо лице в сюжетната линия, нещо като големия бос, е Банкята. 

- Кой стои зад това, пита Гешев. - Бойко ли?

- Да, Банкята – е отговорът.

Банкята нарежда за оставката, как да стане и че трябва да се случи, за да не е той, който да стои в изолация.

Още един прякор се промъква, макар и употребен по-различно - Сорбоната. (Очевидно става дума за служебния правосъден министър Крум Зарков, който е учил в престижния университет в Париж). Явно колкото и да е парадоксално тук Сорбоната има пейоративна употреба за разлика от Банкята - в стил, ако не е Симеоново, не ми го хвали, някакви учили навън, които имат претенции. Преди това в изложението си Гешев говори с открита неприязън за законодателството на Крум Зарков, насочено към ограничаване на правомощията на главния прокурор и повече контрол.

Силата, от чието име идва вестоносецът, е назована понякога с Той, много по-често обаче е Те, понякога Ние. Говоренето е с местоимения – силата, която иска и нарежда на главния прокурор. Има говорене за натиск, нас, ние, намеци, загадъчност, недомлъвки.

Те/той пишат писма, в които според Гешев, се говори за заплахи срещу семейството му. А главният прокурор иска гаранции от Банкята/Той/Те, че няма да закачат близките му и че не стоят зад взрива срещу колата му.

Гаранции има, има и сценарий с разпределени роли – кога, какво, как да се подаде оставката – по куриер по-добре, отколкото по мейл.

Гешев прави списък на заподозрените срещу него – по имена, кой как се държи, знаел ли е, мъчно ли му е, кой му дължи лични услуги, кой го е предал – има и степенуване на предателството.

Вадят се почти библейски призиви: „Иди си с мир“, цитати от клетия Мечо Пух. Искането е по целесъобразност – Гешев е сложен там, когато е трябвало, сега е време да си тръгне „с мир“, защото вече е излишен, даже вреди, става ясно от разговора. А онзи, който му иска оставката, ако не го жертва, изпада сам в изолация. Банкята казал: "Аз седях в изолация, бях натиснат."

тук идваме до следващата особеност на говореното. Натиск, натискане, натиснат – са най-често употребяваните в диалога сродни думи. Както и гаранции.

Има и откровени заплахи, поднесени с типичния посреднически тон - кротко и добронамерено. На главния прокурор съвсем по мафиотски се казва, че го слушат. Както той по същия начин прави записи и ги пуска. Въобще "братя по оръжие".

Има и няколко забележителни фрази:

„Не сме ти поискали и лучкче“ – казва вестоносецът, които все пак иска да е от онези мистични НИЕ, т.е. в стилистиката на ние си те избрахме, време е вече да се жертваш, време е да си изплатиш дълга.

Още един трогателен цитат, този път от Гешев, като за пред камера, хайде за пред звукозаписно устройство – „Целта е да се направи правителство и да продължат да крадат“.

Послеслов: Да живей целесъобразността!

- Гешев се чувства призован, той има мисия, той е герой, той е избран. Губи, но не е готов да  признае, че са го изпързаляли. Сраснал се е напълно с образа, който гради. Така че агонията му може да продължи дълго. И да повлече още жертви в тази битка на кланове в съдебната система. Като ранено диво животно, което ще се бие до последно. И тук идва изненада  тази съпротива не е добре изчислена от кукловодите;

- Записът, колкото и да е спорен по много показатели, е полезен – разкрива тъмната страна и тъмните сили, поредно ниво на взаимовръзки и зависимости и отношения на управленско ниво на държавата, които са като в престъпна организация;

- Докато Гешев говореше как Банкята го заплашва и натиска, по съвсем същото време по-познатият и публично приемлив аватар на Банкята - лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, празнуваше коалиционно правителство, наречено по разни други начини, с уж непримиримите си опоненти от ПП-ДБ. По целесъобразност отново.

Гешев загуби. Въпросът е колко време, записи и имунитети ще му отнеме да си го признае. И как ще се издължи накрая. А покрай този сюжет ще има и други загубили на политическия терен - там нещата обаче ще станат ясни съвсем скоро, на местните избори.