Очаквано лидерите на ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави не осъдиха руската агресия, а само изразиха „дълбоко безпокойство от продължаващата война срещу Украйна“.

Това става ясно от приетата вчера декларация в края на срещата на върха в Брюксел. В нея участва и българският премиер Николай Денков.

По-рано дипломати заявиха, че текстът за Украйна е смекчен по настояване на Куба, Никарагуа и Венецуела.При това една от тях дори не е скрила, че се е допитала до Москва.

В окончателната декларация, сведена от 16 на 9 страници, няма и дума, че агресорът е Русия. И въпреки това една държгава не я е подкрепила, както е записано в края на документа. Според дипломати това е Никарагуа, която получи прозвището Nuncaragua. В превод на български то би трябвало да звучи "Никогарагуа".

Все пак в декларацията се заявява, че войната причинява „неизмеримо човешки страдание и изостря съществуващите пукнатини в световната икономика“. Държавните и правителствените ръководители подкрепят черноморската сделка за украинското зърно и усилията на генералния секретар на ООН за нейното удължаване. Няма и дума обаче за излизането на Русия от нея.

В декларацията се говори също, че държавите от ЕС, Латинска Америка и Карибите потвърждават придържането си към Хартата на ООН и международното право, включително необходимостта да бъдат уважавани суверенитетът, политическата независимост и териториалната цялост на всички държави.

Държавите припомнят и националните си позиции, изразени на други форуми, включително в Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН. Това изречение звучи твърде двусмислено предвид факта, че през 2014 г. Куба и Никарагуа признаха резултатите от референдума в Крим за присъединяване към Русия, проведен след нахлуването на руски войски на полуострова.

Същевременно лидерите потвърдиха позицията си срещу продължаващите американски санкции срещу Куба. Те подкрепиха резолюцията на Общото събрание на ООН от ноември 2022 г. за необходимостта от прекратяването на икономическото, търговското и финансовото ембарго срещу острова, както и срещу възстановеното от страна на САЩ обозначение на Хавана като спонсор на тероризма. Последната мярка довела до пречки за международни финансови трансакции към Куба.

По отношение на спора за Фолклендските острови ЕС взема под внимание позицията на Общността на латиноамериканските и карибските страни, основана върху важността на диалога и зачитането на международното право и мирното решаване на диспутите. През 1982 г. Великобритания и Аржентина водиха война за архипелага в Южния Атлантик. ЕС го смята за отвъдморска територия на Обединеното кралство.

Лидерите на ЕС, Латинска Америка и Карибите насърчават преговорите под егидата на Венецуела между властите в Колумбия и Армията за национално освобождение (ЕЛН). Твърде любопитно, като се има предвид, че ЕС смята тази марксистка военна групировка за терористична организация. А Венецуела е обвинявана, че е главна опора на ЕЛН.

В декларацията се изразява и дълбоко съжаление за „премълчаното страдание, причинено на милиони мъже, жени и деца, в резултат на трансатлантическата търговия с роби“. Това според лидерите е огромна трагедия в човешката история.

В икономическата сфера са засегнати предимно темите, свързани с климатичните промени. Лидерите на двете страни ше насърчават разгръщането на възобновяема енергия и увеличаването на енергийната ефективност.