Пет основни приоритета съдържа Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., приета от правителството днес.

Програмата е за периода на 18-месечното управление, за което се разбраха "Продължаваме промяната-Демократична България", като в близо 150 страници са описани конкретните законодателни инициативи на кабинета "Денков-Габриел".

Пред скоба са изведени 5-те приоритета, за които двете формации се разбраха още при преговорите за съставяне на кабинет.

1. Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г.

Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници.

Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите й от ЕС ще доведе до съществено облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и всички други сфери на трансграничния бизнес.

2. Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г.

България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит.

Ще проведе мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която има за цел да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани. В нея правителството ще отстоява множеството ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.

3. Овладяване на инфлацията

Правителството ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. Министерският съвет ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията, както и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.

4. Изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт.

Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.

5. Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти

Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.

"В документа са заложени реалистични цели и мерки, които да доведат до реални и измерими резултати, съобразени с Националната програма за развитие на България 2030 и с Националния план за възстановяване и устойчивост. Дейностите са обезпечени с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет.

Управленската програма е изготвена в съответствие със структурата на Министерския съвет, като всеки от министрите и повереното му министерство ще изпълняват заложените мерки през следващите месеци в своя ресор", посочват от правителствената пресслужба.

На база на тази програма прердстои следващата седмица ПП-ДБ и ГЕРБ да подпишат и за механизма за общо взимане на решенията в "кооперацията" (по председателя на Народното събрание Росен Желязков).

Външни работи

Сред мерките за Шенгеен, поверени на Външно министерство е и "възобновяване на активния диалог с Република Турция и Република Гърция в областта на миграцията, както и опазването на съвместната граница и борба срещу трафика на хора". 

Отстояване на българската позиция по началото на преговорите на Република Северна Македония (РСМ) за присъединяване към ЕС въз основа на постигнатите договорености на ниво ЕС и в двустранен план от юли 2022 г. - е друга точка за външната ни политика.

По отношение на войната в Украйна кабинетът затвърждава ангажимента ни за помощ, както и подкреппата си за присъединяването към НАТО. Четем още: 

"Активна работа на България по линия на инициативата за създаване на специален международен трибунал за съдене на виновните за агресията срещу Украйна."

Място е отделено и на развиване на стратегическите партньорства със САЩ и Великобритания по въпросите на киберсигурността, противодействието на хибридни заплахи.

Кабинетът вижда и развитие на активно сътрудничество с Латинска Америка и Карибите, Близкият Изток и Северна Африка.

Сред конкретните мерки за МВнР е записано и увеличаване на командировъчните за дипломатите ни зад граница (на практика заплатите), както и международните паспорти да станат 10-годишни.

Еврозона, ПВУ

По отношение на финансите е записано, че с бюджета за следващата година отново ще се гони дефицит от не повече от 3% от БВП.

В тази графа, отново по линия на еврозоната, е поет и ангажимент за разрешаване на проблема с международната система за Зелена карта, който предизвика лобистки скандал в миналия парламент - въопрос, който трябва да бъде разрешен в парламента до края на тази седмица.

До април 2024 г. трябва да има и законопроект за въвеждане на еврото. А Министерският съвет трябва да приеме решение за нова целева дата за приемане на еврото не по-късно от 1 януари 2025 г., след разговори с Европейската комисия и Европейската централна банка. Ще се води и "борба с дезинформацията по темата за въвеждане на еврото".

По отношение на ПВУ е предвидена промяна в Закона за обществените поръчки за граничаване на процедурите на договаряне без обявление и на поръчките, възложени чрез състезателни процедури само с един участник, както и въвеждане на ефективни и възпиращи санкции за нарушения; ограничаване и прецизиране на in house възлагането; завишени размери на гаранциите от изпълнителите.

Предстои обсъждане на възможностите за изпращане на нотификация до ЕК с искане за вдигане на прага на задължителна регистрация по Закона за ДДС на 166 000 лв.

Бюджет '24 и финанси

По отношение на бюджета за следващата година, процедурата за който трябва да започне през октомври, е предвидено увеличение на минималната работна заплата, на максималния осигурителен доход, дигитализация на ваучерите за храна, оптимизиране на финансовия контрол върху общините и проверка на текущата финансова стабилност (проверка и финансова инспекция на заемите на общините, изтеглени през последните 5 години, които в повечето случаи са необезпечени и няма яснота как ще бъдат върнати).

Ще се прави преглед и оптимизиране на капиталовите разходи на всички министерства и институции, както и на всички общински проекти с оглед целесъобразност и реална готовност за изпълнение. За целта към финансовото министерсво ще се създаде дирекция "Контрол върху капиталовите инвестиции", която ще участва в разработването на стратегически и програмни документи за публични капиталови инвестиции с национално финансиране. Ще се въведе капиталово бюджетиране и приемане на многогодишна капиталова програма на база на анализ "разходи-ползи".

Кабинетът планира още "преглед на концесионните договори и на концесионните възнаграждения и плащания по концесиите за добив на подземни богатства, за пристанищни терминали, за морски плажове, за защитени зони (ски съоръжения) и други с цел по-добра защита на националния интерес.

Регионално развитие

В програмата четем още ангажимент за строителството на "вечната" магистрала "Струма" - "с одобреното трасе извън Кресненското дефиле, без загуба на европейски средства и спазване на мерките за опазване и защита на околната среда". Така формулиран текстът не дава конктерен отговор за трасето, по което от години се спори. Мостовете на Дунав са включени също в програмата, но без да се упоменава бройка, което в кабинета "Петков" предизвика подигравки с мащабните планове за 6 моста за кратко време. Ще продължи работата и по магистрала "Черно море". Продължава и "мисленето" по въпроса за тунела под Петрохан, но за юни 2024 г. се обещава да започне строителството на този под Шипка. До края на следващата година пък кабинетът обещава завършване на пътя Ботевград - Мездра,
магистрала "Европа" и скоростния път Видин - Ботевград.

Предстои и преструктуриране на спорната Агенция "Пътна инфраструктура" - не е посочено какво. Ще се търси и гражданскоправна отговорност на строители за изпълнени строително-ремонтни работи без писмени договори за строителство. 

Отбрана

Правителството залага още цел за 2 на сто от БВП за отбрана, какъвто е старият ни ангажимент към НАТО още с този бюджет, а за следващата година "минимум" 2%. Колко - не се посочва. Ще се разработва наново и внася в Народното събрание инвестиционния план за армията, който веднъж бе върнат (на служебния кабинет) за преработка, защото депутатите сметнаха, че представлява разписване на "празен чек". Предвижда се и създаване на инвестиционен фонд за превъоръжаване и модернизация на отбраната със срок февруари. Обещава се ускорено преустройстване на авиобаза "Граф Игнатиево", за да посрещне F-16, както и довршване на проекта за пехотата.

Видно от програмата, продължава и поетият ангажимент към Украйна за пакети военна помощ.

Правосъдие

Неясно защо кабинетът предвижда реформа на реформата по отношение на механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, който бе приет в началото на юни. И то на фона на течащия процес по конституционни изменения, с които на този етап се предвижда обвинител номер едно да е само административен ръководител (т.е. отнема се безконтролната му власт). Ето какво ччетем проекта, като е разписан краен срок март 2024 г.

"Одобряване от Министерския съвет и внасяне в Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Със законопроекта се предлагат разпоредби за цялостно изпълнение на реформата за въвеждане на ефективен механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и заместниците му и разширяване на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата, заложена в НПВУ. Законопроектът е във връзка с укоряване на влизането на Република България в Шенгенското пространство."

Този проект би имал смисъл, ако се приемат неприиети през юни текстове.

Малката подробност тук е, че механизмът вече се задейства - по адрес на изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, но прокурорската колегия на ВСС отказа да назначи адхок съдийката по разследването му, с което застрашава приемането ни в Шенген, за да брани Сарафов.

Иначе в програмата четем още, че ще се променя конституцията, като не е ясно кога е била актуализирана за последно, след като там пише, че има опция за премахване на фигурата на главния прокурор - нещо, от което ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС отдавна се отказаха, тъй като изисква свикване на Велико народно събрание.

Сектор "Правосъдие" включва още антикорупционния закон, Търговския закон и др.

Енергетика

Един от важните проекти, с които парламентът трябва да се занимае непосредствено след едномесечната си лятна ваканция е Законът за енергията от възобновяеми източници, както и този за т.нар. офшорни паркове. 

В програмата е предвидено още:

"Изработване на цялостно интегрирано решение за ефективно управление и инвестиции, осигуряващи трансформация на комплекс "Марица-Изток" в процеса на енергиен преход".

Както и:

"Изработване на концепция с оглед възможността за участие на държавата в проучването на природен газ в акваторията на Черно море."

Предвижда се и ускорен ремонт на ПАВЕЦ "Чаира". Вписани са и преговорите за продажбата на Украйна на двата реактора за АЕЦ "Белене", а до края на следващата година е предвидено енергийният министър да изготви предложение до Министерския съвет за изграждане на нови ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй".

Очаквайте подробности.